Gmail

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Gmail
Интерфейс на Gmail, 2012 г.
Уеб адресgmail.com
Вид на сайтаелектронна поща
Тип на сайтакомерсиален
Регистрациязадължителна
Езикмногоезичен (105 езика)
ПритежателGoogle LLC
Създаден отПол Бъкхайт
Създаване1 април 2004 г.
Пуснат онлайн1 април 2004 г.
Посещаемост70 млн. души/месец
Настоящ статусактивен
СедалищеМаунтин Вю, САЩ
Gmail в Общомедия

Gmail (джимейл, [djimeil]) е безплатна услуга за уеб-базирана, POP и IMAP електронна поща на Google Inc. В Германия и Великобритания услугата е известна като Google Mail.

Услугата е известна с това, че предлага голямо и постоянно увеличаващо се пространство за съхранение на писма (първоначалният обем от 1 гигабайт е също голям за времето си). Това нарастване е обявено на 1 април 2005 г. като част от отпразнуването на първия рожден ден на Gmail.

Gmail използва всички нововъведения при уеб браузърите, като JavaScript и клавиатурни комбинации, които позволяват по-лесно управление, като в същото време запазва предимствата на уеб-базирано приложение. Gmail предлага и „класически HTML изглед“, който позволява достъп на потребителите от почти всеки компютър, дори и с по-стари браузъри.

Специални качества[редактиране | редактиране на кода]

В сравнение със стандартните услуги за уеб поща, Gmail предлага редица функции и подобрения:

  • Вграден чат: Съобщенията могат да се доставят не само чрез пощенски протоколи, но и чрез jabber, така че потребителите да могат да обменят незабавни съобщения.
  • RSS поддръжка: Тя ви позволява да четете имейли чрез други RSS клиенти, като например персонализираните страници за търсене на msn.com, yahoo.com и самата google.com, Microsoft Deskbar. Това ви позволява да проверявате пощата си без да се свързвате с уеб интерфейса.
  • Търсете съдържанието на имейлите и прикачените файлове: Позволява ви бързо да намерите правилния имейл за вашите ключови думи, което е изключително важно с голямото количество налична поща.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Gmail съчетава в себе си голям брой оригинални нововъведения, както и значителни подобрения на стандартните за уеб-базираните пощи услуги.

Седем гигабайта обем[редактиране | редактиране на кода]

От 1 април 2005 г. (първият рожден ден на Gmail), Gmail започва да предлага 2 гигабайта пространство, което оттогава постоянно се увеличава. Дори и първоначалният обем от 1000 мегабайта по време на обявяването на Gmail през 2004 г. е стотици пъти по-голям от обема на коя да е друга уеб поща. Google предлагат потребителите да „архивират“ вместо да изтриват старите си кореспонденции; Този обем е достатъчен да съхранява няколкогодишната кореспонденция на потребител, който използва често услугата, а технологията за търсене на Gmail позволява на потребителите лесно да претърсват архивите си.

Първоначално увеличението на пространството е от по един мегабайт на всеки 7,44 часа (или 7 часа, 26 минути и 24 секунди). Това означава, че обемът на пощата се увеличава приблизително със 134,4 килобайта на всеки час.

Автоматично съхранение[редактиране | редактиране на кода]

В Gmail има добавена възможност за автоматично съхранение – система, която не позволява изгубването на информация в случай на срив на браузъра или някаква друга грешка. Тази възможност автоматично прави архивно копие на текущата „чернова“ всяка една минута.

Клавиатурни комбинации[редактиране | редактиране на кода]

Gmail позволява на потребителите си да използват интерфейса чрез няколко клавиатурни комбинации като алтернатива на мишката. Тази възможност не е включена по подразбиране, но се предлагат инструкции как може да бъде активирана.

Етикети вместо папки[редактиране | редактиране на кода]

Gmail позволява на потребителите да категоризират електронните си писма с „етикети“. Етикетите са удобен метод за категоризиране, тъй като едно писмо може да има няколко етикета (за разлика от другите услуги, при които едно писмо може да е само в една папка). Потребителите могат да визуализират всички писма с определен етикет и могат да използват тези етикети като критерий за търсене. Gmail позволява също така да се настроят филтри, които автоматично да добавят етикети на новопристигащите писма.

Потребителите могат да симулират функционалността на филтрирането по папки като добавят етикети и архивират новопристигналите съобщения.

Многоезична поддръжка[редактиране | редактиране на кода]

Интерфейсът на Gmail поддържа 38 езика: бразилски португалски език, български, каталонски, китайски, хърватски, чешки, датски, холандски, британски английски, американски английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, хинди, унгарски, исландски, индонезийски, италиански, японски, корейски, латвийски, литовски, полски, румънски, руски, сръбски, словашки, словенски, испански, шведски, тагалог, тайски, турски, украински и виетнамски.

