LT vz.35

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
LT vz.35
Belgrade Military Museum - PzKpfw 35(t).JPG
Panzer 35(t) изложен във военния музей в Белград.
Националност Flag of Czechoslovakia.svg Чехословакия
Тип лек танк
История на производство и служба
Проектант Шкода
Производител Шкода, ЧКД
Произвеждан 1936 - 1940
Брой произведени 434 (включително модификации T-11 и R-2)
На въоръжение 1936 - 1950
На служба Flag of Czechoslovakia.svg Чехословакия
Flag of German Reich (1935–1945).svg Германия
България България
Румъния Румъния
Конфликти Втора световна война
Габаритни характеристики
Маса 10,5 t
Дължина 4,90 m
Ширина 2,16 m
Височина 2,20 m
Екипаж 4
Броня и въоръжение
Броня (челна) 25 mm
Броня (странична) 16 mm
Броня (задна) 8 mm
Основно въоръжение 37 mm KwK 34(t) L/40
Допълнително въоръжение 2×7,92 mm картечници ZB 35 или ZB 37
Технически данни
Двигател Шкода T-11
120 к.с. (90 kW)
Максимална скорост 40 km/h по шосе
Запас на ход 193 km по шосе
120 km по пресечен терен
Широчина на ров 1,981 m
Вертикално препятствие 0,787 m

LT vz. 35 или LT-35 е чехословашки лек танк, използван от Германия по време на Втората световна война под означението Panzerkampfwagen 35(t) или накратко Panzer 35(t).

Разработка[редактиране | edit source]

През октомври 1934 г. чехословашката армия обявява поръчка за нов среден танк с означение S-ll-a. През юни следващата година започват първите тестове, които показват много проблеми, свързани с бързата разработка. Въпреки това през октомври е направена поръчка за 160 машини. Първите пет са доставени в началото на 1936 г., но поради големия брой дефекти са върнати на Шкода за модификации.[1]

По-късно са направени две нови поръчки. Една от чехословашката армия, с означение LT vz.35 за 138 броя, и една от румънската армия, с означение R-2 за 126 броя.[1]

Постепенно проблемите са изчистени и танкът придобива добра репутация. След окупирането на Чехословакия германската армия приема останалите машини на въоръжение. Те получават означението Panzerkampfwagen 35(t). В допълнение са построени още 219 машини. Остават на въоръжение до 1942 г., когато започват да изпълняват ролята на влекачи за артилерийски оръдия и мортири или машини за поддръжка към танковите батальони.[1]

Необичайното при този танк е, че превключването на предавките и управлението е улеснено с използването на сгъстен въздух, за да се намали умората на механик-водача. Това позволява извършване на дълги преходи с висока скорост. Системата показва проблеми при ниските зимни температури на Източния фронт.[1]

Техническо описание[редактиране | edit source]

Корпус[редактиране | edit source]

Корпусът на танка е защитен с броня с дебелина, варираща от 12 mm до 35 mm. В предната лява част се намира картечар, а вдясно от него механик-водача. В купола са разположени командирът, изпълняващ ролята на стрелец, и пълнач, който е и радио оператор.[1]

Ходова част[редактиране | edit source]

Окачването от всяка страна се състои от осем опорни колела (по две на талига), водещо и паразитно колело. Водещото колело е разположено в задната част, а паразитното в предната. Освен тях има и две поддържащи ролки.[1]

Въоръжение[редактиране | edit source]

Основното въоръжение на танка се състои от 37,2 mm оръдие Шкода vz 34. Коаксиално на оръдието е разположена картечница - 7,92 mm "Збройовка Бърно" ZB 35 или ZB 37, а още една е монтирана на корпуса. Боезапасът възлиза на 72 снаряда за оръдието и 1800 патрона за картечниците.[1]

Двигател и трансмисия[редактиране | edit source]

Двигателят е 4-цилиндров карбураторен двигател Шкода Т-11 с мощност 120 к.с. при 1800 об/мин. Двигателят и трансмисията са разположени в задната част на корпуса. Скоростната кутия разполага с една задна и шест предни предавки.[1]

Модификации[редактиране | edit source]

Т-11 - стандартно на танковете се монтира 37,2 mm оръдие A-3/L 40. В края на 1938 г. Афганистан поръчва 10 танка, на които е монтирано по-съвременно оръдие A-7/L 48. Окупацията на Чехословакия осуетява сделката и тези танкове са предадени през 1940 г. на България.

