In Through the Out Door

*In Through the Out Door*
	In Through the Out Door
Албум на Лед Зепелин
Записан	ноември–декември 1978 г., Polar Studios, Стокхолм, Швеция
Издаден	15 август 1979 г.
Жанр	рок рокабили ню-уейв поп-рок диско
Времетраене	42:25
Музикален издател	Суан Сонг
Пореден албум	8-и
Език	английски
Професионална оценка
	Allmusic ;
Хронология на Лед Зепелин
Сингли от
	Fool in the Rain/Hot Dog; Издаден: 7 декември 1979;

In Through the Out Door е осми студиен албум на британската рок група Led Zeppelin и съдържа изцяло нов материал.

Информация[редактиране | редактиране на кода]

Той е записан в период от три седмици през ноември и декември 1978 г. Последният студиен запис на Лед Зепелин е осъществен в Швеция, в звукозаписното студио на местната легендарна поп група ABBA. Албумът изобилства от синтезатори по настояване на Джон Пол Джоунс, за разлика от предния студиен запис на групата Presence, а в класациите на Англия и Америка достига до номер едно, както неговите предшественици.

Съчетани са различни стилове, като се прокрадват дори мотиви от станалите модерни по това време диско, пънк и ню уейв, умело вплетени в типичния стил на Цепелин. Поради тежките проблеми на Джими Пейдж с хероиновата му зависимост и засилващия се алкохолизъм на барабаниста Джон Бонъм, този албум е доминиран повече от Джоунс и Плант.

Въпреки успеха на албума, някъде по това време Лед Зепелин спират да правят концерти на големи стадиони, предпочитайки по-малките зали, поради изместването фокуса на масовата публика и критиците от тях за сметка на новопоявилите се пънк групи, които се радват на все по-голям успех. За да се приспособят към новото време, Цепелин започват да импровизират по-малко на сцена, а Пейдж вкарва повече дисторжън в китарните си партии.

Още първата песен в албума, In the evening подсказва за промените в групата. Плант, завърнал се на рок сцената, след загубата на сина си няколко години по-рано, е по-енергичен от всякога, вокалите му са силни и уверени. South Bound Suarez и Fool in the rain са вдъхновени от регето и латино музиката, а Hod Dog е трибют към Елвис Пресли, изпълнен в рокабили стил. Carouselambra е най-дългата песен в албума, с няколко клавишни сола на Джоунс, измествайки типичните китарни, изпълнявани от Пейдж в по-ранните албуми. All of my love също съдържа клавишно соло и е трибют към починалия син на Плант. Въпреки това, последната песен I'm gonna crawl е с преобладаващи китари, напомнящи за някогашната мощ на Пейдж.