Innuendo

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Innuendo
CD autolev crop.jpg
Албум на Куийн
Записан Март 1989 - Ноември 1990 в Монтрьо и Лондон
Издаден 5 февруари 1991
Стилове Рок
Времетраене 53:40
Музикален издател Парлофон (Европа)
Холивуд (САЩ)
Пореден албум Шестнадесети
Продуцент(и) Куийн и Дейвид Ричардс
Език Английски
Професионална оценка
Хронология на Куийн
The Miracle
(1989)		 Innuendo
(1991)		 Made in Heaven
(1995)
Сингли от Innuendo
  1. „Innuendo“
    Издаден: 14 януари 1991
  2. „I'm Going Slightly Mad“
    Издаден: 4 март 1991
  3. „Headlong“
    Издаден: 13 май 1991
  4. „I Can’t Live with You“
    1991 САЩ промо
  5. „The Show Must Go On“
    Издаден: 14 октомври 1991
  6. „These Are the Days of Our Lives“
    Издаден: 9 декември 1991

„Innuendo“ е албум на британската рок група Куийн издаден през 1991 година. Това е последният студиен албум на групата, докато все още Фреди Меркюри е жив и последният, който се състои изцяло от нови песни. Той достига номер едно в класациите на Обединеното кралство (две седмици), Холандия (четири седмици), Германия (шест седмици), Швейцария (осем седмици) и Италия (три седмици). „Innuendo“ е издаден в САЩ един ден, след като е пуснат във Великобритания и е първият албум на Куийн от The Works, който получава златен сертификат в САЩ веднага след издаването си.

Записите на албума са направени от началото на 1989 г. до края на 1990. На Великден 1987 г., Фреди Меркюри е диагностициран с вируса на СПИН, въпреки това той запазва болестта си в тайна и отрича няколко пъти пред медиите, че е сериозно болен. Продуцентът на групата обявява, че албумът ще излезе през ноември или декември 1990 година, но влошеното здраве на Меркюри отлага излизането на „Innuendo“ за месец януари 1991. С трудният си рок звук и сложен музикален състaв едноименната песен „Innuendo“ в известен смисъл връща групата към корените и,[1] както и „I'm Going Slightly Mad“, която се откроява с психеделични ефекти и силни вокали на Меркюри в четири октави.[2] Фреди Меркюри умира десет месеца след излизането на „Innuendo“. Общите продажби към този момент на албума възлизат на около единадесет милиона копия.

Обложката е изработена от Куийн и Ричард Грей. Дизайнът на обложките на синглите, и тези на албума са вдъхновени от илюстрациите на Жан Интенс Исидор Джерард. „Innuendo“ е поставен на 94-та позиция в анкета на Би Би Си от 2006 година, за най-добрите албуми на всички времена.[3]

Списък на песните [редактиране]

  1. Innuendo (Меркюри/Тейлър) – 6:31
  2. I'm Going Slightly Mad (Меркюри) – 4:22
  3. Headlong (Мей) – 4:38
  4. I Can’t Live with You (Мей) – 4:33
  5. Don’t Try So Hard (Меркюри) – 3:39
  6. Ride the Wild Wind (Тейлър) – 4:42
  7. All God’s People (Меркюри/Моран) – 4:21
  8. These Are the Days of Our Lives (Тейлър) – 4:15
  9. Delilah (Меркюри) – 3:35
  10. The Hitman (Мей/Меркюри) – 4:56
  11. Bijou (Мей/Меркюри) – 3:36
  12. The Show Must Go On (Дийкън/Мей/Меркюри/Тейлър) – 4:35

Състав [редактиране]

Източници [редактиране]

  1. ↑ 04-01-1991 People Weekly review of "Innuendo" retrieved from Queen archives at http://www.queenarchives.com/index.php?title=Queen_-_04-01-1991_-_Innuendo_-_People_Weekly
  2. ↑ LG. Queen Songs - Album Analysis: Innuendo. // Queensongs.info, 1991-02-04. Посетен на 2011-08-10.
  3. ↑ Top 100 Albums. BBC Radio 2. Broadcast 28 August 2006. Archived at rocklistmusic.co.uk
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Innuendo“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Innuendo&oldid=5623097“.