F-100

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
F-100 Супер Сейбър
F-100C 4mation 060905-F-1234S-064.jpg
Описание
Националност Флаг на САЩ САЩ
Тип изтребител - прехващач
Производител Норт Американ
Произведен 1953 г.
Произведени бройки 2 294
Единична цена $697 029 (F-100D)[1]
Първи полет 25 май 1953 г.
Използван от ВВС на САЩ

ВВС на Турция
ВВС на Тайван
ВВС на Франция
ВВС на Дания
В експлоатация от 27 септември 1954 г.
Състояние не се използва
Тактико-технически данни
Екипаж 1
Дължина 15,2 m
Размах на крилете 11,81 m
Височина 4,95 m
Тегло (празен) 9 500 kg
Тегло (пълен) 15 800 kg
Товароспособност 6 300 kg
Двигател Pratt & Whitney J57-P-21/21A turbojet
Крайсерска
скорост
910 km/h
Максимална
скорост
1 390 km/h; Мах 1,13
Далечина на полета
без допълнителни резервоари
3 210 km
Таван на полета 15 000 m
Набиране на височина 114 m/s
Време за набиране на 10 km височина 2,5 min
Аеродинамично качество 13,9

Норт Американ F-100 Супер Сейбър (на английски: North American F-100 Super Sabre) е американски свръхзвуков изтребител - прехващач, произведен от Норт Американ ( на английски: North American Aviation ). На въоръжение в USAF между 1954 и 1971 г. В Националната гвардия на САЩ остава на въоръжение до 1979 г.

История[редактиране | edit source]

През м. януари 1951 г. Норт Американ печели поръчка от USAF за построяването на високоскоростен изтребител със стреловидност на крилото 45°. Окончателния вариант на машината е утвърден от американските военни на 30 ноември 1951 г. През август 1952 г. е направена първата поръчка за 250 самолета.

Дизайн[редактиране | edit source]

Еднодвигателен изтребител — прехващач със стреловидно крило и с възможности за нанасяне на удари по земни цели. Първият полет на прототипа е проведен на 25 май 1953 г.

Експлоатация[редактиране | edit source]

F-100 Супер Сейбър започва да постъпва на въоръжение в USAF през зимата на 1953-1954 г. Първото боеготово съединение е 479 - то авиокрило от военновъздушната база Джордж, Калифорния. Авиокрилото достига боеготовност на 27 септември 1954 г. Самолетът остава на въоръжение в USAF до 31 юли 1971 г., когато е проведена и последната бойна мисия с негово участие. В Националната гвардия на САЩ машината е на въоръжение до края на 1979 г., а във ВВС на Турция остава и след 1982 г. Общия брой произведени машини за този период е 2294.

Бойно използване[редактиране | edit source]

Норт Американ F-100 Супер Сейбър е основен самолет във ВВС на САЩ. На въоръжение е и в други страни, което определя широкото му бойно използване. Участието на машината в бойни действия е представено в хронологичен ред.

Виетнам[редактиране | edit source]

На 16 април 1961 г. шест F-100 Супер Сейбър излитат от авиобазата Кларк, Филипини за действия в Югоизточна Азия. На 18 август 1964 г. е свалена (със зенитно оръдие) първата машина пилотирана от старши лейтенант Колин А. Кларк от състава на 428 - мо Тактическо авиокрило.

F-100Ds от 416-то Тактическо авиокрило, Да Нанг, Южен Виетнам, 1965 г.
Американски F-100D стреля с ракети в Южен Виетнам, 1967 г.