Неактивни потребителски сметки[редактиране | редактиране на кода]

Всяка потребителска сметка, която не е била активна 9 месеца, се деактивира. Всички съхранени съобщения се изтриват и сметката се „рециклира“, което означава, че потребителското име се освобождава и може да се регистрира от друг потребител. Другите уеб-базирани пощенски услуги като Yahoo! и Hotmail имат подобна политика, но техният период е значително по-кратък.

Сканиране за вируси[редактиране | редактиране на кода]

Gmail пусна в употреба нововъведение, което автоматично проверява цялата входяща и изходяща кореспонденция за прикачени файлове с вируси. Ако бъде открит вирус в прикачен файл, който потребителят желае да отвори, Gmail се опитва да почисти файла от вируса и зарежда вече изчистеното приложение. Gmail сканира и изходящите приложения и ако открие вирус, системата отказва да изпрати съобщението, докато не бъде премахнато заразеното допълнение; това е нововъведение, което се появява за пръв път при уеб-базираните електронни пощи. Въпреки антивирусната защита, някои файлови разширения (сред които .exe, .zip, .com) все още се блокират. Това прави Gmail неудобен за изпращане на програми на други потребители. Начин за избягване на това ограничение е да се промени разширението на файла (например на .txt) и да се изпрати така, като се уведоми получателя за смененото име, или като се пакетира файла в rar формат.

Поща като плеър[редактиране | редактиране на кода]

Gmail е единствената поща, от която директно без допълнителен софтуер могат да се преглеждат/слушат съхранените (получените) файлове във формат mp3, pdf, `.doc` и други.

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Стилове за въвеждане на език[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 2012 г. Google добави над 100 виртуални клавиатури, транслитерации и редактори на методи за въвеждане към Gmail, позволявайки на потребителите различни типове стилове на въвеждане за различни езици в опит да помогне на потребителите да пишат на езици, които не са „ограничени от езика на вашия клавиатура.“

През октомври 2013 г. Google добави поддръжка за ръкописно въвеждане в Gmail.

През август 2014 г. Gmail стана първият голям доставчик на имейл, който позволява на потребителите да изпращат и получават имейли от адреси с акценти и букви извън латинската азбука.

Съревнование[редактиране | редактиране на кода]

След първоначалното съобщение на Gmail, много от вече съществуващите услуги за уеб-базирани пощи бързо увеличават обема на пощенските кутии. Например 30 дни след съобщението Hotmail от първоначално предлаганите от 2 MB до 25 MB започва да предлага 250 MB, докато Yahoo! увеличават обема от 4 MB на 100 MB. Пощенските кутии на Yahoo се увеличават още веднъж през април 2005 на 1 GB.

История[редактиране | редактиране на кода]

Смяна на името[редактиране | редактиране на кода]

Gmail в Германия[редактиране | редактиране на кода]

Немската версия на Gmail първоначално е известна като Gmail Deutschland. По-късно става ясно, че компанията Giersch Ventures държи търговската марка G-mail от 2001 година. Gmail е пощенска услуга в района на Хамбург.

Gmail във Великобритания[редактиране | редактиране на кода]

На 19 октомври 2005 г. версията на Gmail за Великобритания е преименувана на Google Mail поради проблем, подобен на този в Германия.[1]

Защита на личните данни[редактиране | редактиране на кода]

Скоро след пускането на услугата са отправени критики относно политиката на Gmail за защита на личните данни. Много от критиките са към изречения от тази политика, която посочва например, че Gmail ще съхранява всички съобщения за „известно време“, дори и онези, които са били изтрити или след премахване на съществуващата потребителска сметка и че Gmail ще разпространява лична информация (в това число и текста на съобщенията) ако това е „с добри намерения“.[2] Според политиката за личните данни на потребителите, „Някои писма, изтрити от потребителите могат да останат до 60 дена на активните сървъри на Google или да не бъдат изтрити от резервните сървъри“.

Gmail сканира текста на електронните писма, с цел да добавя реклами, свързани с текста на писмото. Защитници на гражданските права настояват, че това поражда сериозни проблеми със сигурността на личните данни[3]. С позволяването съобщенията да бъдат четени, дори и от компютър, естествено възниква въпросът не се ли отнема част от правото за неприкосновеност на личната кореспонденция. Още повече, че Gmail сканира и входящите съобщения, без да се съобразява с факта, че подателите им може и да не са съгласни с общите условия на Gmail. От своя страна, Google могат едностранно да променят тези условия, както и да съхраняват бисквитки на потребителските компютри, с цел по-късното идентифициране на потребителите.

Притеснителна е и липсата на обявени политики за съхраняване на получените данни, както и дали Google комбинира ключовите думи, извлечени от електронните писма, с тези от едноименната търсачка, с цел да събира информация за потребителски досиета. От Google отказват да отговорят колко дълго съхраняват получената за потребителите информация. Над 30 организации за защита на личната неприкосновеност и човешките права настояват Google да спре употребата на Gmail до изясняването на тези въпроси[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Gmail инструменти[редактиране | редактиране на кода]

Често задавани въпроси[редактиране | редактиране на кода]

Блогове[редактиране | редактиране на кода]