IEEE 802.11

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

IEEE 802.11 известен също под марката Wi-Fi, дефинира набор от стандарти за Wireless LAN/WLAN, разработени от работна група 11 на IEEE LAN/MAN Standards Committee (IEEE 802). Изразът 802.11x се използва да обозначи набор от стандарти и не бива да се бърка със нито един от неговите елементи. Не съществува самостоятелен 802.11x стандарт. Изразът IEEE 802.11 също така се отнася към първичния 802.11. За приложението на тези стандарти вижте Wi-Fi.

Серията 802.11 в момента включва шест техники за модулация във въздушна среда, всички които използват един и същ протокол. Най-популярните техники са тези определени от 802.11b, 802.11a, и 802.11g; сигурността е била първоначално включена и по-късно разширена чрез подобрението 802.11i. 802.11n е друга модулационна техника, която е наскоро разработена. Другите стандарти от фамилията (c–f, h, j) са сервизни разширения или поправки на предишни спецификации. 802.11b бе първият широко приет мрежов стандарт, последван от 802.11a и 802.11g.

802.11b и 802.11g стандартите използват 2.40 GHz (гигахерц) честотата, използвана ( в САЩ) под Part 15 на FCC Правила и регулации. Поради избора на честотния канал 802.11b и 802.11g оборудването може да получи интерференция от микровълнови фурни, безжични телефони, Bluetooth устройства и други използващи тази честота. 802.11a стандартът използва 5 GHz честота и за това не се влияе от продукти, работещи на честота 2.4 GHz.

Спектърният сегмент на радио-честотата може да варира в различните държави.

Протоколи[редактиране | edit source]

Преглед[редактиране | edit source]

Протокол Дата на излизане Оперативна честота Честотна лента Data Rate (Typ) Data Rate (Max) Обхват (в сграда) Обхват (на открито)
Legacy 1997 2.4 GHz 20 MHz 0,9 Mbit/s 2 Mbit/s ~20 метра ~100 метра
802.11a 1999 5 GHz 20 MHz 23 Mbit/s 54 Mbit/s ~35 метра ~120 метра
802.11b 1999 2.4 GHz 20 MHz 4.3 Mbit/s 11 Mbit/s ~38 метра ~140 метра
802.11g 2003 2.4 GHz 20 MHz 19 Mbit/s 54 Mbit/s ~38 метра ~140 метра
802.11n 2009 2.4 GHz / 5 GHz 20, 40 MHz 130 Mbit/s 300 Mbit/s ~70 метра ~250 метра
802.11y 2008 3.7 GHz 20, 40 MHz 23 Mbit/s 54 Mbit/s ~50 метра ~5000 метра
802.11ac 2012 5 GHz 20, 40, 80, 160 MHz 87,6 Mbit/s 866,7 Mbit/s - -

802.11 legacy[редактиране | edit source]

Дата на излизане Оперативна честота Data Rate (Typ) Data Rate (Max) Обхват (в сграда) Обхват (на открито)
Юли 1997 2.4 GHz 1 Mbit/s 2 Mbit/s 20 100

Първоначалната версия на стандарта IEEE 802.11 датира от 1997 г. и определя две скорости от 1 и 2 мегабита в секунда (Mbit/s), които да се излъчват чрез инфрачервени (ИЧ) сигнали за индустриални, научни, медицински цели от честотна лента на 2.4 GHz. ИЧ остава част от стандарта, която все още няма реализация.

Първоначалният стандарт дефинира Carrier Sense Multiple Access с избягване на колизии като метод за достъп до медията. Значителен процент от наличния капацитет на каналите се жертва, за да се подобри надеждността на изпращането при разнообразни и враждебни състояния на средата.