На 4 април 1965 г. над моста Тан - хоа е проведен първият въздушен бой във войната между F-100, пилотиран от капитан Доналд У. Килгъс и северновиетнамски МиГ-17. След първоначален артилерийски двубой, виетнамският самолет е свален с ракета въздух - въздух AIM-9 Sidewinder. Това е първата въздушна победа на USAF във войната. В първите етапи на бойните действия изтребителят се представя в близките въздушни боеве много по-добре от далеч по-високо технологичния F-4 Фантом. Причините са в по-добрата маневреност на Супер Сейбъра и наличието на оръдейно въоръжение. По време на конфликта F-100 демонстрира великолепна многоцелевост. Възможностите за нанасяне на удари по наземни цели се оказват по-големи от първоначално предвидените.

Генерал Джордж С. Браун от USAF, командващ 7-ма въздушна армия по време на войната заявява пред Конгреса на САЩ през 1973 г., че Норт Американ F-100 Супер Сейбър е най-добрия американски самолет участвал във военните действия. След включването на Националната гвардия (въоръжена със същата машина) в конфликта, фактите са повече от красноречиви: F-100 извършват само от месец май 1968 до месец април 1969 г. повече от 24 000 бойни полета с продължителност около 38 000 часа. Средно на ден са осъществявани по 24 бойни мисии. При това са загубени 14 самолета и са убити 7 пилоти. Машините са свалени от зенитния огън на противника и няма нито един загубен самолет при въздушни боеве (в същото време високотехнологичния F-4 търпи загуби в близък въздушен бой от по - маневрените МиГ-17 и МиГ-21). Общо по време на военните действия са загубени 242 самолета за 10 години.

Алжир[редактиране | edit source]

Френските ВВС използват активно Супер Сейбър в конфликта в Алжир. Френските самолети излитат от Реймс и нанасят удари на територията на Алжир. Обикновено действат съвместно с изтребител-бомбардировачите Ягуар.

Кипър[редактиране | edit source]

Турските ВВС използват активно самолета при инвазията в Кипър през 1974 г. Съвместно с F-104G Starfighter те поддържат дебаркиралите турски дивизии и нанасят удари по наземни цели в околностите на Никозия.

Варианти[редактиране | edit source]

Норт Американ F-100 Супер Сейбър има 18 варианта, основно по експортните модификации. По - известните от тях са:

  1. RF-100A - през 1958 г. е доставен за ВВС на Тайван.
  2. F-100D - най - разпространената версия, с подобрена авионика и допълнителни резервоари. Произведени са 1274 такива машини.
  3. NF-100F - носител на на тактическо ядрено оръжие.
  4. TF-100F - експортен вариант за ВВС на Дания.
  5. F-100S - за френските ВВС. Самолетът е снабден с двуконтурен турбореактивен двигател Ролс-Ройс.

Въоръжение[редактиране | edit source]

Оръдия[редактиране | edit source]

  • 4 х 20 mm (0,787 in) „Pontiac M39A1“ - револверни установки.

Ракети[редактиране | edit source]

  • Неуправляеми реактивни снаряди (НУРС)- 4 контейнера;
  • Управляеми реактивни снаряди (УРС) „въздух-въздух“ AIM-9 Сайдуиндър - 4 броя;
  • Управляеми реактивни снаряди (УРС) „въздух-земя (повърхност)“ AGM-12 Bullpup - 2 броя;

Бомби[редактиране | edit source]

  • Конвенционални с общо тегло до 3 190 kg. или
  • Ядрени боеприпаси: 1 x (Мк7, Мк28, Мк38 или Мк43).

Други[редактиране | edit source]

  • Напалм - до два контейнера на подкрилни пилони.

Авионика[редактиране | edit source]

Триизмерен изглед на F-100 Super Sabre
  1. Minneapolis-Honeywell MB-3 автопилот;
  2. AN/AJB-1B система за бомбомятане от малка височина;
  3. AN/APR-26 радар.

Триизмерен изглед[редактиране | edit source]

Класическа схема на изтребител - прехващач от началото на 50 - те години на 20 век: монокок със стреловидно крило на 45° и един ТРД разположен по надлъжната ос на машината. Прави впечатление отличното остъкление на кокпита, което осигуява на пилота видимост на около 270°.