PzKpfw.35(t) - буквата t означава "tschechisch" (чешки) - трофейните танкове са модифицирани от германците, които увеличават боекомплекта до 78 снаряда и 2250 патрона за картечниците, добавят подкалибрени снаряди, заменят чехословашката радиостанция с немска. 112 танка от тази модификация влизат в състава на 1 лека дивизия на Вермахта.

PzKpfw.35(t), командирски - преди кампанията срещу Франция 20 танка са оборудвани с допълнителна командирска радиостанция. На тези танкове е премахната картечницата в корпуса.

R-2 - румънска версия на танка, произвеждана по лиценз. Основната разлика е в опростената конструкция на бронелистовете на куполата.

TACAM R-2 - на основата на танка R-2 е създадено самоходно щурмово оръдие. На мястото на демонтираната купола се поставя 76 mm съветско оръдие ЗИС-3.

Танкът в България[редактиране | edit source]

Танк LT vz. 35 с лафет за оръдие A-3/L40 на българската армия от външната експозиция на Националния исторически музей - София, България
Танк LT vz. 35 с лафет за оръдие A-3/L40 на българската армия от външната експозиция на Националния исторически музей - София, България

Първите постъпки пред германското военно командване за доставка на нови танкове за българската армия прави ген. Руси Русев в качеството си на главен инспектор на въоръженията в министерството на войната през 1939 г. Той настоява за доставянето на 30-40 леки танка, необходими за изграждане на прикриващ фронт срещу Турция. В периода февруари-април 1940 г. първите 26 танка Шкода LT vz.35 от резервите на Вермахта са доставени в България. До октомври същата година са доставени още 10 машини директно от заводите на Шкода. На тези 10 машини е монтирано по-съвременното 37,2 mm оръдие А-7/L 48 вместо стандартното А-3/L 40. В българската армия танковете Шкода LT vz.35 са заведени под името бойна кола "Шкода". Те формират трета рота към дружината бойни коли от това време. От 1 януари 1941 г. вследствие реорганизацията на дружината танковете са разпределени в първите 3 от общо 4 роти на дружината, която след 25 юли 1941 г. вече е Първа дружина към Бронирания полк. Макар и със слабо въоръжение танковете участват в първата фаза на т.нар. Отечествена война, където понасят загуби още в първите сражения - в боевете край Пирот - Бела паланка (15-17 септември). Танковете са използвани успешно в боевете при Кочани и Подуево. През 1945 г. са бракувани и претопени 13 танка, а след 1947 г. съгласно клаузите на мирния договор и останалите бройки са свалени от въоръжение. Заедно с танковете T-IV "Майбах" в средата на 50-те години няколко танка са вкопани по границата с Турция като дълговременни огневи съоръжения от отбранителната линия "Крали Марко". В момента е запазен само един екземпляр с лафет за оръдие A-3, които се намира във външната експозиция на Националния военноисторически музей..

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Bishop, Chris. The Encyclopedia of Weapons of World War II. Barnes & Noble, 1998. ISBN 0760710228.
Portal:LT vz.35
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война

Източници[редактиране | edit source]

  • Матев, К. Бронетанкова техника 1935-1945, С., Анжела, 2000.
  • Танки мира, Смоленск, Русич, 2001, с. 86-87

  1. а б в г д е ж з Bishop 1998, стр. 10