Embraer E-Jet

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Embraer E-Jet
Описание
Страна производител Бразилия
ТипПътнически самолет
ПроизводителЕмбраер
Произведени бройки1090
Първи полет19 февруари 2002 г.
Използван отЛОТ Полиш Еърлайнс България Ер
Тактико-технически данни
Екипаж2 Пилота
Embraer E-Jet в Общомедия

Фамилията Ембраер E-Jet (на английски: Embraer E-Jet family) е серия теснофюзелажни самолети с два двигателя, произведени от бразилския самолетен производител Ембраер. Представени са за първи път на авиошоуто в Париж през 1999 г. и влизат в производство през 2002 г. Серията е голям успех за бразилския производител и самолетите се ползват както от малки регионални авиокомпании, така и от най-големите авиокомпании по целия свят. Към юни 2016 г. са произведени 1238 броя.

Дизайн и разработка[редактиране | редактиране на кода]

Линията „Ембраер E-Jet“ е съставена от две семейства пътнически самолети и един бизнес джет. По-малките Е170 и Е175 създават базовия модел, на база на който са направени и по-големите Е190, Е195 и бизнес джетът Lineage 1000, които са издължени версии с по-мощни двигатели, по-големи крила, хоризонтални стабилизатори и колесници. Е170 и Е175 са 95% идентични, също както и Е190 и Е195. Двете семейства са 89% идентични, като споделят еднакво напречно сечение на фюзелажа, еднаква авионика, Honeywell Primus Epic Electronic Flight Instrument System (EFIS). Всички самолети от линията са оборудвани с уинглет за подобрен разход на гориво.

Всички самолети от линията са със салон с по 4 седалки на редица (2+2) и споделят един дизайн на фюзелажа (двоен мехур), който Ембраер е разработил, за да има достатъчно място над главата на изправен човек без да се навежда. Е190 и Е195 имат същия максимален брой пасажери, като ранните версии на Боинг 737 и имат двигатели, които са по-тихи, което ги прави удобни за летища с тежки ограничения за звука.

Второ Поколение на семейството Е-Jets[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 2011 г. Ембраер обяви, че работи по модифицирана версия на семейството с подобрени двигатели. Новата версия на самолетите ще имат по-модерни двигатели с по-нисък разход на гориво и по-голям диаметър на вентилатора. Самолетите ще бъдат оборудвани и с по-високи колесници и крила с нов дизайн. Подобренията целят по-голяма конкурентоспособност на пазара след появата на новия Bombardier CSeries. Очаква се новите самолети да влязат в експлоатация през 2018 г.

GEPratt & Whitney и Rolls-Royce са възможни доставчици на новите двигатели. Двигателят на Pratt & Whitney е избран през януари 2013 г. Honeywell Primus Epic 2 е избран за пакета авионика на самолета.

През февруари 2012 г. Ембраер обявява че разработват нов модел със 130 места.

Оперативна История[редактиране | редактиране на кода]

Първият Е170 е доставен през март 2004 г. на ЛОТ Полски Авиолинии, следвано от дъщерната компания на US Airways MidAtlantic Airways и Алиталия. ЛОТ е извършил първия пътнически полет с Е170 на 17 март 2004 г. от Варшава до Виена. Най-голямата поръчка за серията е от JetBlue за 100 Е190 с опции за още 100.

Четиристотната машина е доставена през 2008 г. на Republic Airlines в САЩ. Същата година на 6 ноември Jet Blue поставя рекорд за най-дълъг полет с Е190 от Анкоридж в Аляска до Бъфало, Ню Йорк. Полетът е дълъг 4989 km (2694 nmi), като той е извършен с празен самолет на непътнически полет. Самолетът впоследствие се връща на работа в базата на авиокомпанията на летище Кенеди в Ню Йорк след двумесечна чартърна операция с кандидатката за вицепрезидент Сара Пейлин. През септември 2009 г. шестстотният произведен самолет от серията е доставен на ЛОТ. Kenya Airways получава дванадесетият си самолет от серията, който е също и деветстотният произведен самолет от серията „Ембраер“ E-Jet на 10 октомври 2012 г.

