LT vz.35

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
LT vz.35
Belgrade Military Museum - PzKpfw 35(t).JPG
Panzer 35(t) изложен във военния музей в Белград.
Националност Flag of Czechoslovakia.svg Чехословакия
Тип лек танк
История на производство и служба
Производител Шкода
На въоръжение 1939 - 1941
На служба Flag of Czechoslovakia.svg Чехословакия
Flag of German Reich (1935–1945).svg Германия
България България
Румъния Румъния
Конфликти Втора световна война
Габаритни характеристики
Маса 10,5 t
Дължина 4,90 m
Ширина 2,16 m
Височина 2,20 m
Екипаж 4
Броня и въоръжение
Броня (челна) 25 mm
Броня (странична) 16 mm
Броня (задна) 8 mm
Основно въоръжение 37 mm KwK 34(t) L/40
Допълнително въоръжение 2×7.92 mm картечници
Технически данни
Двигател Шкода T11
120 к.с. (90 kW)
Максимална скорост 40 km/h по шосе
Запас на ход 193 km по шосе
120 km по пресечен терен
Широчина на ров 1,981 m
Вертикално препятствие 0,787 m

LT vz. 35 или LT-35 е чехословашки лек танк, използван от Германия по време на Втората световна война под означението Panzerkampfwagen 35(t) или накратко Panzer 35(t).

Разработка[редактиране | edit source]

През октомври 1934 г. чехословашката армия обявява поръчка за нов среден танк с означение S-ll-a. През юни следващата година започват първите тестове, които показват много проблеми, свързани с бързата разработка. Въпреки това през октомври е направена поръчка за 160 машини. Първите пет са доставени в началото на 1936 г., но поради големия брой дефекти са върнати на Шкода за модификации.[1]

По-късно са направени две нови поръчки. Една от чехославашката армия, с означение LT vz.35 за 138 броя, и една от румънската армия, с означение R-2 за 126 броя.[1]

Постепенно проблемите са изчистени и танкът придобива добра репутация. След окупирането на Чехословакия германската армия приема останалите машини на въоръжение. Те получават означението Panzerkampfwagen 35(t). В допълнение са построени още 219 машини. Остават на въоръжение до 1942 г., когато започват да изпълняват ролята на влекачи за артилерийски оръдия и мортири или машини за поддръжка към танковите батальони.[1]

Необичайното при този танк е, че превключването на предавките и управлението е улеснено с използването на сгъстен въздух, за да се намали умората на механик-водача. Това позволява извършване на дълги преходи с висока скорост. Системата показва проблеми при ниските зимни температури на Източния фронт.[1]

Техническо описание[редактиране | edit source]

Корпус[редактиране | edit source]

Корпусът на танка е защитен с броня с дебелина варираща от 12 mm до 35 mm. В предната лява част се намира картечар, а вдясно от него механик-водача. В куполът са разположения командирът изпълняващ ролята на стрелец и пълнач, който е и радио оператор.[1]

Ходова част[редактиране | edit source]

Окачването от всяка страна се състои от осем опорни колела (по две на талига), водещо и паразитно колело. Водещото колело е разположено в задната част, а паразитното в предната. Освен тях има и две поддържащи ролки.[1]

Въоръжение[редактиране | edit source]

Основното въоръжение на танка се състои от 37,2 mm оръдие Шкода vz 34. Коаксиално на оръдието е разположена картечница - 7,92 mm ZB 35 или ZB 37, а още една е монтирана на корпуса. Боезапасът възлиза на 72 снаряда за оръдието и 1 800 патрона за картечниците.[1]

Двигател и трансмисия[редактиране | edit source]

Двигателят и трансмисията са разположени в задната част на корпуса. Скоростната кутия разполага с една задна и шест предни предавки.[1]

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Bishop, Chris. The Encyclopedia of Weapons of World War II. Barnes & Noble, 1998. ISBN 0760710228.
Portal:LT vz.35
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з Bishop 1998, стр. 10