M14 (пушка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за оръжието М14. За звездният куп вижте M14.

М14
M14 afmil.jpg
Националност Флаг на САЩ САЩ
Тип Бойна пушка
История на производство и служба
Създадена на 1954
Производство 1959 - 1964
На въоръжение 1959 - днес
Произведени броя близо 1,4 млн.
Варианти виж Варианти
Габаритни характеристики
Маса 5,2 кг
Дължина 1 181 мм
Дължина на цевта 559 мм
Работни характеристики
Действие газово-възвратно
Пълнител 20 патрона
Боеприпаси 7.62x51mm NATO
Скорострелност до 750 изстр./мин
Начална скорост 854,5 м/сек
Ефективна стрелба 460 м (+800 м с оптичен мерник)

М-14 е американска 7,62-милиметрова пушка с избирателен огън. Създадена е в средата на 50-те години и се използва в американската армия и към днешна дата, макар и в ограничени количества. От нея е разработена и снайперската пушка M21 SWS. Изместена е от по-масовата и по-динамична M16.

История[редактиране | edit source]

Американски войник с М14 наблюдава спускането на провизии с парашут по време на Операция Джънкшън Сити, Южен Виетнам.

Произходът на М14 може да се проследи до M1 Гаранд, датираща от 1936 година и широко използвана във Втората световна и Корейската война. Въпреки, че Гаранд е била една от най-добрите пушки в света за времето си, тя е имала и своите недостатъци. Основният проблем е малкият пълнител - едва 8 патрона, което дори не позволява автоматична стрелба и налага често презареждане. В хода на ВСВ започват експерименти по подобряването на дизайна, като пълнителят е заменен с нов, по-голям - с вместимост 20 патрона. Създадени са и оръжия с възможност за автоматична стрелба. В края на войната Уинчестър, Ремингтън и Спрингфийлдската оръжейна, която произвежда М1, предлагат нови дизайни за оръжие. Като най-добър е оценен прототипът на самия Джон Гаранд - T20, който служи като основа на множество изпитателни пушки от 1945 до началото на 50-те. Една от тях е T25, която използва модифицирани 7,62-мм боеприпаси, но със стандартен пълнител. В средата на 50-те години T44, произлизаща от Т25 и Т20, е избрана след конкурс като основна бойна пушка на американската армия. Официално е приета на въоръжение през 1959 като М14, но заради прекъсванията в производството 101-ва въздушно-десантна дивизия е единствената, която е напълно оборудвана с тези пушки до 1961. Използва се във войната във Виетнам, но изтеглянето ѝ от употреба започва в периода 1966-69. Заменена е от М16, която официално е записана като пушка "Стандарт А" през януари 1968, а впоследствие М14 е записана като "Ограничен стандарт". Много висши военни са против това решение, считайки М16 за "детска играчка" с неадекватна огнева мощ (М16 засича много често, а почистването й в бойна обстановка е трудно. М16 е заменена от М16А1, при която е въведено бутало, чието натискане няколко пъти след засичане води до изхвърляне на праха, предизвикал засичането, и готовност за стрелба).

Дизайн[редактиране | edit source]

  • Отличителни белези (печат, емблема и т.н.)
  • Нарезна цев, 1:12 инча, 4 улея
  • Байонет (М6), влиза като допълнително приспособление
  • Нормален мерник, възможност за оптичен
  • Дължина - 1,18 м
  • Дървен приклад
  • Ремък
  • Възможност за избирателен огън - автоматичен и полуавтоматичен режим

Употреба[редактиране | edit source]

Американски войници в Багдад с модернизирани варианти на М14.
  • Виетнамска война - въпреки голямата дължина и тегло, М14 се използва успешно в тази война. Голямата начална скорост на куршума и далекобойността ѝ осигуряват отлично представяне, особено срещу укрепили се врагове. Въпреки това заради влагата в джунглите на Виетнам е имало тенденция дървеният приклад на пушката да се раздуват, което значително влошава цялостното ѝ представяне (включително и точността). Този проблем е преодолян като прикладът започва да се изработва от фибростъкло. Големият калибър на боеприпасите също прави автоматичната стрелба много трудна, ако не и невъзможна.
  • Битка за Могадишу - през 1993 някои войници са били въоръжени с М14.

Множество снайперски модификации остават на въоръжение и днес в американската армия. Т.нар. "Стара гвардия" (3-ти американски пехотен полк) във Вашингтон е единствената американска бойна част, която използва М14 като стандартно оръжие. Пушката се използва и при церемонии за салюти, най-вече при погребения на загинали войници и полицаи.

Варианти[редактиране | edit source]

Морски пехотинец с DMR
  • М15 - По-тежък вариант на М14 с двунога, предназначен като отрядно автоматично оръжие. Обявен за старомоден още преди да започне производството му.
  • М14Е1 - Вариант с различни видове сгъваем приклад, за парашутисти, танкисти и т.н. Не е стандартизиран и следователно остава неизползван.
  • М14Е2/А1 - по-нов вариант на М15, тестван през 1963 като М14Е2, но стандартизиран и използван като М14А1.
  • М14М/NM - М14М е гражданска версия само с режим на полуавтоматичен огън. М14NM е вариант на М14М, произвеждан съобразно държавните военни стандарти за точност (National Match).
  • М14 SMUD - специализиран вариант, предназначен за унищожаване на невзривени боеприпаси от разстояние. Всъщност това е M14NM с оптичен мерник.
  • Mk 14 Mod 0 EBR - по-къс вариант със сгъваем приклад и множество гнезда за допълнителни приспособления по индивидуален избор - байонет, оптичен мерник и други.
  • DMR - съкращение за Designated Marksman Rifle - пушка за специализирани стрелци, използва се от Морската пехота.
  • M14K - граждански вариант произвеждан от Смит Ентърпрайс, Аризона, с части от картечница М60 и избираема скорострелност.

На въоръжение[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Duff, Scott A, Miller, John M and contributing editor Clark, David C. The M14 Owner's Guide and Match Conditioning Instructions. Scott A. Duff Publications, 1996. ISBN 1-888722-07-X
  • Stevens, R. Blake. U.S. Rifle M14 — from John Garand to the M21. Collector Grade Publications, Inc., 1995. ISBN 0-88935-110-4

Външни препратки[редактиране | edit source]