Elsevier

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Elsevier
Лого на Elsevier
Основана 1880
Седалище Амстердам, Нидерландия
Уебсайт www.elsevier.com(англ.)
Elsevier в Общомедия

Elsevier (бг. Елзевир) е едно от най-големите издателства в света, което годишно издава около 1/4 от всички статии, публикувани в научните издания.

Основано е през 1880 г. в Амстердам (Нидерландия). Името идва от по-старото холандско издателство на Лодвик Елзевир (Elzevir), което няма връзка с днешната група.

Пазарната капитализация през 2010 г. на холдинга Reed Elsevier превишава 18 милиарда щатски долара. По този показател през 2010 г. Reed Elsevier заема 427-о място в списъка на най-големите компании в света[1]. Reed Elsevier е представен в рейтинга FT 500 в своя отрасъл (Media) на седма позиция по размери на пазарна капитализация[2].

Elsevier е водещото в света търговско издание на научно-техническа информация, издаващо повече от 2000 научни списания и предоставящо достъп до 10,2 милиона научни статии на своя електронен интернет портал ScienceDirect.

Elsevier обхваща научната продукция на около 4500 организации и университети от 180 страни в света. Потребителите на продуктите на компанията ELSEVIER са научно-изследователски центрове по цял свят (университети, библиотеки, министерства и ведомства), а също частни корпорации от Европа, Америка и Азия.

Над 30 милиона учени, студенти, специалисти от всички отрасли получават достъп до информацията на издателството.

Противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Търговските практики на издателството за платен достъп, както и законодателството, ограничаващо достъпа до публикации, пораждат недоволство и довеждат до безпрецедентен международен бойкот в 2012 г. Инициативата „Цената на Познанието“ (на английски: The Cost of Knowledge) поддържа уебсайт, на който учени публично заявяват, че няма да публикуват или рецензират статии в списанията на Елзевир.[3] Робърт Дарнтън, международно признат изследовател на книгоиздаването, счита, че „е наложително да се опитаме да ограничим хищническите дейности на големи издатели като Елзевир...“[4]

През 2009 г. по време на съдебен процес в Австралия се изяснява, че Елзевир е допускало в течение на няколко години отпечатването на 6 псевдонаучни журнала. Те са били трудно отличими от обичайните издания, но съдържанието им е било подбирано и представяно единствено с оглед интересите на фармацевтични компании. На 7 май 2009 г. в официално извинение Елзевир признава фактите[5]

В края на 2013 г. Елзевир започва активна кампания срещу лица и институции, оставили отделни публикации, над които издателството е добило вещни права, на свободен достъп.[6]

ScienceDirect[редактиране | редактиране на кода]

От 1999 г. стартира платформата ScienceDirect, онлайн база данни на ресурсите на издателството, която става важен информационен ресурс на международното научно-изследователско общество.

Инвестициите на Elsevier в областта на разпространение на научна информация в електронна форма са повишили ефективността на достъпа до информация, предоставяйки на учените повече време за провеждане на непосредствена изследователска работа и внедряване на резултатите. Емпирически е установено, че след получаване на изследователите на достъп до ресурсите на платформата ScienceDirect, тяхната производителност — измервана по броя на публикуваните научни статии и количеството цитирания — значително се повишава. Този факт се потвърждава от статистиката на много страни в света.

На базата на ScienceDirect през 2002 г. е създадена базата данни Scopus.

В Русия издателството Elsevier работи от 2003 г. От 2005 г. действа руската компания ООО «Рид Елсивер», с около 50 сътрудника.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://media.ft.com/cms/66ce3362-68b9-11df-96f1-00144feab49a.pdf
  2. http://media.ft.com/cms/8cb08ab2-4142-11dd-9661-0000779fd2ac.pdf
  3. ((en))  The cost of knowledge. // Посетен на 5.3.2015.
  4. ((en))  The “Wild West” of Academic Publishing. // Harvard Magazine. jan-feb 2015. We have to try to limit the predatory activities of big publishers like Elsevier and Wiley. It is a crazy situation of monopolistic abuse, and is costing libraries huge amounts of money.
  5. Elsevier Company News(archived)
  6. Peterson, Andrea. How one publisher is stopping academics from sharing their research. // Washington post. Dec. 19, 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]