Et tu, Brute?

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Винченцо Камучи, "Убийството на Цезар"

"И ти ли, Бруте?" (на латински: Et tu, Brute?) са според легендите последните думи на диктатора Юлий Цезар, обръщение към неговия убиец Марк Юний Брут. В по-ново време "И ти ли, Бруте?" се използва в случаи, когато говорещия счита, че е предаден.

История[редактиране | edit source]

Юний Брут

По време на мартенските иди (15 март) 44 пр.н.е. заговорниците, начело с Брут и Гай Касий Лонгин убиват Цезар, който считал Брут за свой приятел. В началото Цезар се съпротивлявал, но виждайки Брут, изрекъл тези легендарни думи и се оставил да бъде убит.

По всичко личи, че Цезар не е казал точно "Et tu, Brute?". Според различни негови съвременници той или е умрял без да пророни и звук или е казал на гръцки "И ти ли, сине мой?" (на старогръцки: Και σύ, τέκνον;[1]) или на латински "И ти, Бруте, сине мой!" (на латински: Tu quoque, Brute, fili mi!). Най-разпространения в наши дни вариант на тази фраза идва от пиесата на Уилям Шекспир "Юлий Цезар"[2].

Трактовка[редактиране | edit source]

Фраза "И ти ли, Бруте?" се е възприемала като въпрос, свързан с потреса от предателството на Брут. Наскоро се появяват твърдения, че тя по-скоро има смисъл на проклятие и заплаха. Според една от теориите, Цезар адаптирал думи от гръцка фраза, която станала пословица сред римляните. В пълния си вариант фразата звучала като "И ти, сине мой, да почувстваш вкуса на властта". Произнасяйки първите думи от нея, Цезар проклел Брут, предвещавайки неговата насилствена смърт също. Думите му са интерпретирани и като "Ти си следващия".

Източници[редактиране | edit source]

  1. Светоний. "Животът на Дванадесетте цезари". Познаването на гръцкия език е било разпространено сред римския елит
  2. Трето действие, сцена 1,77.