Fiscus Judaicus

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Монета на Нарва, служеща за плащане на Fiscus Iudaicus

Fiscus Judaicus или Еврейския данък е наложен на евреите в Римската империя след разрушаването на Втория храм в Йерусалим през 70 г. в полза на Храма (почитането) на Юпитер Капитолийски в Рим.[1]

Налагане[редактиране | edit source]

Данъкът първоначално е наложен от римския император Веспасиан като една от мерките против евреите, в резултат на Първата юдейско-римска война от 67-73 г. Фиск юдае е наложен на всички евреи на територията на империята, а не само на онези, взели участие в бунта срещу Рим. Данъкът е наложен след разрушаването на Втория храм наместо дължимата лепта от евреите за издръжката на храма. Сумата е в размер на два динара, което се равнява на половин сикъл, т.е. толкова колкото евреите са давали за издръжката на Йерусалимския храм.

Отговорен за събирането на Фиск юдае е специален прокурист в Рим, като онези сред евреите, които изоставят юдаизма като религия са освободени от него като платци.

Платци[редактиране | edit source]

За разлика от лептата за Йерусалимския храм, която е дължима по еврейските закони само от възрастни мъже на възраст между 20 и 50 години, Fiscus Judaicus е наложен на всички евреи, включително жени, деца и възрастни хора. Събирането на данъка продължава дори и след приключване на реконструкцията на Капитолийския храм в Рим, първо с цел да се уякчат римските финанси и второ за да се възпрат и задушат съпротивителните сили за бунт вътре в юдаизма, като по този начин се лиши от финансови възможности еврейската върхушка за осъществяването на подобна специална цел. Данъкът е и своеобразно наказателно-репресивна мярка спрямо перманентно бунтуващите се срещу Рим юдеи.

Консулът Тит Флавий Клеменс е осъден на смърт от Римския сенат в 95 г. за приемане на юдаизма.

Fiscus Judaicus при Домициан[редактиране | edit source]

Домициан разширява кръга от лица дължими налога, като включва към него не само родените евреи, а и приелите юдаизма, както и онези (конверси), които укриват този факт (че са евреи или преминали към юдаизма и/или съблюдаващи еврейските обичаи). Светоний разказва случай, че данъкът е събиран и от старци на по 90 години, за които след проверка е установено, че са обрязани, въпреки че по принцип лица на възраст над 62 години не дължат данък. Луи Фелдман е на мнение, че повишената строгост, а и грубост при събирането на този данък е причинена от успеха на еврейския (и евентуално християнския) прозелитизъм.

Отмяна на Fiscus Judaicus за християните[редактиране | edit source]

По времето на управлението на император Нерва християните са освободени от заплащане на данъка, което показва, че римската власт вероятно вече е считала, че ранните християни са различна религиозна група вън, а не вътре в юдаизма, дори отделна (самостойна) религия, по-точно секта.

Премахване на данъка[редактиране | edit source]

Не е установено точно кога Fiscus Judaicus е премахнат. Има писмени доказателства които потвърждават събиране на данъка в средата на 2 век, а литературни източници посочват, че налогът все още съществува в началото на 3 век. Някои историци са на мнение, че император Юлиан Отстъпник го премахва в годините 361 или 362 във връзка с намерението си да възстанови Йерусалимския храм.[2]

Аналог през средновековието[редактиране | edit source]

Плащането на данъка е възродено през средновековието (1342), под името (нем.) Opferpfennig в Свещената Римска империя.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 86-93. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
  2. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 302-303. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.