ISO/IEC 80000

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Международният стандарт ISO 80000 или IEC 80000 – в зависимост от това коя международна организация по стандартизация, (ISO или IEC) отговаря за съответната част – е системно ръководство за прилагане на физичните величини и единиците за измерването им, както и на формулите, с които те се въведени, в научните и образователни документи по целия свят.

Всички страни (с много малки изключения) строго се придържат към указанията, дадени в този стандарт относно означенията, използвани в математическите и научни издания, при преподаването в училищата и университетите.

Стандартът се състои от няколко части, всяка публикувана като самостоятелен документ. Издаването на серията от стандарти ISO/IEC 80000 приключи с публикуването на първата му част през ноември 2009 г. Въведението към Част 1 установява „системата от величини (включително връзките между тях), на които се основат единиците от SI, наречена International System of Quantities (Международна система от величини), означавана с “ISQ” на всички езици.”

Части[редактиране | edit source]

Стандартът има 14 части:

Част Наименование Предишен източник
ISO 80000-1 Общи положения ISO 31-0, IEC 60027-1 и IEC 60027-3
ISO 80000-2 Математични знаци и символи, използвани в естествените науки и техниката ISO 31-11, IEC 60027-1
ISO 80000-3 Пространство и време ISO 31-1 и ISO 31-2
ISO 80000-4 Механика ISO 31-3
ISO 80000-5 Термодинамика ISO 31-4
IEC 80000-6 Електромагнитизъм ISO 31-5, IEC 60027-1
ISO 80000-7 Светлина ISO 31-6
ISO 80000-8 Акустика ISO 31-7
ISO 80000-9 Физична химия и молекулярна физика ISO 31-8
ISO 80000-10 Атомна и ядрена физика ISO 31-9 и ISO 31-10
ISO 80000-11 Характеристични числа ISO 31-12
ISO 80000-12 Физика на твърдото тяло ISO 31-13
IEC 80000-13 Информационна техника и технология подточки 3.8 и 3.9 от IEC 60027-2:2005 и IEC 60027-3
IEC 80000-14 Телебиометрия, свързана с физиологията на човека IEC 60027-7

Авторите[редактиране | edit source]

Стандартът е създаден със съвместните усилия на Технически комитет TC 25 на IEC „Величини и единици” и на Технически комитет TC 12 на ISO (със същото название), в сътрудничество с множество други международни организации.

Шведът Anders J. Thor, който едновременно е председател и на двата комитета, казва по повод публикуването на стандарта, че има четири системи за писане, които преодоляват всички лингвистични бариери, независимо от използваната азбука. Тези системи са:

  • системата от математични знаци и символи
  • SI
  • символите на химичните елементи
  • начинът за писане на музикалните ноти

Първите три системи се определят от ISO/IEC 80000.

Двоични представки[редактиране | edit source]

Допълнението от 1999 г. към IEC 60027-2 за двоичните представки предизвика известен обществен интерес към стандарта и все още широко се дискутира в компютърната общност, която се опитва да разреши най-после объркването относно това дали единицата килобит съответства на 1 000 бита или на 1024 бита.

Хармонизираният стандарт IEC 80000-13:2008 отменя и заменя подточки 3.8 и 3.9 от IEC 60027-2:2005 (тези, които определят представките за двоичните множители). Единствената съществена промяна е добавянето на изрично определение за някои величини.

Виж също[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]