IMAX

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

IMAX (АйМакс) е технология за снимане на филми. Името ѝ произлиза от Image Maximum, създадена е от Канадската фирма IMAX Corporation и има за цел да направи гледането на филм истинско изживяване чрез изображения с по-голям размер и разделителна способност. Стандартната ширина на един IMAX екран е 22 м (24 м в София), а височината е 16 м (18 м в София).

Разликата спрямо сегашните стандарти[редактиране | edit source]

Целта на IMAX е значително да повиши разделителната способност на филма посредством много по-голяма (като размер) видео лента - 70 мм (по-голяма от стандартната в момента - 35 мм). Така се достигат внушителните 10000х7000 пиксела.

IMAX камерите тежат около 150 кг всяка и са много шумни, това прави записа на околния звук почти невъзможен, затова той се наслагва по-късно. Прожекторът на IMAX тежи около 1,5 тона и в него се намира единствената по рода си 15 kW (15 000-ватова) ксенонова лампа. Озвучаването също е впечатляващо - 14 000 вата, поравно разпределени за всеки зрител.

IMAX 3D[редактиране | edit source]

За да се създаде илюзията от триизмерна дълбочина на филма се използват два обектива, които имитират разположението на човешките очи. Обективите са разположени на около 64 мм един от друг като всеки ползва собствена лента. Този вид камера също е тежка, което отново прави заснемането извън студио много трудно. А за излъчването на този вид филм са необходими 3D-очила, които имат специални акрилно-ламинирани лещи.