Libiamo ne' lieti calici

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Libiamo ne'lieti calici е най-популярният дует от операта „Травиата“ на композитора Джузепе Верди. Дуетът е част от първо действие на операта и е изпълняван от двамата главни герои - Виолета и Алфредо.

Либрето[редактиране | edit source]

Оригинален текст на италиански:
Примерен превод на български:

Alfredo:
Libiamo, libiamo ne'lieti calici
che la belleza infiora.
E la fuggevol, fuggevol ora s'inebrii
a voluttà.
Libiamo ne'dolci fremiti
che suscita l'amore,
poiché quell'ochio al core onnipotente va.
Libiamo, amore, amore fra i calici
più caldi baci avrà.

Coro:
I calici più caldi baci avrà
I calici più caldi baci avrà

Violeta:
Tra voi tra voi saprò dividere
il tempo mio giocondo;
Tutto è follia, follia nel mondo ciò
che non è piacer.
Godiam, fugace e rapido
e'il gaudio dell’amore,
e'un fior che nasce e muore,
ne più si può goder.
Godiamo, c'invita, c'invita un fervido
accento lusighier.

Coro:
Godiamo, la tazza, la tazza e il cantico,
la notte abbella e il riso;
in questo, in questo paradiso ne scopra il nuovo dì.

Violeta:
La vita è nel tripudio
Alfredo:
quando non s'ami ancora.
Violeta:
Nol dite a chi l'ignora,
Alfredo:
e' il mio destin così ...

Tutti:
Godiamo, la tazza, la tazza e il cantico
la notte abbella e il riso;
in questo, in questo paradiso ne scopra il nuovo dì

Алфредо:
Да пием, да пием наслада от тез пълни чаши
и таз разцъфнала хубост.
И краткия, краткия миг опива
ни в своя екстаз.
Да пием и тез сладки трепети,
които любовта роди,
понеже всемогъщ е този взор,
що от сърцето тъй струи.
Да пием, че любовта, любовта сред тез пълни чаши,
целувки по-горещи ще познай.

Хор:
Сред чашите, целувки по-горещи ще познай
Сред чашите, целувки по-горещи ще познай

Виолета:
Със вас, със вас ще споделя,
моите мигове на веселба;
Всичко е безумиe, безумие в този свят,
което нам не носи капка радост.
Да пием наслада, че бързо прегаря
пламъка на любовта,
и цветето, което преди миг разцъфна, а веч увехна,
не ще ти донесе наслада вечна
Да пием нaслада, зове ни, зове ни, тоз трепет,
що с гласа си блазнещ нам шепти.

Хор:
Да пием наслада, в тез чаши, тез чаши, да пеем,
че прекрасна е нощта сред тоз несекващ смях;
В този, в този рай, нека срещнем
ний заедно новия ден.

Виолета:
Животът веселба е вечна
Алфредо:
ако веч не любите уви.
Виолета:
Вий не говорите комуто любовта не знай,
Алфредо:
и туй е моята съдба, уви...

Всички:
Да пием наслада, в тез чаши, тез чаши, да пеем,
че прекрасна е нощта сред тоз несекващ смях;
В този, в този рай, нека срещнем
ний заедно новия ден.