Drupal

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Drupal
Logo
Информация
Автор Dries Buytaert
Начални версии януари 2001 (2001-01)
Последна версия 7.23[1][2]
Програмен език PHP
Операционна система Cross-platform
Размер 11.4 MB (uncompressed core)[2]
Език на интерфейса Многоезична
Статус Active
Вид софтуер CMS, Community and Blog software
Лиценз GPLv2
Уебсайт drupal.org
Drupal в Общомедия

Drupal е система за изграждане на сайт и управление на съдържанието, с помощта на която може бързо и без специални познания по уеб дизайн и програмиране да поддържате вашия уеб сайт. След инсталацията на Друпал на вашия хостинг сървър, цялата администрация на съдържанието на сайта ви се осъществава онлайн от административната секция и промените се отразяват незабавно на вашия сайт. Drupal е подходящ за изграждане на личен или фирмен сайт с блог и форум. Има отлични модули и за електронен магазин. Вградените модули дават възможност за подредба на съдържанието по категории, оптимизация за търсачки, публикуване на новини от сайта ви в други сайтове с RSS и още много полезни функции.

Друпал ('Drupal) е система за управление на съдържанието (CMS), написана на езика PHP и използваща в качеството на съхранение на данни релационна база данни (поддържа MySQL, PostgreSQL и други[3]). Drupal е с отворено съдържание, предоставена с лиценза за свободна документация на ГНУ GNU General Public License|GPL, което означава, че може да се сваля и използва свободно както и да се споделя с други.Този отворен развоен модел означава, че хората от който доста ентусиасти постоянно развиват системата за да осигурят едно от първите места на проекта, който предоставя най-новите технологии предоставяни от Web.

История проекта[редактиране | edit source]

През 2000 година белгиецът Дрис Бейтарт (Dries Buytaert) започва разработката като ръководител на проекта. Името drupal идва от произношението на холандската дума druppel (капка) и се появява в резултат на случайна грешка. През 2000 година група студенти от университета в Антверпен използвали общ ADSL-модем за достъп до Интернет и Дрис Бейтарт създал вътрешен сайт за общуване в тази малка локална мрежа. Програмата, на която работел сайта, нямала име затова Дрис решил да регистрира домейн и в резултат на грешка вместо dorp.org (холандски dorp — село, донякъде уместно име за малко общество) регистрирал drop.org (на английски: drop — капка). Аудиторията на сайта с времето се променила към интересуващи се от новите уеб технологии и новия сайт се превърнал от любителски експеримент в проект обслужващ идеите на уеб програмирането. През 2001 година Дрис публикувал изходния код на drop.org под названието «Drupal». От тогава разработката е преместена на по-късно регистрирания сайт drupal.org , който придобил на официален сайт на проекта[4].

От времето на създаването си били въвлечени стотици хора.Официалните разработчици на ядрото сега са десетки хора, но много хора изпращат пачове включени в кода на системата. Така функционалността се разширява с допълнителни модули, разработени от различни разработчици. През 2011 година с разработени повече от 7000 допълнителни модули, разширяващи функционалността на CMS.

През 2007 година Дрис Бейтарт създава фирмата Acquia [1], за комерсиална поддръжка на проекти и услуги, базиращи се на Drupal вдъхновени от успехите на Canonical и RedHat, развили бизнеса си за поддръжка на отворени проекти. През 2008 година Бейтарт защитава докторска степен по информатика в университета в Гент.

Постепенно с течение на времето се появили национални общества. Вече работят повече от 30 национални сайта поддържани на различни езици [5].

Емблема на проекта[редактиране | edit source]

След като Drupal бил създаден, очевидно въпроса за създаване и избор ба емблема на проекта. Участниците в обществото считали, че емблемата трябва да е свързана с капка или вода. Първата емблема на Друпал била капка в кръг. С времето се появила идеята да е като карикатура на капка с лице. Стивен Витенс (Steven Wittens) създал триизмерна капка, но тя не придобила масово одобрение, защото триизмерните обекти трудно се редактират, печатат и т.н. Сегашната емблема на Друпал е направена от Кристиян Янсен (Kristjan Jansen). Тя изобразява капка с лице.Очите са като две съединени капки като знака безкрайност символизиращи безкрайните възможности на Друпал. Всяка национална общност може да видоизмени тази емблема добавяйки националния флаг или нещо друго.

