Ferrari 456

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ferrari 456
1995Ferrari456GT.jpg
Производител Ferrari
Модел 456 GT, 456 GTA, 456 M GT, 456 M GTA
Произвеждан 1992 г. - 1997 (456 GT/GTA)
1998 г. - 2003 г. (456 M GT/GTA)
Сглобяван в Маранело, Италия
Предходен модел Ferrari 412
Наследник Ferrari 612 Scaglietti
Дизайнер Лоренцо Рамачоти от Pininfarina[1]
Характеристика
Клас Gran Turismo
Конфигурация Предно разположен двигател, задно задвижване
Купе 2-врато 2+2
2-вратен Spyder
4-врат седан (Saloon)
4-врато комби (Venice)
Двигател 5.5-литров Tipo F116B V12 (456)
5.5-литров Tipo F116C V12 (456 M)
Междуосие 2,600 mm
Дължина 4,730 mm
Ширина 1,920 mm
Височина 1,300 mm
Тегло 1,690 kg

Ferrari 456 и 456 M е Gran Turismo автомобил с предно разположен двигател и задно задвижване. 456 е произвеждан от 1992 г. - 2003 г. Моделът заменя Ferrari 412, което е заемало позицията на 4-местен V12 автомобил с предно разположен двигател и задно задвижване преди появата на 456. Обновената версия на 456 - Ferrari 456 M - бива заменена през 2004 г. от Ferrari 612 Scaglietti. Ferrari 456 е последният модел на Ferrari, който да има скрити фарове.

456[редактиране | edit source]

456 (с дизайн от Pininfarina) се е предлагал в GT вариация, а от 1996 г. и в GTA. Разликата между двете се появява в това, че GT използва 6-степенна ръчна предавателна кутия, а GTA има 4-степенна автоматична предавателна кутия, разработена в съвместност с FF Developments (по-късно част от Ricardo Engineering). Това е едва четвъртата автоматична трансмисия, предлагана от Ferrari. Двигателят е 5.5-литров (5,474 куб. см) 65-градусов V12 двигател, който е разработен от V6 Dino двигателите на Ferrari вместо от по-конвенционалния 60-градусов V12 двигател във Ferrari 412 и Ferrari Daytona. Двигателят разполага с по четири клапана на цилиндър и електронно управление на двигателя Bosch Matronic 2.7 и с максимална мощност от 442 к.с. Теглото на автомобила е 1,690 кг и моделът може да развие максимална скорост от 302 км/ч, правейки го най-бързият 4-местен автомобил в света (по онова време). Ускорението от 0-100 км/ч било 5.2 секунди, а разстоянието от четвърт миля се изминавало за 13.4 секунди. По време на разработката си 456 бил най-мощният шосеен автомобил на Ferrari (като се изключи F40).

Името 456 идвало от факта, че всеки цилиндър има работен обем от 456 куб. см. Това е последният модел на Ferrari, който да използва тази конвенция на имената. Двигателят е в основата си по-слаба версия на двигателя, използван във Ferrari 550 и Ferrari 575M Maranello. Въпреки представянето си (сравнимо с това на суперавтомобил), двигателят на 456 е двигател, който не е бил толкова натоварван, което довело до това, че той е един от най-издръжливите двигатели на Ferrari.

Шасито е с пронстранствена стоманена конструкция. Каросерията има алуминиеви панели с изключение на предния капак, който е бил композитен. Компонентите на каросерията са заварени за шаситео чрез използването на специален материал, наречен Feran, който позволява на алуминия и стоманата да се заварят.

Произведени са 3,289 бройки от всички версии на модела. Разпределението на тези бройки е:

  • 456 GT: 1,548 бройки
  • 456 GTA: 403 бройки
  • 456 M GT: 688 бройки
  • 456 M GTA: 650 бройки

456 M[редактиране | edit source]

Ferrari 456 M се появява през 1998 г., започвайки с шаси с номер 109589. Инициалът M идва от италианското Modificata, което в превод означава модифициран. По модела са направени доста промени, които да подобрят аеродинамиката и охлаждането на модела. Интериорът претърпява промени в лицето на нови седалки, по-малко уреди по таблото, нова озвучителна система на Бекър, монтирана пред лоста за смяна на предавките, за разлика от 456 GT. 456 M има по-малка решетка, а фаровете за мъгла са извън нея. Дизайнът на 456 M е премахнал въздушните отвори от капака на двигателя. 456 М има фиксиран дифузьор за разлика от моторизирания такъв в 456. Мощността е увеличена на 450 к.с. и в използва управляващия модул Motronic 5.2 на Bosch. Реда на запалване на цилиндрите е променен за да върви по-гладко. Въртящият момент остава непроменен. През последната година от производството на 456 M, някои клиенти специфицират автомобила си по свое желание като използват програмата на Carrozeria Scaglietti. Пример за такъв автомобил е показаният през 2002 г. на автосалона в Женева Ferrari 456M GT, собственост на Михаел Шумахер. Моделът имал боя в два цвята, поръчков интериор от кожа, преработени инструменти, подобрено управление и нови спирачки на Brembo. Тези автомобили се наричали Tipo 456M GT(A) Scaglietti.

Редки вариации на купето[редактиране | edit source]

456 GT Venice, снимано в Лондон.

Въпреки, че 456 2+2 купето е единствената версия, която се продава в шоурумите, съществуват четири други версии:

  • Най-рядката специална версия е Ferrari 456 GT Sedan. Две бройки от тази версия са произведени от Pininfarina специално за Нафсас Ал Хаджа от Белгия. [2]
  • 4-врато комби, наречено Ferrari 456 GT Venice е проивеждано от Pininfarina в доста ограничена бройка. Принц Джефри Болкиах от Бруней е поръчал да се направят седем бройки. След като Pininfarina проектират и сглобяват всяка една от тях, принцът купува само шест от тях. Всяко комби се предполага, че е струвало на Султана около 1.5 милиона щатски долара.
  • Същерствува кабриолет версия, наречена Ferrari 456 GT Spyder. Два от кабриолетите са сглобени от Pininfarina, специално за Хасанал Булкиах от Бруней. Има и две преправени версии от R. Straman Company от Коста Меса, Калифорния. Майк Тайсън купува една от тях.
  • Тарга версия, направена на модел 456 GTA, принадлежащо на Шакил О'Нийл. Работа включвала премахването на задните седалки и добавянето на поръчкова озвучителна система.

Награди[редактиране | edit source]

5.5-литровият V12 двигател печели наградата за международен двигател на годината в класа "Работен обем над 4 литра" през 2000 г. и през 2001 г.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Designer. // ajovalo.net. Посетен на 2012-02-08.
  2. thesupercars.org. // thesupercars.org. Посетен на 2012-02-29.