Австралийска рогата акула
| Австралийска рогата акула | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Meyer, 1793) | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Австралийска рогата акула в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Австралийска рогата акула или Портджаксънова акула (Heterodontus portusjacksoni), е нощен, яйцеснасящ вид рогата акула от семейство Разнозъби акули (Heterodontidae), разпространена в крайбрежните райони в южната част на Австралия, включително водите около Порт Джаксън. Има голяма глава с изпъкнали дъги на челото и тъмнокафяви маркировки от двете страни на главата, по гърба до гръбната перка и отстрани, открояващи се на по-светлото, сиво-кафяво тяло, което го прави много лесен за идентифициране вид. Портджаксъновата акула може да нарасне до 1,67 m на дължина.[2]
Портджаксъновата акула е мигриращ вид, пътува на юг през лятото и се връща на север за да се размножава през зимните месеци. Храни се с твърди черупчести мекотели, ракообразни, морски таралежи и риба.
Морфология[редактиране | редактиране на кода]
Портджаксъновите акулите са подобни на другите в техния род, с широка, плоска глава, имат забележима аналната перка и гребени над очите. Въпреки това, този вид притежава характеристики, които го правят лесно разпознаваем. Това са зъбите и подобната на юзда маркировка, която се простира през по-голямата част от дължината на тялото. Тази окраска започва от очите им до първата гръбна перка и след това през останалата част от тялото. Двете гръбни перки са с почти еднакви размери, всяка снабдена с шип в предната част. Мълвата гласи, че са отровни.[3] Други черти, които помагат за разграничаването им са малката устат и ноздрите, които са свързани с устата.[4] Имат сиво-кафяви цвят.
Зъбите на портджаксъновата акула, са може би тези, по които вида може да бъде най-лесно отличен. За разлика от зъбите на другите акули, тези на портджаксъновата са различни в предната и задната част на челюстта. Предните са малки и остри, докато задните са плоски и тъпи. Тези зъби са пригодени към диетата на вози вид, която се състои от мекотели и други подобни организми, зъбите са идеални за раздробяване. Докато са млади, акулите имат по-остри зъби.[3]
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Портджаксъновата акула е ендемичен за водите около Австралия вид. Може да се открие в южните австралийски води и западно от южния бряг на централната част на континента. Смята се, че произлизат някъде край бреговете на Южна Африка.[5] Има единичен случай при който се е появила край бреговете на Нова Зеландия, но обикновено разпространението ѝ е ограничено в две групи от Североизточна Виктория до Западна Австралия и от Южен Куинсланд до Нов Южен Уелс. Обикновено живее на по-малко от 100 m под водата, но е известно, че достига до дълбочина до около 275 m.[3]
Територията на акулата обичайно е разположена в каменни седименти на дъното, където се храни. Тъй като акулата е активна през нощта, през деня тя се намира в зони с ниско течение, като пещери.[4]
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Мъжките портджаксънови акули достигат полова зрялост на възраст между 8 и 10 години, а женските на 11 до 14. Те са яйценосен вид, което означава, че снасят яйца, а не раждат, както при повечето акули. Размножителният им сезон започва през август и продължава до средата на ноември, а женската снася двойки яйца на всеки 10 до 14 дни. През един размножителен сезон женската може да снесе до осем двойки яйца. Инкубационния период на яйцата продължава 10-11 месеца преди да се излюпят наведнъж. Ембрионите в яйцата имат 89% смъртност още преди да се излюпят.[4]
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Портджаксъновата акула „излиза“ за храна през нощта, когато плячката ѝ е най-активна. Тя често използва пещери и скални пукнатини, като защита през деня. В представата на повечето хора зъбите на акулите са големи и остри. Не всички акулите имат зъби като тези. Зъбите на портджаксъновата акула са много различни. Те не са назъбени, а предните имат много по-различна форма от тези, в задната част на челюстите. на тази си особеност дължат и името си на латински Heterodontus (от гръцките хетерос, означава „различен“, донт, което означава „зъб“). Предните зъби са малки и заострени, а задните са широки и плоски. Зъбите служат за задържане и разкъсване, след което за смачкване и смилане на черупките на мекотели и бодлокожи. Младите имат по-заострени зъби и се хранят в по-голяма част с мека плячка, отколкото възрастните. Те могат да се хранят и като засмукват вода и пясък от дъното, като изхвърлят пясъка през хрилните си отвори, а задържат храната, която поглъщат.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Heterodontus portusjacksoni (Meyer, 1793). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Kindersley, Dorling. Animal. New York City, DK Publishing, 2001, 2005. ISBN 0-7894-7764-5.
- ↑ а б в M. McGrouther. Port Jackson Shark // Australian Museum, October 2006. Посетен на 26 март 2009.
- ↑ а б в Rebecca Sarah Thaler. Port Jackson Shark // Florida Museum of Natural History. Архивиран от оригинала на 2012-10-07. Посетен на 27 март 2009.
- ↑ Robert Burton. International Wildlife Encyclopedia. Marshall Cavendish, 2002.