Награди[редактиране | edit source]

  • Три пъти — през 2007, 2008 и 2009 година — Друпал получава награда Webware 100 (присъждана на най-добрият настоящ сайт, обслужване и приложение в Интернет )[9];
  • Друпал — абсолютен победител Packt Open Source CMS през 2008 г. и победител в категория PHP през 2008 и 2009 година. Основен съперник на Drupal е Joomla!. Победителя се избира от жури от експерти в своите области, а също и посетители на сайта Packt[10][11].
  • Победител на конкурса «Best open source applications 2010» в категория «Най-добра система за управление на уеб-съдържание.

Версии[редактиране | edit source]

Основни версии Дата на излизне
1.0 15 Ян 2001[6]
2.0 15 Март 2001[6]
3.0 15 Сеп 2001[6]
4.0 16 Ян 2002[6]
4.5 16 Окт 2004[6]
4.6 16 Апр 2005[6]
4.7 16 Май 2006[6]
5.0 15 Ян 2007[7]
6.0 13 Фев 2008[8]
7.0 5 Ян 2011[9]
8.0 TBA[10]
Развитие на Друпал - версии от 1 до 6

Интересът към Друпал значително се увеличава през 2003 година, когато е използвана за направата на страницата "DeanSpace" за Howard Dean, кандидат за президент през 2004 година от Демократическата пария. DeanSpace изполазва свободното споделяне на Друпал за да поддържа около 50 различни неофициални уеб сайта, който комуникирали помежду си и с организацията на изборите.След приключване на кампанията на Деан, членовете на неговия уебтиим продължили да развиват уеб платформата, която можела да подпомага политическата активност чрез създаването през 2004 година на CivicSpace Labs, първата компания със служители на пълен работен ден развиващи и разширяващи технологията на Друпал. Започнали и други компании да се специализират в развитието на Друпал.[11][12]Към 2013 година има стотици уеб сайтове предлагащи Друпал произлизащи технологии.[13]

Днес Друпал се развива от общност и популярността и нараства бързо. От юли 2007 година до юни 2008 година, Друпал е изтеглен повече от 1,4 милиона пъти от официалния сайт Drupal.org, което е покачване от 125% в сравнение с предходната година.

През август 2013 година повече от 940 000 сайтове използват Друпал. Това включва стотици добре познати организации, включително медийни и издателски компании, правителства, нестопански организации, училища и личности.

На 5 март 2009 година Дрис Бейтарт анонсира code freeze за Друпал 7от 1 септември 2009. Друпал 7 е представена на 5 януари 2011 с парти в няколко държави. След това се прекратява поддръжката на Друпал 5 , като тя остава само за Друпал 6 и Друпал 7. Последната версия е Друпал 7.23 предоставена на 8 август 2013 година.
Друпал 8 е в разработка [10][14], без официална дата на представяне все още. Работата по Друпал 8 е разделена на категории наречени Core initiatives: Mobile, Layouts, Web Services, Configuration Management, and HTML5. Google Summer of Code подпомага 20 Друпал проекти.

Принципи[редактиране | edit source]

Модулност и разширяемост. Друпал се стреми да предостави малко, мощно ядро Drupal предоставящо лесно разширяване чрез потребителски модули.

Качествено кодиране. Високо качествения, елегантен, документиран код е приоритет пред грубата функционалност.

Вградени стандарти. Друпал поддържа установени и нови стандарти. Специфичните целеви стандарти включват XHTML и CSS.

Ниски ресурсни изисквания. За да осигури висока производителност, Друпал се стреми към ниско кодиране на профила(например чрез минимизиране на заявките от базите данни). Друпал също така има минимални, широко достъпни изисквания за софтуера на сървъра. Конкретно Друпал трябва да е изцяло работеща на платформа с уеб сървър, РНР, и една от MySQL или Postgresql.

