IUS

от Уикипедия, свободната енциклопедия
IUS
Описание
Предназначение ускорителен блок
Статус неактивен
Националност САЩ
Оператор USAF
Производител Боинг
Технически данни
Тяга 185 kN
Маса 2380 кг.
Полезен товар ГО 5760 кг.
Полезен товар ПО 17 600 кг.
История на стартовете
Общ брой 24
Успешни 21
Неуспешни 3
Първи старт 30 октомври 1982
Последен старт 14 февруари 2004

IUS (на английски: Inertial Upper Stage, съкр. IUS) е ускорителен блок, използван в конфигурацията на ракетите – носители Титан 34D и Титан IV. Разработен от USAF и произведен от Боинг за издигане на полезния товар от ниска земна орбита до по-високи орбити. Използван е за тази цел и от товарния отсек на космическата совалка. Ускорителният блок IUS се оказва надеждна ускорителна степен и остава в експлоатация повече от 20 години, въпреки че в началото на 90-те години на 20 век USAF правят опит да го заменят с ускорителен блок TOS (на английски: Transfer Orbit Stage).

История[редактиране | редактиране на кода]

IUS е създаден по време на фазата на развитие на космическата совалка (1969 – 1974). НАСА и USAF искат ускорителен блок, който да може да се използва както от космическата совалка, така и от ракетите – носители от подсемейството Титан III. По това време тези ракети са най-мощните носители в американските космически програми и по ирония на съдбата се оказват в ръцете на USAF (най-мощния носител не само в САЩ, но и в света Сатурн INT-21 е използван само веднъж за стартирането на Скайлаб през 1973 г., а конкуренцията за финансиране на космически програми между НАСА и USAF е огромна; иронията се състои в това, че от тази двойка винаги НАСА е във водеща позиция и определя „правилата на играта“). Принципно USAF нямат нужда от нова ускорителна степен, тъй като разполагат с блока Транстейдж, който въпреки високата си цена се справя много добре. При по-тежки товари успешно е използван и мощния ускорителен блок Центавър, който НАСА не иска да приеме поради използването на криогенни компоненти за гориво и окислител. Превозването на такава „бомба“ в товарния отсек на космическата совалка е преценено като много опасно. НАСА и USAF се решават на компромис между блока Транстейдж, който е скъп и недостатъчно мощен, Центавър, който е прекалено мощен и не е необходим за всички мисии на USAF, а НАСА не харесва поради споменатите по-горе причини и новия твърдогоривен ускорителен блок IUS, който е някъде по средата. Новия ускорителен блок удовлетворява и двете страни, защото е достатъчно мощен, за да изведе два разузнавателни спътника на орбита над СССР или един полезен товар на НАСА. Ускорителният блок е конструиран от научния център на USAF, като за основа на разработката е взет надеждния твърдогоривен ускорителен блок Бърнър ІІ. Производството е поверено на Боинг. Първият старт на ракета-носител Титан 34D с блока IUS е през 1982 г., малко преди мисията STS-6 на космическата совалка Чалънджър.

IUS е първия двустепенен ускорителен блок. Тази конструктивна схема е избрана за по-голяма безопасност при старт от космическата совалка. Първата степен работи съвсем кратко време, за да отдалечи IUS и полезния товар на безопасно разстояние от космическия кораб. Втората степен извежда на блока извежда полезния товар на желаната орбита. След достигане на апогей, тази степен започва ретроградно маневриране, за да се върне на по-ниска орбита и да избегне всякаква възможност от сблъсък с полезения товар. Последния полет на IUS е през 2004 г.

Полети[редактиране | редактиране на кода]

Номер Дата Ракета-носител Полезен товар Резултат
1 30 октомври 1982 Титан 34D Военни сателити DSCS II F-16 и DSCS III A-1 Успешна мисия, въпреки загуба на телеметрията
2 4 април 1983 STS-6 Сатели TDRS-1 Частичен успех. Отказ системата за управление на втората степен
3 24 януари 1985 STS-51C Военен сателит USA-8 Magnum Успех
4 10 март 1985 STS-51J Военни сателити USA-11 и USA-12 DSCS Успех
5 28 януари 1986 STS-51L Сателит TDRS-B Неуспех. Катастрофа на космическата совалка Чалънджър
6 29 септември 1988 STS-26 Сателит TDRS-3 (TDRS-C) Успех
7 13 март 1989 STS-29 Сателит TDRS-4 (TDRS-D) Успех
8 4 май 1989 STS-30 Сонда Магелан Полет до Венера
9 14 юни 1989 Титан IV(402)A Военен сателит USA-39 DSP Успех
10 18 октомври 1989 STS-34 Сонда Галилео Полет до Юпитер
11 23 ноември 1989 STS-33 Военен сателит USA-48 Magnum Успех
12 6 октомври 1990 STS-41 Сонда Одисей Полет до Юпитер. Действаща мисия
13 13 ноември 1990 Титан IV(402)A Военен сателит USA-65 DSP Успех
14 2 август 1991 STS-43 Сателит TDRS-5 (TDRS-E) Успех
15 24 ноември 1991 STS-44 Военен сателит USA-75 DSP Успех
16 13 януари 1993 STS-54 Сателит TDRS-6 (TDRS-F) Успех
17 22 декември 1994 Титан IV(402)A Военен сателит USA-107 DSP Успех
18 13 юли 1995 STS-70 Сателит TDRS-7 (TDRS-G) Успех
19 23 февруари 1997 Титан IV(402)B Военен сателит USA-130 DSP Успех
20 9 април 1999 Титан IV(402)B Военен сателит USA-142 DSP Неуспех. Повреда във втората степен на IUS
21 23 юли 1999 STS-93 Рентгенова обсерватория Чандра Успех
22 8 май 2000 Титан IV(402)B Военен сателит USA-149 DSP Успех
23 6 август 2001 Титан IV(402)B Военен сателит USA-159 DSP Успех
24 14 февруари 2004 Титан IV Военен сателит USA-176 DSP Успех

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Inertial Upper Stage“. Boeing. Посетен на 21 юли 2012.
  • Krebs, Gunter. „IUS“. Gunter's Space Page. Посетен на 21 юли 2012.
  • „Tracking and Data Relay Satellite System (TDRSS)“. NASA Space Communications. Посетен на 25 юни 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]