iOS

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за операционната система на Apple за таблети и мобилни устройства. За операционната система на Cisco за маршрутизатори и комутатори вижте Cisco IOS.

iOS (преди iPhone OS) е мобилна операционна система на компанията Apple Inc. Разработена първоначално за iPhone, тя се използва и в мобилните устройства iPod Touch, iPad и Apple TV на Apple. Към 1 септември 2010 г. в он-лайн магазина App Store на Apple има повече от 500 000 приложения за iOS.[1] Apple не позволява работа на iOS с хардуер на трети страни. Това е възможно само с „jailbreaking”.

Потребителският интерфейс на iOS е базиран на концепцията за директна манипулация, използваща мулти-тъч движения. Контролните елементи на интерфейса се състоят от плъзгачи, ключове и бутони. Предоставен е „течен” интерфейс (fluid interface), който реагира веднага на действията (input-a) на потребителя. Взаимодействието с операционната система включва движения на пръстите като плъзгане, потупване, притискане, щипване, отщипване и др. Вградени aкселерометри се използват от някои приложения, за да реагират при поклащане на устройството (един от честите резултати при такова действие е отмяна на зададената команда) или завъртането му в три измерения (един от често срещаните резултати е превключването от портретен към пейзажен режим на екрана).

iOS е разработена на основа на Mac OS X и затова прилича на Unix по същество.

В iOS има четири абстрактни пласта: Core OS layer, Core Services layer, Media layer и Cocoa Touch layer. Последната версия на операционната система (iOS 5) използва около 774,4 мегабайта от паметта на устройството в зависимост от модела.[2]

История[редактиране | edit source]

Операционната система е обявена на 9 януари 2007 г. и пусната през юни същата година. В началото Apple не посочва конкретно име на операционната система, а съобщава, че "iPhone работи с OS X". На 6 март 2008 г. е пусната първата бета-версия на софтуерния пакет за разработчици (SDK), заедно с новото име на операционната система - iPhone OS. През април 2010 г. е пусната четвъртата версия на операционната система, която притежава многозадачност.

На 7 юни 2010 г. Apple обявява, че iPhone OS е преименувана на iOS. Името "IOS" се използва повече от десетилетие от Cisco за име на нейната операционната система IOS в нейните маршрутизатори. За да се избегне възможно съдебно дело, Apple лицензира търговската марка "IOS" от Cisco.

Основни характеристики[редактиране | edit source]

Екран[редактиране | edit source]

Началният екран се появява, когато устройството се пусне или бутона се натисне. В долната част на екрана има лента, в която потребителите могат да поставят икони на най-често използваните приложения. В горната част на екрана има тънка информационна лента, която показа часът, нивото на батерията и силата на сигнала. Останалата част от екрана е заета от иконите на приложенията.

След версия iOS 3.0 в началния екран се въвежда функция за глобално търсене Spotlight Search.

Папки[редактиране | edit source]

Със iOS4 се въвежда опростена организация в папки. Когато иконите на приложенията са в "клатушкащ" се режим, всеки две от тях могат да бъдат поставени една върху друга, за да създадат папка, в която други икони могат да бъдат добавяни по същата процедура. Папките могат да съдържат до 12 икони в iPhone и до 20 в iPad. Името на папката се избира автоматично, но може да бъде променяно от потребителя.

Уведомителен център[редактиране | edit source]

В iOS 5 уведомленията са напълно променени. Те сега се съдържат в прозорец, който се приплъзва надолу от горната част на екрана и ако бъде натиснато някое известие се отива към съответното приложение.

Многозадачност[редактиране | edit source]

Преди iOS 4, многозадачността е ограничена до няколко основни приложения, които вървят с телефона. Apple се опасява, че работата на много външни приложения в многозадачен режим ще изтощи батерията твърде бързо. С появата на iOS 4 и третото поколение устройства, приложно-програмния интерфейс поддържа седем основни задачи във фонов режим.

  1. Фоново аудио - приложенията продължават да работят на заден план, ако възпроизвеждат аудио или видео съдържание
  2. Интернет телефония (VoIP) - приложенията могат да приемат обаждания и да поддържат разговори, докато работят други приложения
  3. Фоново местоположение - приложенията се уведомяват при промяна на местоположението
  4. Push notifications - уведомления чрез технология "пуш"
  5. Локални уведомления - приложенията могат да изпращат уведомления в предопределено време
  6. Приключване на задача - приложенията получават право на допълнително време за приключване на започната задача
  7. Бързо превключване на приложения - приложенията спират изпълнението на кода си, но остават налични в паметта

Източници[редактиране | edit source]

  1. Apple Introduces New iPod touch. // Apple Press Release. September 1, 2010. Посетен на September 4, 2010.
  2. Haslam, Karen. Macworld Expo: Optimised OS X sits on 'versatile' flash. // Macworld. January 12, 2007. Посетен на October 15, 2007.