Отворено съдържание. Друпал е основана на философията за отворено съдържание, свободен софтуер и лиценз на ГНУ. Проектът с отворено съдържание Друпал изгражда и поддържа други проекти с отворено съдържание. Конкретно Друпал е кодиран на скриптовия език с отворено съдържание РНР и поддържа основно данни с отворено съдържание като MySQL and Postgresql.

Леснота при използване. Друпал се стреми към висок стандарт на използване от разработчици, администратори и потребители.

Сътрудничество.


Поддържани езици[редактиране | edit source]

Към август 2013 Друпал е достъпна на 110 езика като английски е по подразбиране. [15] Има поддръжка и езици пишещи от дясно на ляво като арабски, персийски и иврит.

Ядро[редактиране | edit source]

В общността на Друпал, под понятието ядро се разбира нещо извън директорията на сайта в инсталацията на Друпал. Ядрото на Друпал е основна част на Друпал. В базовата конфигурация, съдържанието на уебсайт на Друпал може да се развива от регистриран или анонимен потребител (при разрешение от администратора) и е достъпен до уеб-потребители чрез различни критерии за избор. Ядрото на Друпал включва йерархична таксиномична система, която позволява съдържанието да бъде категоризирано или маркирани с ключови думи за по-лесен достъп.

Модули на ядрото[редактиране | edit source]

Друпал има незадължителни модули, които могат да бъдат разрешени от администратора, за да се разшири функционалността на ядрото на уебсайта.

Дистрибуциите на ядрото на Друпал предоставят много свойства, включващи:

  • Access statistics and logging
  • Advanced search
  • Blogs, books, comments, forums, and polls
  • Caching and feature throttling for improved performance
  • Descriptive URLs
  • Multi-level menu system
  • Multi-site support
  • Multi-user content creation and editing
  • OpenID support
  • RSS feed and feed aggregator
  • Security and new release update notification
  • User profiles
  • Various access control restrictions (user roles, IP addresses, email)
  • Workflow tools (triggers and actions)

Теми на ядрото[редактиране | edit source]

Редактор на цветоевете за настройка темата на ядрото "Garland"

Ядрото на Друпал включва теми на ядрото, които предоставят възможност за настройка на сайтовете, като например Garland and Bartik.
Модулът за цветове, представен първоначално в Друпал 5.0 позволява на администратора да променя цветовата схема на темите чрез интерфейс в браузъра.

Автоматични известия за ъпдейти[редактиране | edit source]

Друпал може автоматично да предупреждава администратора за нови версии на модули,теми или ядрото.


Методи на структурирано съдържание[редактиране | edit source]

В Друпал е предоставена гъвкава схема за организация на структурата на сайтове на основа на таксиномия. Таксиномия – механизъм, позволяващ създаването на произволно количество тематични категории за съдържанието на сайт и асоциирането им с модули, обезпечаващи входа и изход на информация. Категориите могат да бъдат обикновен или йерархически списък, с произволно сложна структура, където елементите могат да няколко „родителски“ и дъщерни елементи. С помощта на тази схема и модули и възможно организиране на различни варианти структурирано съдържание. Например лесно се създава списък по ключова дума за всички документи в сайта.

Със създаването на разширението Content Construction Kit (CCK) в Дупал се появи друга парадигма. CCK позволява допълването на документи с нови полета от различен тип – от поле за въвеждане на URL и email, до поле за съхранение и изобразяване на мултимедийни файлове. Така също посредством допълнителен модул към CCK може да се организира връзка между документи , не използващи механизма на таксиномия.

Механизъм на разширяваща се функционалност[редактиране | edit source]

Друпал има модулна архитектура с компактно ядро, предоставящо API към които може да се обръщат модулите. Стандартния набор от модули включва функции като лента на новини, блог, форум, теглене на файлове, сборник на новини, гласуване и др. Дизайна на сайта се изменя също така с помощта на модул-оформяне на тема.

