Голдфрап

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Goldfrapp)
Направо към: навигация, търсене
Голдфрап
Goldfrapp112.jpg
Алисън Голдфрап (15.08.2006)
Информация
От Flag of the United Kingdom.svg Лондон, Великобритания
Стил Електропоп
Еймбиънт
Електроника
Синт-поп
Инструменти Група
Активни години 1999 - настояще
Музикален издател Mute Records
Уебсайт Официална страница
Членове Алисън Голдфрап
Уил Грегъри
Голдфрап в Общомедия

Голдфрап (на английски : Goldfrapp) е британска електронна група известна с ефектната си визуалност и значими приноси за популяризирането на танцувалната електроника. Групата е сформирана през 1999 година в Лондон, Великобритания и се състои от Алисън Голдфрап (вокали/синтезатор) и Уил Грегъри (синтезатори).

Въпреки положителните отзиви за еймбиънт звучащия им дебютен албум от 2000 „Felt Mountain“, чисто комерсиално той се оказва провал. През 2001 албумът е номиниран за награда Мъркюри. Вторият албум на Goldfrapp „Black Cherry“, добавящ глем рок и синтпоп елементи към цялостното им електронно звучене, е издаден през 2003 г. Албумът е значително по-успешен от дебюта им и се радва на особен успех в много клубове в Северна Америка, а впоследствие повлиява и на звука на още по-клубноориентирания трети албум „Supernature“. Този албум доразвива глем рока и денс музиката заложени в „Black Cherry“, и се оказва техният голям хит в световен мащаб. Албумът им три номер едно сингли в денс класациите в Щатите, като впоследствие е номиниран и за най-добър електронен/денс албум на 49те награди Грами.

История[редактиране | edit source]

Формиране (1990)[редактиране | edit source]

Алисън Голдфрап започва музикалната си кариера в началото на 90-те години на миналия век като гост вокал на електронната група Орбитъл и трип-хоп изпълнителя Трики. През 1999 се запознава с композитора Уил Грегъри, който е чул неин демо запис на песента „Human“. Грегъри усеща някаква особена връзка с Голдфрап и я кани да запишат заедно демо за филмовата музика, която композира в момента, за да види как ще взаимодействат на професионално равнище. Демо записът никога не се осъществява, но затова пък процесът на записването се оказва ползотворен и за двете страни. Няколко месеца след раздялата си, двамата решават да сформират група, която е кръстена на фамилията на Алисън.

Август 1999 Голдфрап подписват договор със лондонската звукозаписна компания Mute Records. Дуото започва работа по дебютния си албум, който трябва да бъде записан в период от 6 месеца и представен на лейбъла им през септември 1999, в наета от тях малка къщичка в Уилтшайър, Великобритания.

Felt Mountain (2000-2002)[редактиране | edit source]

Дебютният албум на Goldfrapp „Felt Mountain“ е издаден септември 2000 и включва синглите „Lovely Head“ и „Pilots (On a Star)“. Самият албум представлява синтезираният глас на Алисън нанесен на фона на грандиозна звукова палитра, повлияна от множество музикални стилове като кабаре, фолк и електроника. Албумът е изключително положително приет от критиците, описан от мнозина като "едновременно ласкаещ и изкусителен, въпреки това елегантен и изтънчен". „Felt Mountain“ достига 57 място в британската класация за албуми и сертифициран златен. 2001 албумът е предложен за награда Мъркюри за най-добър английски или ирландски албум от предходната година.

За да промоцират дебютния си албум Goldfrapp тръгват на турне във Великобритания, Европа и Северна Америка, заедно с алтернативните групи Nick Cave and the Bad Seeds и The Doves. Групата за първи път среща трудности с изпълненията на живо, заради сложният музикален аранжимент, който изкисва повече от 40 музиканти, за да се постигне същия ефект като в албума. В крайна сметка решават да включат в турнето си цигуларя Дейвид Роси, барабаниста Роуън Оливър и кийбордиста Анди Дейвис. Въпреки това, Грегъри остава недоволен от този аранжимент, желаейки звука от албума да се запази максимално.

Алисън изпълнявайки Ride A White Horse

Black Cherry (2003-2004)[редактиране | edit source]

„Black Cherry“, вторият албум на Goldfrapp, е издаден през април 2003. Групата записва албума в затъмнено студио в Бат, Англия. Стените на студиото са покрити с неоново осветление и Алисън нанася направо върхи тях идеите си за различни песни. Албумът се фокусира повече върху вдъхновените от денс музиката и глем рока синтезатори, съществена разлика от предния албум. Самата Алисън Голдфрап споделя, че „Black Cherry“ се различава от „Felt Mountain“ защото групата не е желаела да се преповтаря и всяко тяхно издание да бъде толкова свежо за тях самите, колкото е и самият звук, който откриват след всеки запис. Самият албум е положително приет от критиците, които го описват като „неочаквана наслада“ и „рядък електронен албум съдържащ топлина и дълбочина... изключителното чил-аут удоволствие“. „Black Cherry“ достига 19-о място в английската класация за албуми и номер 4 в Billboard Top Electronic Albums в САЩ. Продажбите му са сравнително добри — той достига платинен статус във Великобритания и продава 52 000 копия в Щатите.

