Faster Pussycat

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Faster Pussycat
Стил хард рок,
глем метъл,
слийз рок,
хеър метър,
индъстриал рок
Музикален издател Full Effect Records,
Elektra Records,
Свързани изпълнители L.A.Guns, Quiet Riot, Bubble, The Liberators, Supercool, Sin City Sinners, Adler's Appetite, Underground Rebels, Age of Electric, Blackboard Jungle, Newlydeads, Pigface
Уебсайт http://fasterpussycat.com/
Членове Taime Downe

Michael Thomas
Danny Nordahl
Xristian Simon

Chad Stewart
Бивши членове Brent Muscat

Kelly Nickels
Greg Steele
Eric Stacy
Brett Bradshaw
Mark Michals
Walter Adams
Frankie Banali
Kurt Frohlich

Todd Kerns

Faster Pussycat е американска глем метъл група от Лос Анджелис, Калифорния, сформирана през 1986 година. Групата има най-голям успех в края на 80-те години с едноименния си дебютен албум от 1987 и достигналия златен статус албум от 1989 Wake Me When It's Over.

История[редактиране | edit source]

Корените на Faster Pussycat (1986-1987)[редактиране | edit source]

Faster Pussycat се формира в Холивуд от Taime Downe по време на глем метъл бума през 80-те. Най-ранната версия на групата включва Downe, Greg Steele и Brent Muscat. Името на групата „Faster Pussycat“ е вдъхновено от филма на Russ Meyer „Faster, Pussycat! Kill! Kill!“. Името е измислено от приятеля на Downe — Tracii Guns. Първоначално той го избира за име на новата си група след като напуска една от ранните версии на Guns N' Roses, в която е бил заедно с Axl Rose и Izzy Stradlin. В последствие получава предложение да реформира L.A.Guns и той отстъпва името на Downe.

След няколко промени в състава (включващи Мик Крипс, впоследсвие присединил се към L.A.Guns), Faster Pussycat формират следния състав: Taime Downe (вокали), Greg Steele (китара), Brent Muscat (китара), Kelly Nickels (бас) и Mark Michals (барабани).

Точно преди да запишат дебютния си албум, Nickels напуска групата за да се приседини към L.A.Guns и е заменен от Ерик Стейси (бивш член на Champagne). Така Faster Pussycat достигат най-популярния си състав.

Възходът и славата (1987–1993)[редактиране | edit source]

Faster Pussycat (1987)[редактиране | edit source]

Групата издава дебютния си албум „Faster Pussycat“ през 1987. С него успяват да си изгради култов статус в Холивуд. Групата заснема клипове към синглите от дебютния си албум „Don't Change That Song“ и „Bathroom Wall“, които трайно влизат в програмната схема на MTV. В резултат на това славата има в щатите расте и младата група e привлечена като откриваща група за турнетата на изпълнители като Alice Cooper, David Lee Roth, и Motörhead, където промотира дебютния си албум. По това време реализират като хедлайнери и турнето 'Itch You Can't Scratch Tour", с откриваща група Reiss & Hard Liquor.

Downe заедно с Riki Rachtman е съсобственик на местния клуб „Cathouse“, където освен Faster Pussycat свирят и групи като Guns N' Roses и Kiss.

Също през 1987, Faster Pussycat участват в рок документалния филм на режисьорката Penelope Spheeris „The Decline of Western Civilization part 2 — The Metal Years“ заедно с групи като Aerosmith, Poison, Kiss, Megadeth, London. Освен интервю с групата във филма има и две изпълнения на живо — песните „Cathouse“ и „Bathroom Wall“ в клуба Cathouse.

Wake Me When It's Over (1989)[редактиране | edit source]

През 1989 Faster Pussycat издават най-успешния си албум „Wake Me When It's Over“. Албумът продава над 500 000 броя в щатите, с което достига златен статус. Първият клип в подкрепа на албума е към ситгъла „Poison Ivy“. Голяма заслуга за успеха на албума има баладата „House of Pain“, чийто клип не слиза от ротационната схема на MTV дълго време. В албума като гост музикант участва Amy Canyn — една от бек вокалките на Mötley Crüe, а по-късно и съпруга на китариста им Mick Mars.

Докато групата е на турне през 1990, барабанистът им Mark Michals е арестуван в Омаха, Небраска за притежание на хероин. Той самия си изпраща с FedEx пратката от предишната точка на турнето. Пратката е проверена по време на транспортирането и ФБР я проследява до момента, в който Michals се подписва за нея в в Омаха, Небраска, където групата трябва да има шоу в „MudBugs“ клуб същата вечер. Michals е уволнен от групата. Той е заменен до края на турнето от барабаниста Frankie Banali от Quiet Riot, който дори участва в клипа към хита „House of Pain“. След турнето Brett Bradshaw се присъединява към Faster Pussycat като пълноправен член.

Следват турнета с Kiss и Mötley Crüe. Направена е нова версия на клипа към „Poison Ivy“, в която всички кадри, в които се вижда Mark Michals, са заменени с кадри от турнетата с Brett Bradshaw.

През 1990 групата записва кавър версия на песента на Carly Simon „You're So Vain“ сборен албум за 40 годишнината на звукозаписната им компания Електра наречен Rubáiyát: Elektra's 40th Anniversary. Заснет е и клип към песента. Песента е включена и в мини албума от 1992 „Belted, Buckled And Booted“ заедно със сингъла „Nonstop To Nowhere“ и две неиздавани песни.

Whipped (1992)[редактиране | edit source]

През 1992 Faster Pussycat издават третия си албум „Whipped!“, който достига #90 в класациите. Направени са видео клипове към "Nonstop To Nowhere" и "Body Theif". Докато първият от тях е в ротационната схема на MTV известно време, то вторият е свален само след няколко излъчвания поради прекалено мрачните кадри в него.