F-15

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Орел.

F-15 Eagle
F-15 Jet Escorts.jpg
Описание
Тип Изтребител
Производител Flag of the United States.svg Макдоналд Дъглас,Боинг
Произведен 1974
Единична цена около $30 млн. (F-15C/D)
Първи полет 27 юли 1972[1]
Използван от
Военновъздушни сили на САЩ
Израелски военновъздушни сили
Японски военновъздушни сили
Кралски Саудитски военновъздушни сили
В експлоатация от 1974[1]
Състояние в експлоатация

F-15 Eagle (Орел) е американски високоманеврен реактивен изтребител за завоюване на въздушно превъзходство. Създаден е от Макдоналд Дъглас по поръчка на военновъздушните сили на САЩ в началото на 70-те години. Първият полет е през Юли 1972 година а през 1974 постъпва на въоръжение. Освен за ВВС на САЩ, F-15 е изнасян и за Израел, Япония и Саудитска Арабия. През 1997 г. Макдоналд Дъглас се слива с Боинг, който е официалният производител към 2011 година. [2] Самолетът става основа за създаването и на ударен вариант F-15E Strike Eagle. Вариантите F-15C/D се очаква да са в експлоатация в американските ВВС до 2025 година, когато някои от самолетите ще имат зад гърба си по 35 години служба. [3]

Разработване[редактиране | edit source]

Globalsecurity.org.[4]

Прототип на F-15A

В началото на 1960 г. ВВС на САЩ стартират програма за проучване, известна като Fighter Experimental (FX). Към 1967 г. военновъздушните сили започват разработването на нов изтребител с високи възможности за водене на въздушен бой, който да бъде изключително гъвкав и способен да завоюва въздушно превъзходство. Новият дизайн е трябвало да бъде оптимизиран за водене на бойни действия срещу всяка настояща и очаквана съветска заплаха. F-15 е първият изтребител след F-86 Sabre, създаден изключително за водене на въздушен бой, по искане на ВВС. Опитът по време на конфликта във Виетнам показва, че F-4 Phantom II е с по-лоши маневрени характеристики от тези на Съветския МиГ-21. В отговор на тази констатация, ВВС на САЩ разработват набор от изисквания за специален изтребител за въздушно превъзходство с маневрени възможности по-големи от съществуващите или очаквани бъдещи-изтребители. Една от основните заплахи по това време е съветския МиГ-25. Допълнителен фактор, който повлиява значително на изискванията по програмата FX са опити за прехвати на МиГ-25 от израелски изтребители F-4 Phantom II над близкия изток, при което се установява, че това не е възможно. Установява се също така, че информацията от разузнаването, че този самолет е предвидан за водене на високо маневрен въздушен бой и завоюване на превъзходство във въздуха е погрешна. МиГ-25 е тежък прехващач и първообраз на F-15 способен да развива много високи скорости, над 3-пъти звуковата бариера, което е значително над възможностите на всички налични американски изтребители по това време. Използвайки уроците научени от Виетнам, ВВС си поставя задача да развие и придобие самолет специализиран само за завоюване на превъзходство във въздуха. Такъв изтребител се оказва крайно необходими, тъй като подобен не е приеман на въоръжение от времето на F-86 Sabre. В продължение на 20 години постъпващите самолети, изпълняват задачи въздух-въздух само като малка част от цялостната си мисия, като например F-4 Phantom предимно за въздух-земя и F-102, F-104, F-106 като чисти прехващачи. В резултат на проучването FX, изискванията към новия изтребител съчетават много висока маневреност и последната дума на техниката при авиониката и въоръжението.