Модули[редактиране | edit source]

Ето и примери на най-често използваните модули,които могат да се изтеглят от репозиторито на drupal.org:

  • Views[16] — модул с интерфейс за създаване на различни списъци
  • Panels[17] — предоставя възможност за разбиване съдържанието на страница на региони (по-продуктивно използване на стандартните региони на Друпал)
  • Services[18] —създаване на собствени уеб услуги, например например XMLRPC или REST
  • WYSIWYG[19] — модул за работа с wysiwyg редактори, позволява едновременно използване на няколко редактора (ckeditor, tinymce, whyzziwyg)
  • Apachesolr[20] — интеграция с Apache SOLR
  • Panels everywhere[21] — предоставя възможност използване главния панел за целия сайт, с последващото и вкарване на други панели
  • Features[22] — позволява сливане определени баси данни в кода в вид на модули с последващ трансфер
  • Backup and migrate (BAM)[23] — възможност за дъмп и възстановяване на базата напълно или частично
  • Views bulk operations[24] — групови операции над обекти в списъци
  • Devel[25] — набор средства и функции за бърза разработка
  • Drush[26] — Drupal shell, пакет за работа с Друпал и модули чрез конзолата (достъпен в репозиторито на последните версии на Ubuntu)
  • Memcache[27] — интеграция със сървъри memcached
  • Ubercart — система за електронна търговия

Сайтове използващи Друпал[редактиране | edit source]

Книги[редактиране | edit source]

  • Pol, Kristen. Drupal 7 Multilingual Sites. Birmingham, England, Packt Publishing, 2012. ISBN 978-1-84951-818-5.
  • Mercer, David. Drupal 7. Birmingham, England, Packt Publishing, 2010. ISBN 1-84951-286-8.
  • Travis, Brian. Pro Drupal 7 for Windows Developers. Berkeley, APress, 2011. ISBN 978-1-4302-3153-0.
  • Butcher, Matt и др. Drupal 7 Module Development. Birmingham, England, Packt Publishing, 2010. ISBN 978-1-84951-116-2.
  • Bhavin, Patel. Drupal 6 Panels Cookbook. Canada, Packt Publishing, Aug 2010. ISBN 1-84951-118-7.
  • Beighley, Lynn. Drupal for Dummies. New York, For Dummies, 2009. ISBN 978-0-470-55611-5.
  • Herremans, D.. Drupal 6: Ultimate Community Site Guide. Switzerland, 2009. ISBN 978-2-8399-0490-2.
  • Kafer, Konstantin и др. Front End Drupal: Designing, Theming, Scripting. Jersey, USA, Prentice Hall, Apr 2009. ISBN 0-13-713669-2.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. CHANGELOG.txt. // drupal.org. Посетен на 2013-08-25.
  2. а б drupal 7.22. // drupal.org. Посетен на 2013-08-25.
  3. Modules | drupal.org
  4. История на проекта(англ.)
  5. Списък общества Drupal
  6. а б в г д е ж "Drupal 7 CHANGELOG.txt" at drupal.org
  7. "drupal 5.0" at Drupal.org, released 3 Nov 2011
  8. "drupal 6.0" at Drupal.org, released 3 Nov 2011
  9. "drupal 7.0" at Drupal.org, released 3 Nov 2011
  10. а б http://drupal.org/community-initiatives/drupal-core
  11. Kreiss, Daniel. Dean, Romney, and Drupal: Values and Technological Adoption. // Culture Digitally. 2012-03-05. Посетен на 2012-05-27.
  12. Samantha M. Shapiro, "The Dean Connection", The New York Times December 7, 2003, accessed May 27, 2012.
  13. Marketplace. // drupal.org. Посетен на 2013-04-18.
  14. http://buytaert.net/drupal-8-feature-freeze-extended
  15. Drupal core translation downloads. // drupal.org. Посетен на 2012-11-10.
  16. Views
  17. Panels
  18. Services
  19. WYSIWYG
  20. Apachesolr
  21. Panels everywhere
  22. Features
  23. Backup and migrate (BAM)
  24. Views bulk operations
  25. Devel
  26. Drush
  27. Memcache