Европейска блатна костенурка
| Европейска блатна костенурка | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Европейска блатна костенурка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Европейската блатна костенурка (Emys orbicularis), също обикновена блатна костенурка,[2][1] е единственият представител на семейството на блатните костенурки в Европа. Същевременно това е най-широко разпространеният вид на стария континент.[3]
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Горната част на черупката (карапакс) е маслиненокафява до черна, с множество жълти точици и черти, разположени радиално по роговите щитчета. Долната страна на черупката (пластрон) е жълтеникава до кафява с тъмни петна. Кожата е в общата окраска – маслиненокафява до черна с характерни жълтеникави ивици.
Дължината на черупката варира от 13 до 20 cm [2], като в редки случаи достига до 23 cm. Като правило женските индивиди са по-големи от мъжките.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Ареалът включва иранската част на Каспийско море, Русия, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Централна Германия, Швейцария, Южна Франция, Испания, Португалия, Мароко, Алжир, Тунис, Корсика, Сардиния, Италия, Гърция, България и Турция.
Постглациални останки са намерени в Швеция, Дания, Холандия и Англия.
В България се среща подвидът E. o. orbicularis, който е разпространен на цялата територия на страната до надморска височина 900 m (в Лозенска планина).
Местообитание[редактиране | редактиране на кода]
В повечето области от ареала си, Европейската блатна костенурка може да бъде открита в разнородни бавнотечащи води или блатисти местности, някои от които напълно могат да пресъхнат по време на лятото. Типични примери са дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци, бракичните води на естуарите, крайбрежни водни площи. Характерно за местообитанията е наличието на богата водна растителност. Новоизлюпените малки предпочитат плитки води с не повече от половин метър дълбочина.
Подвидове[редактиране | редактиране на кода]
Подвидовете на Европейската блатна костенурка са обект на дискусия.
- E. o. orbicularis (Linnaeus, 1758)
- E. o. capolongoi (Fritz, 1995)
- E. o. colchica (Fritz, 1994)
- E. o. eiselti (Fritz et al., 1998)
- E. o. fritzjuergenobsti (Fritz, 1993)
- E. o. galloitalica (Fritz, 1995)
- E. o. hellenica (Valenciennes, 1832)
- E. o. hispanica (Fritz, Keller & Budde, 1996)
- E. o. iberica (Eichwald, 1831)
- E. o. kurae (Fritz, 1994)
- E. o. lanzai (Fritz, 1995)
- E. o. luteofusca (Fritz, 1989)
- E. o. occidentalis (Fritz, 1993)
- E. o. orientalis (Fritz, 1994)
- E. o. persica (Eichwald, 1831)
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Европейската блатна костенурка е активна през деня. Лесно може да бъде притеснена от присъствието на хора или естествени врагове. Това е причина за постепенното ѝ изтласкване от естественото обитание. При най-малката тревога, невероятно бързо се скрива под водата и се заравя в тинята.
Европейската блатна костенурка е предимно хищник, хранещ се с насекоми, ракообразни, мекотели, червеи, риби и земноводни [3], които улавя главно под водата [4]. Много рядко се храни с водна растителност.
Температурните и климатични изменения в по-голяма част от ареала на Emys orbicularis, са причина за промени в интензивността на метаболизма през различните сезони. През зимата, европейската блатна костенурка изпада в хибернация, но при значително ниски температури – от порядъка на 4 °C до 6 °C. При температури над 10 °C, костенурката е все още активна. Хиберниращите животни се заравят в тинята на водоема, който обитават.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
При европейската блатна костенурка има слаб полов диморфизъм, изразен предимно в окраската на очите – при мъжките екземпляри те са червеникави до кафяви, докато при женските са жълти до бели.
Размножителният период започва непосредствено след пробуждането от хибернация, което настъпва в края на март. След копулацията, женската снася от 3 до 21 овални, бели яйца[5], покрити с кожеста обвивка. Отлагането на яйцата се осъществява по-често на едно място, но може да се извърши и в няколко (до 3) отделни ямки, които женската изкопава със задните си крака, а след заравянето уплътнява с пластрона си [6]. Това става през май/юни в късните часове на деня. Самите яйца са със средни размери от около 28-33 на 18-20 mm [7] и тежат средно около 5 грама.
Температурата е важен фактор за определянето на пола, като в границите от 24 до 28 °C се излюпват предимно мъжки индивиди, а при температури над 29 °C предимно женски индивиди [8]. Генетичните фактори при този вид също имат важно и дори водещо значение.
Развитието на яйцата продължава до септември/октомври, като често малките излизат на повърхността едва през следващата пролет [9].
Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]
- Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red list) – Почти застрашен (Lower Risk Near Threatened LR/nt)[3]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
- ↑ Ernst, C., Barbour, R., Turtles of the World, (1992), ISBN 1560982128
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Emys orbicularis (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
- ↑ а б Tortoise & Freshwater Turtle Specialist Group. Emys orbicularis // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 1996. Посетен на 26 март 2010. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
| |||||||||||||
_(1865)_by_Karl_Bodmer.jpg)