F-15A

McDonnell Douglas, North American Rockwell и Fairchild-Republic представят предложения в конкурса за дизайн. Много от основните характеристики на дизайна на изтребителя са повлияни от развойния център на NASA в Langley. През 1967 г. Langley разпространява резултатите от вътрешни проучвания на изтребителна конфигурация, известна като LFAX-8, която включва няколко функции, които по-късно ще се видят при F-15. Представени са общо четири концепции на прототипи, които са проучвани в детайли: LFAX-4 - самолет с променлива геометрия на крилото, LFAX-8 - вариант на LFAX-4, но с фиксирано крило, LFAX-9 - вариант при който двигателите са монтирани под крилете на самолета и LFAX-10 - вариант, който е изключително близък като дизайн до МиГ-25. Дизайнът на LFAX-8 привлича вниманието на McDonnell Douglas, които правят малки доработки заради изискването за висока маневреност при дозвукови скорости, което е било приоритет. Така, на 23 декември 1969 г. McDonnell Douglas печелят конкурса за разработване на F-15. През февруари 1970 г. Pratt&Whitney са избрани за производител на бъдещия двигателя на F-15. Година по-късно ВВС одобряват F100 за двигател на самолета.[1] На 27 юли 1972 г. полита първият прототип на F-15А а година по-късно полита и двуместният F-15B. През септември 1974 г. са доставени първите два серийни самолета в авиобаза Luke, Аризона.

Развитие[редактиране | edit source]

Създаването на подобрен вариант на F-15A започва още с предаването на пърите модели на ВВС. Така през 1979 г. се появява подобрената версия F-15C, която включва доработена авионика, увеличен вътрешен горивен запас, възможност за носене на 2 бр. конформни резервоара, долепени от външната странична част на въздухозаборниците, по-голяма разрешена маса при излитане, впоследствие - по-мощни двигатели и възможност за използване на ракета AIM-120. Външно, A и C вариантите са почти идентични, което прави разпознаването им трудно. Един от възможните начини е по серийния номер на самолета. Всички F-15A имат серийни номера, изобразени на вертикалните стабилизатори на опашката, започващи със 73 до 77, докато на F-15C започват със 78 до 86.[5] Двуместната подобрена версия приема означението F-15D.

Бойно използване[редактиране | edit source]

RAR2009 - F-15 Formation.jpg

Самолета получава бойоното си кръщение в небето над близкия изток. Израелските ВВС получават първите си F-15 през 1976 г. През 1979 г. по време на патрул по северната граница на Израел, пилотът Моше Маром-Мелник сваля вражески самолет.[6] В периода 1979-82 г. F-15 участват в операции над Ливан. По време на бойните действия израелските изтребители многократно влизат в масови въздушни боеве срещу сирийски МиГ-21, МиГ-23 и дори МиГ-25. Данните, които се изнасят от двете воюващи страни за точния брой свалени самолети са противоречиви. Няма обаче официална, потвърдена информация за свален F-15 във въздушен бой. Крайният резултат при срещи на изтребители МиГ и F-15 над близкия изток, са завършвали с победа на втория. През 1986 г. саудитските ВВС свалят два ирански F-4 Phantom II.[7] По време на Войната в залива през 1991 г. саудитските F-15 свалят два иракски Mirage F-1.[8]

Според ВВС на САЩ, техните F-15C имат 34 потвърдени победи над иракски самолети по време на Войната в залива през 1991, глвано с използването на ракети въздух-въздух.[9] Това са пет МиГ-29 , два МиГ-25, осем МиГ-23, два МиГ-21, два Су-25, четири Су-22, един Су-7, шест Mirage F1, един Ил-76 товарен самолет, един Pilatus PC-9 и два хеликоптера Ми-8 . Тъй като въздушно превъзходство на практика е постигнато в първите три дни на конфликта, много от иракските самолети прелитат в Иран, вместо да се опитва противопоставяне срещу американците.[9]

F-15C на Американските ВВС свалят четири югославски МиГ-29 с ракети AIM-120 по време на интервенцията на НАТО през 1999 г. в Косово.[9]

Дизайн[редактиране | edit source]

F-15 се отличава с подчертано аеродинамичната си форма, ниското относително натоварване на крилете и високото съотношение тяга-тегло. Тези характеристики позволяват на изтребителя да маневрира и прави остри завои без да губи скорост. Авиониката включва индикатор за пряка видимост, системи за инерционна навигация, комукационно оборудване на ултрависоки честоти, дигитален навигационен компютър, система за идентификация "приятел-враг", пулс-доплеров радар с обхат до 220 км, комплект от ЕПМ и други.

