Iridium

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за свързочния оператор. За спътниковата система Iridium вижте Iridium (спътник).
Iridium Communications Inc.
ТипПублична компания
Търгувана катоNASDAQ: IRDM
ИндустрияСпътникова връзка
Основаване2001
Положение и регион САЩ: Маклин, Вирджиния
Ключови личностиМат Деш (CEO), Том Фицпатрик, Брайън Хартин
Уебсайтiridium.com
Iridium Communications Inc. в Общомедия

Iridium Communications Inc. (от латински – иридий) е световен оператор на спътникова телефонна връзка. Покритието възлиза на 100% от повърхността на Земята, включително и двата полюса. Едноименната орбитална система наброява 66 спътника, разположени на ниски орбити с наклон 86,5° и височина 780 km.

История[редактиране | редактиране на кода]

Глобалната система за спътникова връзка е замислена от компанията Motorola през 80-те години. През 1990 г. официално е обявено, че работата по проекта започва. През 1991 г. е основана компанията Iridium Inc.[1] Името си системата получава във връзка с факта, че първоначално е планирано да се създаде група от 77 спътника. Това число е равно на атомния номер на иридия.

През 1997 – 1998 г. са изстреляни основната част от спътниците, осигуряващи работоспособността системата. Първият телефонен разговор в системата е проведен през лятото на 1997 г.[1]. На 23 септември 1998 г. системата официално е въведена в търговска експлоатация.

На 13 август 1999 г. ръководството на компанията Iridium Inc. обявява банкрут[2]. Причината за несъстоятелността са слабите продажби, които не осигуряват възстановяване на разходите даже в перспектива. Като причина за провала на продажбите се посочват необосновано високите тарифи (превишаващи няколко пъти тарифите на вече съществуващата тогава спътникова телефония Inmarsat), неверните оценки за обема на пазара[3] и недооценка на разпространението на клетъчните връзки[4].

Частичната работоспособност на системата се е поддържала до март 2000 г.[5], след което Motorola започва да разработва план за сваляне на спътниците от орбита, което би струвало $40 млн.[6]

През 2000 г. новосъздадената компания Iridium Satellite LLC изкупува всички активи на Iridium Inc за $25 млн., имайки договореност за обслужване с Министерството на отбраната на САЩ и след като е получила разрешение от съда, водещ делото за несъстоятелност. Сумата на контракта с Министерството на отбраната на САЩ за 2 години обслужвание възлиза на $72 млн. (при операционни разходи $7 млн. месечно). Търговската експлоатация се възобновява от 28 март 2001 г.[7][3][8][9]

През 2009 г. се извършва реорганизация, в резултат на която контролът над системата, продажбите и обслужването преминават към нова компания – Iridium Communications Inc.[10]

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

Акциите на корпорацията Iridium Communications Inc., образувана като резултат от сливането на GHL Aquisition Corp и Iridium Holdings LLC през септември 2009 г.[11], се търгуват на борсата NASDAQ. В края на 2009 г. мрежата Iridium наброява около 400 000 абоната, а в края на 2011 г. компанията отпразнува появата на 500 000-ния клиент. Сред клиентите има сътрудници на големи световни корпорации, работещи в сферите на добива на полезни изкопаеми, на морския, наземен и въздушен транспорт, строителството, туризма, много други отрасли и служби за спасяване и за спешна помощ. Един от най-големите ползватели на мрежата е правителството на САЩ.

Търговските продукти и услуги на Iridium носят от порядъка на 80% от приходите на компанията и се предоставят в повече от 100 страни чрез дистрибуторска мрежа, в която влизат над 60 доставчици на услуги, 130 оторизирани риселъри и 45 производители на оборудване и на програмно осигуряване. Iridium Communications произвежда и продава различни устройства за гласова връзка и високоскоростно предаване на данни в мрежата на Iridium, включително флагманските модели на спътникови телефони Iridium 9505A и Iridium 9555, модемите Iridium 9522A и Iridium 9522B и устройства автоматичен обмен на данни (M2M) Iridium 9601 и Iridium 9602. Също така през 2008 г. компанията обявява началото на редовна търговска експлоатация и продажби на терминали от системата Iridium OpenPort, осигуряваща високоскоростно предаване на данни и пълноценна телефонна връзка за морския транспорт.

През периода 2015 – 2017 г. се планира разгръщането на актуализираната система Iridium NEXT от 66 спътника от нов модел[12][13], на обща стойност около 3 млрд. долара. Изстрелването на спътниците се планира да стане с помощта на ракетата-носител Днепр през октомври 2015 г. (2 апарата) и 7 ракети-носители Falcon 9 на SpaceX (с всяка – по 10 спътника)[14][15]. Пускът обаче е отложен с минимум на 4 месеца[16].

Сблъсък[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Сблъсъкът на спътниците Космос-2251 и Iridium 33

Първото сблъскване на спътници на околоземна орбита става на 10 февруари 2009 г. Спътникът Iridium 33 се сблъсква с изработилия ресурса си и изведен от експлоатация военен свързочен спътник Космос 2251 (от серията „Космос“).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Журнал Теле-спътник // Архивиран от оригинала на 2011-06-16. Посетен на 7 февруари 2013.
  2. ↑ jitm.ubalt.edu
  3. ↑ а б спътниковая связь Iridium, история, перспективы // Архивиран от оригинала на 11 февруари 2013. Посетен на 7 февруари 2013. jitm.ubalt.edu]
  4. ↑ спътниковая связь Iridium
  5. ↑ Satellite Phone Company Falls to the Earth // Архивиран от оригинала на 11 февруари 2013. Посетен на 7 февруари 2013.
  6. ↑ Iridium своё отлетал, kommersant.ru (21-03-2000)
  7. ↑ David Vernon’s Scribbles // Архивиран от оригинала на 11 февруари 2013. Посетен на 7 февруари 2013.
  8. ↑ DEPARTMENT OF DEFENSE ANNOUNCES CONTRACT FOR IRIDIUM COMMUNICATIONS SERVICES, сайт на М-вото на отбраната на САЩ (06-12-2000)
  9. ↑ Satellite providers look to past to find future, itworldcanada.com (25-01-2001)
  10. ↑ GHL Acquisition and Iridium // Архивиран от оригинала на 11 февруари 2013. Посетен на 7 февруари 2013.
  11. ↑ Годишен отчет Архив на оригинала от 2012-01-05 в Wayback Machine. ((en))
  12. ↑ What Is Iridium NEXT? Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., 2013
  13. ↑ 2013 www.iho.int, архив на оригинала от 6 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150606015233/http://www.iho.int/mtg_docs/com_wg/CPRNW/WWNWS5/WWNWS5-3-5-1%20-%20Iridium.pdf, посетен на 4 февруари 2017 
  14. ↑ Peter B. de Selding. Iridium Next Deployment Delayed, Adding to SpaceX’s 2017 Backlog // Spacenews, 3 март 2015. Посетен на 12 юли 2015. (на английски)
  15. ↑ DAVID DICKINSON. Iridium NEXT Set to Begin Deployment This Year // Universe Today, 18 юни 2015. Посетен на 12 юли 2015. (на английски)
  16. ↑ Peter B. de Selding, Component Issue Delays Iridium Next Launches by Four Months, spacenews.com, 29 октября 2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Iridium – официален сайт ((en))
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Iridium&oldid=12000766“.