Диса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Disa)
Диса
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Зайчесянкоцветни (Asparagales)
семейство:Орхидеи (Orchidaceae)
триб:Orchideae
подтриб:Disinae
род:Диса (Disa)
Научно наименование
P.J.Bergius, 1767
Диса в Общомедия
[ редактиране ]

Дисата (Disa) е род орхидеи, разпространени в Южна Африка и растат високо по планинските върхове и тревистите планински склонове. Ярките им цветове ги правят едни от най-забележителните растения в това местообитание, въпреки че цветовете им са малки по размер. Изключение прави Disa uniflora, чиито цветове са ярко червени и достигат 12 cm в диаметър.

Въпреки горещият климат, в който живеят, те са студенолюбиви орхидеи. За това се гледат лесно и са подходящи за цветари, почитатели на Coelogyne, Cymbidium, Pleione и други орхидеи, изискващи по-ниски температури.

Докато някои видове се наблюдават рядко (тъй като са малко и са тясно локализирани на определено място), други са често срещани и в някои области има изобилие от тях. Могат да се видят колонии от стотици или хиляди индивиди, особено, ако площта е била горена.

Опрашването на дисите е много разнообразно като се започне от самоопрашване и се стигне до опрашване от пчели, пеперуди и малки мухи.

Цъфтят през пролетта и лятото.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Дисите имат кръгли или леко удължени грудки. Стъблата им варират от тънки и ниски (5 cm) до здрави и стабилни с 1 метър височина. Листата могат да бъдат разположени по цялото стъбло или само в основата образуващи розетка. Някои от видовете образуват стерилни стъбла (стъбла без цветонос), покрити с големи листа, докато тези с цветоноси са без никаква листна маса.

Съцветията са винаги неразклонени. Цветовете са завътяни на 180° и устната сочи надолу, както е при повечето орхидеи. Цветът варира от розово, бяло, синьо, червено и жълто до кафяво и често имат тъмни шарки. Средното чашелистче е най-често с шпора, дълга до 10 cm. При някои видове шпората е силно редуцирана до сакче или изобщо липсва. Устната обикновено е малка и тънка, но при някои видове е овална и широка, понякога дори дълбоко врязана.

Отглеждане[редактиране | редактиране на кода]

Disa uniflora е най-известната представителка на рода. Тя е строго защитена. Името ѝ да не ви заблуждава, тя цъфти с 3 до 6 цвята на съцветие. Цветовете са в нюанси на червено и розово и много рядко – жълто. Disa uniflora е вечнозелена земна орхидея, която обича висока влажност. Може да бъде наблюдавана до потоци, водопади и мокри скали.

Единственият известен опрашител е пеперудата Meneris tulbaghia.

Светлина, въздух и температура: Дисите обичат много светлина, но не силна и пряка. През лятото трябва да им бъде осигурена 30 – 60% сянка, а през зимата им е необходима повече светлина. Дисите харесват да са на свеж въздух и затова могат да бъдат държани навън на сянка през лятото и ранната есен. Виреят на температури между 10 – 26 градуса, но могат да се гледат и на 30 градуса, ако са добре поляти и имат достатъчно въздух. Издържат за кратки периоди и на температури около 37 – 38 градуса.

Поливане[редактиране | редактиране на кода]

Дисите имат нужда от много вода през цялата година. Поливат се на всеки 3 до 5 дена при топло време и 7 до 10 дена през зимата. Корените не бива да се оставят да изсъхнат. По принцип се препоръчва поливането с дъждовната вода, но ако тя е замърсена (или няма дъжд) се поливат с преварена и охладена вода. Трябва да се избягва вода с високо рН. То трябва да бъде между 5 и 6.8. Чешмяната вода става стига да не е много хлорирана и е препоръчително да се остави известно време да преседи преди поливането, за да може хлорът да се изпари.

Торене[редактиране | редактиране на кода]

Дисите се торят от март до септември. Тогава трябва да им се слага повечко тор богат на калий, за да се заздравят листата и стъблата и да се подготвят за зимата. Тори се на всяко второ-трето поливане, като трябва саксията да се отцеди и промие внимателно, за да не остават излишни соли. Торенето се прекратява през октомври.

Субстрат[редактиране | редактиране на кода]

Субстратът трябва да бъде винаги задължително изключително отцедлив, но задържащ валага. Подходяща смес е 40% сфагнум, 55% сфагнумен торф и 5% вермикулит. Това позволява на субстрата да задържа много влага.

Пресаждане[редактиране | редактиране на кода]

Дисите трябва да бъдат пресаждани всяка година или след цъфтеж. Растението се вади от саксията, почиства се от субстрата и се засажда с нов субстрат в съд, достатъчно голям, за да поеме следващите 12 месеца растеж. Добре е растението и корените му в новия субстрат да са на същото ниво, на което са били в стария преди да бъде обилно полято. После се полива пак 20 минути по-късно. Седмица по-късно може да се възобнови нормалното поливане.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Дисите се размножават вегетативно като образуват нови грудки, които се разделят след цъфтежа.

Друг метод за размножаване е чрез семена. Пресните семена се очаква да покълват на сфагнум. Саксията се пълни донякъде с речен пясък (добре измит) и отгоре се слага един слой сфагнум. Семената се разпръскват равномерно по него и се пръскат с подходящ фунгицид като например Каптан. Саксията се покрива с прозрачна пластмаса. После се слага на сенчесто място и се очаква семената да покълнат до 4 седмици. Средата се поддържа влажна като саксията се поставя в съд с вода. Проверява се за гъбични инфекции и в случай на такива, се третира с подходящи фунгициди. С развитието на разсада похлупакът постепенно се маха. Година след засаждане разсадът се мести в нова среда. Расте бързо през втората година, а на третата вече се развиват първите съцветия.

Вредители[редактиране | редактиране на кода]

Най-честите вредители на дисите са листните въшки, червеният акар и трипса. Всякакви защитни препарати трябва да бъдат прилагани под формата на прах, който може да бъде мокрен. Обикновено появата на червените акари и трипсът е знак, че климатът е твърде горещ и сух за дисите. Охлаждането значително ще подобри развитието на дисите. При ниски температури влажността също може да се увеличи. Влажните и топли условия са неприемливи за дисите и при тях те гният. Всички мъртви или гниещи листа трябва да бъдат отстранявани. Това помага да се предотвратяват заразите.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Disa purpurascens Bolus
Disa sagittalis
(L. f.) Sw.

Хибриди[редактиране | редактиране на кода]

Описаните видове са използвани за създаването на около 80 хибрида: Disa cardinalis, Disa caulescens, Disa racemosa, Disa tripetaloides, Disa uniflora and Disa venosa.

  • Disa × brendae (D. caulescens × D. uniflora) (South Africa, SW. Cape Prov.)
  • Disa × maculomarronina (D. hircicornis × D. versicolor) (S. Africa).
  • Disa × nuwebergensis (D. caulescens × D. tripetaloides) (South Africa, Cape Prov.).
  • Disa × paludicola (D. chrysostachya × D. rhodantha) (South Africa, KwaZulu-Natal).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Диса
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Диса&oldid=10988703“.