На 13 септември 2013 г. с церемония в завода на Ембраер в Сао Хосе дос Кампос е доставен самолетът със сериен номер 1000. На самолета има изрисувано специално лого, за да отбележи доставката.

Варианти[редактиране | редактиране на кода]

E175 на Еър Канада се издига.
E195 на Flybe
Кокпита на Ембраер Lineage 1000.

Е170 и Е175[редактиране | редактиране на кода]

Моделите Е170 и Е175 са в клас до 80 места и са по-малките модели от серията. Задвижвани са от два двигателя General Electric CF34-8E с 14,200 паунда (62.28 kN) тяга всеки. Самолетът конкурира Бомбардие CRJ-700 и Бомбардие CRJ-900 и турбовитловият Бомбардие Q400. Самолетът е замислян да замести нишата заемана от BAe 146 и Фокер 70.

Е170 е първият произведен от серията. Прототипът 170 – 001, регистриран като PP-XJE е произведен на 29 октомври 2001 г. и изпълнява първия си полет 119 дни по-късно на 19 февруари 2002 г. Самолетът е показан публично на конференцията на регионалните авиокомпании през май 2002 г. След добрата реакция от страна на авиокомпаниите, компанията пуска и Е175, по-издължената версия на Е170 полита за първи път през юни 2003 г. Първият американски превозвач, използвал самолета е US Airways след сертифицирането му от FAA, като първия му полет е на 4 април 2004 г. Прототипът 170 – 001 извършва последния си полет на 11 април 2012 г. след което бива нарязан за части в САЩ.

Е190 и Е195[редактиране | редактиране на кода]

Е190 и Е195 са по-големите модели от серията, те са оборудвани с нови, по-големи крила, по-голям хоризонтален стабилизатор и нови по-мощни двигатели, GE CF34-10E, с 18,500 паунда (82.30 kN) всеки. Тези самолети конкурират Бомбардие CRJ-1000, CS100, Боинг 717, Боинг 737 – 600 и Еърбъс А318.

Първият полет на Е190 е извършен на 12 март 2004 г. от самолета с регистрация PP-XMA, а първият полет на Е195 е извършен на 7 декември същата година от самолет с регистрация PP-XMJ. Първият клиент за Е190 е американската JetBlue, те правят и най-голямата поръчка за самолета от 100 самолета с опция за още 100. Първият клиент за Е195 е британската компания Flybe с поръчка за 14 и опция за още 12 самолета.

Е190 е в клас самолети за къси и средни авиокомпании и се използва от много от най-големите компании в света, оборудван с бизнес класа.

Ембраер Lineage 1000[редактиране | редактиране на кода]

На 2 май 2006 г. Ембраер обявява, че планира да пусне бизнес джет от серията. Ембраер Lineage 1000 е направен на базата ан Е190, но е с разширен обхват от 7800 км (4200 nmi) и луксозен салон с до 19 седалки. Първите два самолета са доставени през декември 2008 г.

Нереализирани варианти[редактиране | редактиране на кода]

Е195Х[редактиране | редактиране на кода]

Ембраер разглеждали възможността за произвеждане на удължена версия на Е190 с до 130 места в отговор на запитване на Америкън Еърлайнз за самолет, който да замести старите им MD-80. Проектът е кръстен Е195Х, но е прекратен от Ембраер през май 2010 г. поради съмнения за твърде малък обхват на самолета.