Модификации[редактиране | edit source]

  • F-15A
Едноместен вариант за въздушно превъзходство, 365 конструирани.
  • F-15B
Двуместен учебно-тренировъчен вариант, 59 конструирани.
  • F-15C
Подобрен едноместен вариант за въздушно превъзходство, 408 конструирани.
  • F-15D
Подобрен двуместен учебно-тренировъчен вариант, 62 конструирани.
  • F-15J
Едноместен вариант за Японските военновъздушни сили, строен по лиценз в Япония от Мицубиши.
  • F-15DJ
Двуместен учебно-тренировъчен вариант за Японските военновъздушни сили, строен по лиценз в Япония от Мицубиши.
  • F-15N Сий Ийгъл
Подобрен вариант, предназначен за разполагане на самолетоносач, с подобрено въоръжение, колесник и други.

F-15E[редактиране | edit source]

  • F-15E Страйк Ийгъл
Подобрен двуместен вариант с голям обсег и способност за наземни атаки.
  • F-15F Страйк Ийгъл
Предложен едноместен вариант на F-15Е.
  • F-15H Страйк Ийгъл
Износен вариант на F-15E за гръцките ВВС, неосъществен.
  • F-15I Раам
Усъвършенстван вариант на F-15E за израелските ВВС.
  • F-15K Слам Ийгъл
Усъвършенстван вариант на F-15E за южнокорейските ВВС.
  • F-15S Страйк Ийгъл
Износен вариант на F-15E за саудитските ВВС.
  • F-15SG Страйк Ийгъл
Усъвършенстван вариант на F-15E за сингапурските ВВС.

Оператори[редактиране | edit source]

Основни характеристики (F-15C)[10][редактиране | edit source]

  • Екипаж : 1
  • Дължина  : 19,43 метра
  • Размах на крилете : 13,05 метра
  • Височина : 5,63 метра
  • Площ на крилете : 56,5 кв. метра
  • Тегло - празен : 12 700 килограма
  • Тегло - пълен : 20 200 килограма
  • Максимално летателно тегло : 30 845 килограма
  • Двигател : 2х Pratt & Whitney F100-100,-220 или -229 , с тяга 77,62 kN всеки

Технически характеристики[редактиране | edit source]

  • Максимална скорост на голяма височина : +2,5 Мах (2 560 км/ч)
  • Максимална скорост на малка височина : 1,2 Мах (1 450 км/ч)
  • Максимална дължина на полета без презареждане : 1 967 километра (5 745 км с доп. резервоари)
  • Таван на полета : 20 000 метра
  • Скороподемност : 254 м/сек.
  • Относително натоварване на крилото : 358 кг/кв. м
  • Съотношение тяга/тегло : 1,12 (-220); 1,30 (-229)

Въоръжение[редактиране | edit source]

  • едно 20-милиметрово оръдие M61A1 с боезапас от 940 патрона;
  • осем гнезда (4 - криле; 4 - фюзелаж), две огневи точки на крилете и една на корема, други фюзелажни пилони с общ капацитет до 7 300 кг;
  • ракети AIM-7F Спароу, AIM-120 AMRAAM, AIM-9 Сайдуиндър

Подобни изтребители[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Globalsecurity.org, F-15 Eagle: 1970s Chronology
  2. The Boeing Log Book: 1997 - 2001
  3. Making the best of the Fighter Force
  4. Globalsecurity.org
  5. F-15 Eagle Variants Boeing Frontiers: An Eagle evolves
  6. F-15 Eagle Variants
  7. 2 IRANIAN FIGHTERS REPORTED DOWNED BY SAUDI AIR FORCE
  8. F-15 IN SAUDI SERVICE
  9. а б в Museum of Learning, McDonnell Douglas F-15 Eagle: Operational History
  10. [F-15 Eagle USAF fact sheet]