LT vz.35
| LT vz.35 | |
|---|---|
Panzer 35(t) изложен във военния музей в Белград. |
|
| Националност | |
| Тип | лек танк |
| История на производство и служба | |
| Производител | Шкода |
| На въоръжение | 1939 - 1941 |
| На служба | |
| Конфликти | Втора световна война |
| Габаритни характеристики | |
| Маса | 10,5 t |
| Дължина | 4,90 m |
| Ширина | 2,16 m |
| Височина | 2,20 m |
| Екипаж | 4 |
| Броня и въоръжение | |
| Броня (челна) | 25 mm |
| Броня (странична) | 16 mm |
| Броня (задна) | 8 mm |
| Основно въоръжение | 37 mm KwK 34(t) L/40 |
| Допълнително въоръжение | 2×7.92 mm картечници |
| Технически данни | |
| Двигател | Шкода T11 120 к.с. (90 kW) |
| Максимална скорост | 40 km/h по шосе |
| Запас на ход | 193 km по шосе 120 km по пресечен терен |
| Широчина на ров | 1,981 m |
| Вертикално препятствие | 0,787 m |
LT vz. 35 или LT-35 е чехословашки лек танк, използван от Германия по време на Втората световна война под означението Panzerkampfwagen 35(t) или накратко Panzer 35(t).
Съдържание |
Разработка [редактиране]
През октомври 1934 г. чехословашката армия обявява поръчка за нов среден танк с означение S-ll-a. През юни следващата година започват първите тестове, които показват много проблеми, свързани с бързата разработка. Въпреки това през октомври е направена поръчка за 160 машини. Първите пет са доставени в началото на 1936 г., но поради големия брой дефекти са върнати на Шкода за модификации.[1]
По-късно са направени две нови поръчки. Една от чехославашката армия, с означение LT vz.35 за 138 броя, и една от румънската армия, с означение R-2 за 126 броя.[1]
Постепенно проблемите са изчистени и танкът придобива добра репутация. След окупирането на Чехословакия германската армия приема останалите машини на въоръжение. Те получават означението Panzerkampfwagen 35(t). В допълнение са построени още 219 машини. Остават на въоръжение до 1942 г., когато започват да изпълняват ролята на влекачи за артилерийски оръдия и мортири или машини за поддръжка към танковите батальони.[1]
Необичайното при този танк е, че превключването на предавките и управлението е улеснено с използването на сгъстен въздух, за да се намали умората на механик-водача. Това позволява извършване на дълги преходи с висока скорост. Системата показва проблеми при ниските зимни температури на Източния фронт.[1]
Техническо описание [редактиране]
Корпус [редактиране]
Корпусът на танка е защитен с броня с дебелина варираща от 12 mm до 35 mm. В предната лява част се намира картечар, а вдясно от него механик-водача. В куполът са разположения командирът изпълняващ ролята на стрелец и пълнач, който е и радио оператор.[1]
Ходова част [редактиране]
Окачването от всяка страна се състои от осем опорни колела (по две на талига), водещо и паразитно колело. Водещото колело е разположено в задната част, а паразитното в предната. Освен тях има и две поддържащи ролки.[1]
Въоръжение [редактиране]
Основното въоръжение на танка се състои от 37,2 mm оръдие Шкода vz 34. Коаксиално на оръдието е разположена картечница - 7,92 mm ZB 35 или ZB 37, а още една е монтирана на корпуса. Боезапасът възлиза на 72 снаряда за оръдието и 1 800 патрона за картечниците.[1]
Двигател и трансмисия [редактиране]
Двигателят и трансмисията са разположени в задната част на корпуса. Скоростната кутия разполага с една задна и шест предни предавки.[1]
Използвана литература [редактиране]
- Bishop, Chris. The Encyclopedia of Weapons of World War II. Barnes & Noble, 1998. ISBN 0760710228.
| Уикипедия разполага с Портал:Втора световна война |
Източници [редактиране]
|
|||||||||||||||||||||||||||||