Поръчки и доставки[редактиране | редактиране на кода]

Модел Снимка Твърди поръчки Опции Доставки Незавършени поръчки
E-170 193 12 188 5
E-175 421 353 249 172
E-190 580 135 515 65
E-195 145 2 138 7
Total 1339 502 1090 249

Инциденти[редактиране | редактиране на кода]

  • На 24 август 2010 г. на полет на Хенан Еърлайнз с номер 8387, Ембраер 190 излита от Харбин, Китай се разбива на около 1 км преди пистата в Ичун, Китай. При катастрофата загиват 42 души.[1]
  • На 29 ноември 2013 г. на полет на Мозамбик Еърлайнз с номер 470, Ембраер 190 се разбива в Намибия при което загиват 33 души на борда (27 пасажери и 6 души екипаж). Вторият пилот е отишъл до тоалетната, при което е бил заключен извън кокпита от капитана, който е разбил самолета.[2]

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Варианти E-170
(ERJ170-100)
E-175
(ERJ170-200)
E-190
(ERJ190-100)
E-195
(ERJ190-200)
Пилоти 2 Пилота
Максимален брой пасажери 80
[3]
88
[4]
114
[5]
122
[6]
Дължина 29,90 м 31,68 м 36,24 м 38,65 м
Размах на крилете 26,00 м 28,72 м
Височина 9,67 м 10,28 м
Празно тегло 21 140 кг 21 810 кг 28 080 кг 28 970 кг
Максимално тегло за излитане 35 990 кг (STD)
37 200 кг (LR)
38 600 кг (AR)
37 500 кг (STD)
39 790 кг (LR)

40 370 кг (AR)

47 790 кг (STD)
50 300 кг (LR)
51 800 кг (AR)
48 790 кг (STD)
50 790 кг (LR)
52 290 кг (AR)
Максимален полезен товар 9100 кг (STD&LR)
9840 кг (AR)
10 080 кг (STD&LR)
10 360 кг (AR)
13 080 кг 13 650 кг
Разбег при излитане (При максимално тегло) 1644 м 2244 м 2056 м 2179 м
Двигатели GE CF34-8E турбовентилаторни
61.4 kN (13,800 lbf) тяга всеки
63.2 kN (14,200 lbf) APR тяга всеки
GE CF34-10E турбовентилаторни
82.3 kN (18,500 lbf) тяга всеки
89 kN (20,000 lbf) APR тяга всеки
Максимална скорост 890 км/ч (481 възела, Mach 0.82)
Обхват STD: 3334 км (1800 nmi)
LR: 3889 km (2100 nmi)
AR: 3892 km (2102 nmi)
STD: 3334 км (1800 nmi)
LR: 3889 km (2100 nmi)
AR: 3706 km (2001 nmi)
STD: 3334 км (1800 nmi)
LR: 4260 km (2300 nmi)
AR: 4448 km (2402 nmi)
STD: 2593 км (1400 nmi)
LR: 3334 km (1800 nmi)
AR: 4077 km (2201 nmi)
Максимално гориво на борда 9335 кг 12,971 кг
Максимална височина на полета 12,500 м
Тяговъоръженост 0.42:1 0.39:1 0.41:1 0.39:1
Разрез на фюзелажа и кабината
Външна ширина 3,01 м
Ширина на кабината 2.74 м
Външна височина 3.35 м
Височина на кабината 2.00 м

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. seattletimes.nwsource.com
  2. www.reuters.com, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924191318/http://www.reuters.com/article/2013/11/30/us-mozambique-flight-idUSBRE9AT02920131130, посетен на 2015-02-16 
  3. Embraer 170 Specifications // Embraercommercialjets.com. Архивиран от оригинала на 2011-07-10. Посетен на 16 октомври 2012.
  4. Embraer 175 Specifications // Embraercommercialjets.com. Архивиран от оригинала на 2012-03-03. Посетен на 16 октомври 2012.
  5. Embraer 190 Specifications // Embraercommercialjets.com. Архивиран от оригинала на 2013-02-28. Посетен на 16 октомври 2012.
  6. Embraer 195 Specifications // Embraercommercialjets.com. Архивиран от оригинала на 2010-02-15. Посетен на 16 октомври 2012.