Берингов вретенар
| Берингов вретенар | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
(Say, 1823) | ||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Берингов вретенар в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Берингов вретенар (Limnodromus scolopaceus или дългоклюн вретенар) са вид птици от семейство Бекасови (Scolopacidae).
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Птиците притежават лятно и зимно оперение. Лятната окраска е кафяво-черна по гърба, изпъстрена с бели и рижи петна. Надолу към корема постепенно стават бели. Гърдите са изпъстрени с кафяво-сиви петна. Зимното оперение е сиво, а в областта на корема – бяло. Младите птици са с по-светло оперение.
Географско разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Limnodromus scolopaceus е прелетна птица. Обитава тундровите райони на Северна Америка и Източен Сибир. В Русия се среща от долината на река Индигирка до Чукотския полуостров. Неголяма, но постоянна по численост популация гнезди и на остров Врангел. Може да се наблюдават и малки групи от тези птици и в Западна Европа. Зимува в страните от Северна и Латинска Америка от южните части на Северна Америка до Бразилия, Гватемала и морските брегове на Перу.
Обитава заблатени тундрови низини по бреговете на малки езерца. За гнездене предпочита райони на субарктическата тундра и лесотундра. Храна намира посредством дългия си клюн, който забива дълбоко в почвата. Основното меню на птицата е съставено от насекоми, молюски и други безгръбначни.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Ежегодната плътност и разпределение на гнездене се мени в значителна степен. Гнездата са добре замаскирани в тревата. Снасят по 4 яйца в цвят охра с размити тъмнокафяви петна. Яйцата са с размери 44,4 × 30,4 mm, с тегло 21 g. Мътенето продължава около 20 дена. В първите дни яйцата се мътят от самката, а към края с това задължение се заема мъжкият.
Разпространение в България[редактиране | редактиране на кода]
За първи път в България видът е установен през м. декември 2021 г. в южната част на Атанасовското езеро от орнитолозите Петър Янков и Кирил Бедев. Наблюдаваните птици са били двойка, която е останала почти един месец в защитената местност Бургаски сколници.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Limnodromus scolopaceus (Say, 1823). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Boev, Z. 2022. First record of the Long-billed Dowitcher (Limnodromus scolopaceus (Say, 1823) (Scolopacidae – Aves) in Bulgaria. – ZooNotes, 194: 1-3.