Оператори[редактиране | edit source]

  • Флаг на Тайван Тайван: Тайван получава само модела F-100A в модификация RF-100A. Първите машини са доставени през м. октомври 1958 г. През 1959 г. са доставени 15, а през 1960 - 65 машини. През 60 - те год. са доставяни и самолети втора ръка от участвалите в бойните действия във Виетнам. Най - вероятно става въпрос за 38 машини.
  • Флаг на Дания Дания: Дания получава 72 самолета между 1959 и 1974г. Остават на въоръжение до 1982 г. 23 машини са продадени на Турция.
  • Флаг на Франция Франция: Френските ВВС получават 100 самолета F-100 Super Sabre. Първите единици са доставени във Франция на 1 май 1958 г. Всички самолети са зачислени към 4 - та тактическа бойна група на НАТО, базирана в Западна Германия. При участието си в Алжирския конфликт част от самолетите са пребазирани в Реймс, Франция. През 1967 г. Франция напуска НАТО и самолетите са върнати на USAF.
  • Флаг на Турция Турция: Турция оперира с 206 F-100C, D и F модификации.
  • Флаг на САЩ САЩ: USAF и Националната гвардия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Knaack, Marcelle Size. Encyclopedia of U.S. Air Force Aircraft and Missile Systems: Volume 1 Post-World War II Fighters 1945-1973. Washington, DC: Office of Air Force History, 1978. ISBN 0-912799-59-5.
  • Anderton, David A. North American F-100 Super Sabre. London: Osprey Publishing Limited, 1987. ISBN 0-85045-622-2.
  • Davies, Peter E. North American F-100 Super Sabre. Ramsbury, Wiltshire, UK: Crowood Press, 2003. ISBN 1-861265-778.
  • Donald, David. North American F-100 Super Sabre. // Century Jets: USAF Frontline Fighters of the Cold War. London, AIRtime Publishing Inc., 2003. ISBN 1-880588-68-4.
  • Drendel, Lou. Century Series in Color (Fighting Colors). Carrollton, Texas: Squadron/Signal Publications, 1980. ISBN 0-89747-097-4.
  • Gordon, Doug. “Through the Curtain”. Flypast, December 2009 issue. Key Publishing. Stamford. ISSN 0262-6950
  • Green, William. The World's Fighting Planes. London: Macdonald, 1964.
  • Gunston, Bill. Fighters of the Fifties. Osceola, Wisconsin: Specialty Press Publishers & Wholesalers, Inc., 1981. ISBN 0-933424-32-9.
  • Hobson, Chris. Vietnam Air Losses: United States Air Force, Navy and Marine Corps Fixed-Wing Aircraft Losses in Southeast Asia, 1961-1973. North Branch, Minnesota: Specialty Press, 2002. ISBN 1-85780-1156.
  • Jenkins, Dennis R. and Tony R. Landis. Experimental & Prototype U.S. Air Force Jet Fighters. North Branch, Minnesota: Specialty Press, 2008. ISBN 978-1-58007-111-6.
  • Pace, Steve. X-Fighters: USAF Experimental and Prototype Fighters, XP-59 to YF-23. Osceola, Wisconsin: Motorbooks International, 1991. ISBN 0-87938-540-5.
  • Thompson, Kevin F. "North American NA-180>NA-262 YF-100A/F-100A/C/D/F Super Sabre." North American: Aircraft 1934-1999 - Volume 2. Santa Ana, CA: Johnathan Thompson, Greens, Inc., 1999. ISBN 0-913322-06-7.
  • Thompson, Warren E. "Centuries Series: F-100 Super Sabre." Combat Aircraft, Volume 9, Issue 3, June–July 2008, London: Ian Allan Publishing.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Portal:F-100
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация
M1a2-2 large.jpg В Портал Военно дело можете да намерите още много страници за военното дело.