Led Zeppelin (албум)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Led Zeppelin
Албум на Led Zeppelin
Издаден 12 януари 1969
Жанр Рок
Стилове блус, хард рок, фолк рок, рокендрол
Времетраене 44 мин 51 сек
Музикален издател Altantic Records
Пореден албум Първи
Език английски
Професионална оценка
Хронология на Led Zeppelin
Led Zeppelin
(1969)
Led Zeppelin II
(1969)

"Led Zeppelin" е едноименният първи албум на британската рок група Led Zeppelin, който излиза през 1969 година. Албумът се смята до днес за един от най-важните записи в историята на хард рока и образец за множество бъдещи групи. За пръв път дистерните електрически китари са на преден план и служат за основа на структурата на песните, което слага началото на един непознат дотогава стил, интерпретиращ блуса и ранния рокендрол по един коренно различен начин. Повечето песни са написани от китариста Джими Пейдж с частичното съдействие на останалите музиканти. В някои от тях обаче се прокрадват мотиви от композиции на съществуващи по това време групи и изпълнители, за което Пейдж признава години по-късно, въпреки, че на обложката не е изрично указано. Парчето "You Shook Me" представлява свободна интерпретация по едноименната песен на блус изпълнителите Уили Диксън и Дж. Б. Леноар. Уили Диксън е и оригиналният изпълнител на песента "I Can't Quit You Baby", също намерила място в албума.

"Led Zeppelin" отбелязва огромен комерсиален успех за времето си, най-вече в САЩ, където единствено албумите на The Beatles се продават по-добре.

Предистория[редактиране | edit source]

През август 1968 английската рок група Ди Ярбърдс окончателно се разпада. Китаристът Джими Пейдж, последният член на групата, получава правата върху името и няколко договорни задължения за концерти на Скандинавския полуостров. Пейдж решава да изпълни скандинавското турне с нова група, за съставянето на която се обръща към басиста Джон Пол Джоунс, вокалиста Робърт Плант и барабаниста Джон Бонъм. През септември 1968 групата изнася серия от концерти в Скандинавия под името Дъ Ню Ярбърдс. Турнето е основано на материал от репертоара на Ярбърдс, както и някои нови песни като "Communication Breakdown", "I Can't Quit You Baby", "You Shook Me", "Babe I'm Gonna Leave You" и "How Many More Times". Месец след завръщането в Англия, през октомври '68, Пейдж променя името на групата на Лед Цепелин. Бандата влиза в студио Олимпик в Лондон, за да запише дебютния си албум.

Запис и продуциране[редактиране | edit source]

В интервю през 1990 г. Пейдж признава, че са били необходими само 36 часа студийно време, проточили се в рамките на няколко седмици, за записа на албума, включително за миксирането. Джими добавя, че е сигурен за часовете, тъй като пази фактурата от сметката, платена на студиото. Една от основните причини за краткия период на записа на албума е фактът, че репертоарът, избран да попадне в плочата, е добре познат и многократно изпълняван от групата по време на скандинавското турне през септември '68. "Групата просто започна да развива аранжиментите от скандинавското турне и аз знаех точно какъв саунд търся, обяснява Пейдж. - Постигнахме целта си невероятно бързо."

Тъй като групата още не е подписала окончателен договор с "Атлантик", Пейдж и мениджърът Питър Грант плащат за сесиите от собствени средства и групата е принудена да пести студийното време.

Песни[редактиране | edit source]

  1. Good Times, Bad Times - 2:46
  2. Baby, I'm Gonna Leave You - 6:41
  3. You Shook Me - 6:28
  4. Dazed and Confuzed - 6:26
  5. Your Time Is Gonna Come - 4:41
  6. Black Mountain Side (инструментал) - 2:05
  7. Communication Breakdown - 2:27
  8. I Can't Quit You Baby - 4:42
  9. How Many More Times - 8:28

Музиканти[редактиране | edit source]

Персонал[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]