През 2003 Алисън Голдфрап значително промяна имиджа си и от изискания образ, взъхновен от Марлене Дитрих, се превръща в Ню уейв дива. Новият образ включва фалшиви мигли, ръчно изработени тениски, военни униформи и мрежести чорапи. Следващата година групата тръгва на турне като подгряваща група на Дюран Дюран, а след това и на собствено световно турне Wonderful Electric.

Supernature (2005-2006)[редактиране | edit source]

Третият албум на Goldfrapp „Supernature“ е издаден през август 2005. Албумът представлява смесица между поп и електро-денс, микс заложен още в предния албум „Black Cherry“, но повече се фокусира върху нежните извивки, отколкото върху дългите припеви от предходните албуми. Самата група никога не е възнамерявала да се занимава с денс музика, но впоследствие се оказва, че песните им са иключително популярни в нощни клубове в Северна Америка и затова решават Supernature да бъде по-денс ориентиран. Албумът дебютира на второ място в класацията за албуми във Великобритания, като успява да продаде за една седмица 52 000 копия. Албумът продава над 1 милион копия в световен мащаб, а в Обединеното кралство достига платинен статус. 2007 година „Supernature“ е номиниран за награда Грами в категорията Най-добър електронен/денс албум, а песента „Ooh La La“ e номинирана за Най-добър денс запис.

We Are Glitter (2006-досега)[редактиране | edit source]

През 2006 излиза „We Are Glitter“, компилация от ремикси на песни от „Supernature“. Този албум включва ремикс на „Satin Chic“, направен специално от The Flaming Lips. „Satin Chic“ е по-думите на Алисън и Грегъри тяхната любима песен от „Supernature“. Този ремикс, заедно с кавър версия на песента „Boys Will Be Boys“ на The Ordinary Boys, е издадена като сингъл с ограничен тираж през септември 2006.

Goldfrapp започват работа по четвъртия си студиен албум в края на 2006 в Бат, Англия. Очаква се албумът да излезе в края на 2007 г.

Музикален стил[редактиране | edit source]

Алисън Голдфрап и анималистично облечени танцьорки

Въпреки че музикалният стил на Goldfrapp е минал през значителни промени, за групата се счита, че се занимава основно с електронна музика. Групата е изследвала множество стилове в различните си песни, въпреки, че за всичките им песни са характерни отличителният мек и дълбок глас на Алисън и многослойните синтезаторни и струнни композиции на Уил Грегъри. Звукът на Goldfrapp прогресира от еймбиънт звученето в „Felt Mountain“, през електрониката в Black Cherry до глем рок звука на „Supernature“. Въпреки това, в последния си албум е експериментирано и с други стилове: кабаретна музика в „Satin Chic“, електроклаш в „Slide In“ и „Koko“, и боса нова в „Human“.

Влияния[редактиране | edit source]

Goldfrapp черпят вдъхновение от множесто изпълнители и стилове. Алисън Голдфрап слуша Иги Поп и T.Rex като юноша и открива музиката на Серж Гейнсбъроу докато работи в Белгия. Докато пътува из Европа в началото на 90-те, тя се запознава отблизо с полската диско музика и кабаретната музика от времето на Ваймарската република. Уил Грегъри от своя страна е с по-класически предпочитания и споменава италианския филмов композитор Енио Мориконе като основен вдъхновител. Алисън определя като повлияли на нейната музика Роман Полански и всичко свързано с Джеймс Бонд. Тя също така черпи вдъхновение от сюрреализма и природата, които оказват своето влияние върху визуалния имидж на групата и оформлението на техните албуми, като с всичко това се занимава Алисън.

Писане на текстове[редактиране | edit source]

Почти всички песни на групата са композирани от Голдфрап и Грегъри, въпреки че няколко пъти са работили и със студийния музикант Ник Бат. Двамата определят записването на един албум като демократично занимание. Грегъри допринася основно с композирането на музика, а Голдфрап пише текстовете. Докато пише, Алисън често създава с гласа си желани мелодии. Грегъри композира музиката с кийборди, интерпретирайки настроението в текстовете на Голдфрап. Според Алисън Голдфрап музиката е визуално преживяване и затова тя визуализира текстовете си, преди да ги напише. Характерна за нейните текстове е честата употреба на животни, чрез които се описват човешки емоции и състояния.

Дискография[редактиране | edit source]

Албуми[редактиране | edit source]

  • Felt Mountain“ (2000)
  • Black Cherry“ (2003)
  • Supernature“ (2005)
  • Seventh Tree“ (2008)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Goldfrapp“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.