GNU General Public License

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Емблемата на GNU

GNU General Public License е лиценз, издаден от Фондацията за свободен софтуер, с цел той да бъде използван за лицензирането на софтуер като „свободен“.

Съдържание

[редактиране] Свободи

GPL гарантира на потребителите на компютърни програми следните права (още наричани „свободи“):

  • Свободата да ползват програмата за каквато и да е цел;
  • Свободата да изучават как работи програмата и да я променят (достъпът до изходния код е необходима предпоставка за това);
  • Свободата да разпространяват копия;
  • Свободата да подобряват програмата и да дават на обществото достъп до подобренията (достъпът до изходния код е необходима предпоставка за това).

Именно тези „свободи“ отличават GPL от лицензните договори на собственическия софтуер, които рядко гарантират на крайните потребители някакви други права, освен възможността да ползват програмния продукт (макар да е спорно дали на човек изобщо му трябва лиценз за това), и дори понякога ограничават дейности, които нормално са позволени от закона, като например обратното инженерство.

От друга страна, GPL се отличава и от някои още по-необвързващи договори, като лиценза на BSD. Главната разлика между тях се корени във факта, че GPL се опитва да гарантира запазването на гореспоменатите „свободи“ и в копията и продуктите, производни на оригиналния. Това се постига чрез механизма copyleft, измислен от Ричард Столман, който изисква програмите, произтичащи от GPL софтуер, също да бъдат лицензирани под GPL. Противно на това, договорите в стил BSD позволяват производните продукти да бъдат разпространявани под друг лиценз, включително и като собственически софтуер.

Според някои проучвания GPL е най-популярният договор за свободен софтуер и за софтуер с отворен код. През април 2004 г. 75% от общо 23479-те софтуерни проекта, записани във Freshmeat, както и 68% от проектите в SourceForge, са били лицензирани под GPL.

Известни програми, които са лицензирани под GPL, са: ядрото на Линукс, GNU Compiler Collection (GCC), и Perl.

[редактиране] История

UNIX e ОС разработена в края на 60-те години и има силно въздействие върху развитието на съвременните ОС, защото развива основните концепции на операционните системи. UNIX е многопотребителска, многозадачна ОС. Основната задача е била програмистите директно да въвеждат своите задания и веднага да получават резултата от изпълнението им. През 1964 г. MIT, AT&T Bell Labs и General Electric започват работа по проект за експериментална операционна система наречена Multics (Multiplexed Information and Computing Service), която просъществува до 2000 г. Преди Multics операционните системи са били монолитни (цялостни програми) без възможност за многопотребителски достъп, написани на език от ниско ниво (асемблер). Multics осъществява времеделение и многопотребителски достъп, среда за мултипрограмиране и поделена памет. За написването й е използван език от високо ниво (PL/1). Реализира се йерархична файлова система. Създава се команден интерфейс на потребителя (Shell). След като Bell Labs се оттеглят от проекта Multics, един от разработчиците им, Кен Томпсън, продължава да разработва за компютъра GE-645 и написва игра за него наречена Space Travel. Оказва се, че играта върви бавно на тази машина, което кара Томпсън, с помощта на Дени Ричи, да я пренапише на асемблер за друг компютър – PDP-7. Заедно с това започва и проект за нова операционна система за PDP-7 наречена Unics, а по-късно и Unix. По проекта работят Кен Томпсън, Дени Ричи и Руд Канадей, който разработва нова файлова система. Първата версия на Unics работи много бавно и възниква необходимост от нова компютърна конфигурация (PDP-11/20). В замяна за новата машина, която получават, Томпсън и Ричи създават текстов редактор към операционната система. През 1970 г. Unics официално е преименувана на Unix. През 1971 г. излиза първото ръководство за UNIX програмиста (UNIX Programmer’s Manual) заедно с първата официална версия на Unix. През 1973 г. Unix е пренаписана на език от високо ниво (езикът C). Резултатът е, че Unix става преносима ОС и изисква много малко специфичен за конкретната машина код при пренасянето й от една конфигурация на друга. До 1975 г. излизат 4, 5 и 6 версия на Unix. AT&Т предоставят Unix на университети, фирими както и на правителстово на САЩ по лиценз, който включва сорс кода на операционната система, както и зависимите от компютърната конфигурация части на ядрото. AT&T все още нямат правото да продават операционната си система. През 1980 г. Unix привлича вниманието на агенцията DARPA и те внедряват в нея TCP/IP протоколите. През 1982 г. AT&T печели спора с министерството на правосъдието и получава правото да продава Unix. Фирмата лицензира собствена версия (в този момент има много разновиднос¬ти на Unix) и започва да я разпространява за комерсиално ползване. В отговор на комерсиа¬лизацията на Unix разработчици от Бъркли продължават работа по друга дистрибуция на Unix – BSD. През 1983 г. излиза 4-та версия на BSD, в която е реализиран сокет интерфейс. През 1982 г. Бил Джой (един от водещите разработчици на BSD) основава компанията Sun Microsystems и започва да продава SunOS базирана на 4-тата версия на BSD. Многото версии на Unix налагат създаването на стандарт, който да гарантира съвместимост между различните системи. За тази цел се създава стандартът POSIX. През 1988 г. е основана фондацията за свободен софтуер (Free Software Foundation). Свободен е софтуер, който се разпространява със своя сорс код, може да се променя, но не може да се комерсиализира. FSF създава лиценза GNU GPL, под който да се лицензира свободния софтуер. Свободни версии на Unix са Minix, Linux, FreeBSD и др.

[редактиране] Критика

[редактиране] Известни програми и библиотеки, ползващи лиценза

[редактиране] Външни препратки

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/GNU_General_Public_License“.
Лични инструменти