McLaren F1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
McLaren F1
Salon Privé London 2012 (7956725492).jpg
Производител McLaren Automotive
Произвеждан 1992 - 1998
произведени са 106 броя
Сглобяван в Уокинг, Съри, Великобритания
Наследник McLaren P1
Дизайнер Гордън Мъри и Питър Стивънс
Характеристика
Клас Суперавтомобил
Конфигурация Задно-средно разположен двигател, задно предаване
Купе купе с 2 врати
Двигател 6.1 L BMW S70/2 V12
Мощност 627 к.с. (461 kW) @ 7500 об/мин
Въртящ момент 651 N.m. (480 lb.ft) @ 5600 об/мин
Скоростна кутия 6-степенна ръчна
Максимална скорост 386 km/h (240.1 mph)
Ускорение 0-100 km/h 3,2 сек.
Междуосие 2718 mm
Дължина 4287 mm
Ширина 1820 mm
Височина 1140 mm
Тегло 1140 kg

Макларън Ф1 (на английски: McLaren F1) е суперавтомобил проектиран и произведен от McLaren Automotive по идея на Гордън Мъри. На 31 март 1998 г. колата поставя рекорд за най - бърз сериен автомобил, достигайки 391км/ч (243 мили/ч.), рекорд който държи до 2005 г. Днес McLaren F1 все още държи рекорда за най-бърз сериен автомобил с атмосферен двигател.

В колата са внедрени множество иновативни идеи и технологии. Тя е по-лека и има по-добра аеродинамика от много от много модерни спортни коли. Едно от нетрадиционните конструкторски решения е колата да бъде с 3 седалки, една повече от останалите спортни автомобили. Шофьорската седалка се намира в средата и е изнесена напред от двете седалки за пътниците. Това е първият сериен автомобил, чието шаси е изградено от карбонов монокок.

Въпреки, че автомобилът не е проектиран за пистова кола, модифицирана съзтезателна версия печели множество състезания, включително и 24 часа на Льо Ман през 1995 г., където се състезава срещу прототипи специално създадени за състезанието.

Производството на колата започва през 1992 г. и завършва през 1998 г., като са произведени общо 106 броя.

История[редактиране | edit source]

Гордън Мъри като повечето инженери и дизайнери на спортни автомобили мечтае да направи най - добрия суперавтомобил,който да е по - лек от конкурентите си,но и по - мощен.Той излага идеята си на Рон Дениси двамата се заемат с изпълнението ѝ.По същото време Макларън жъне успехи във Формула 1 със своите коли,които са снабдени с двигатели от Honda .Той предлага на Хонда да му направят двигател с 550 к.с. тежащ 250 кг. , но те отказват.

Мислело се е да бъде използван двигател на Isuzu , които по това време са имали намерение да влязат във Формула 1 , но дизайнерите на Mclaren F1 са искали двигателят да бъде на някоя доказала се марка в производството на двигатели.

BMW проявяват интерес към проекта и предлагат да направят двигателя.Въпреки кратките срокове,които са поставени за изпълнението му,използвайки само доказани практики и идеи от компанията се вместват в поставените срокове и изработват двигател който тежи 266 кг. и със 627к.с., с което двигателят става по - мощен от първоначалната идея.


Двигател[редактиране | edit source]

Едно от основните изисквания на Гордън Мъри е двигателят да бъде атмосферен.Той сам по себе си е много надежден и позволява на шофьора максимален контрол върху него.Останалите модели двигатели,тези с турбо компресор и механичните увеличават мощността на двигателя,но и го правят по - сложен,освен това при тях връзката шофьор - двигател е по - слаба.

В крайна сметка BMW M Motorsport , заедно с главния си дизайнер и експерт Paul Rosche правят дизайна и изработват 6.1-литров, V-образен, 12-цилиндров двигател.Ъгълът на двигателя е 60-градусов и така се ражда BMW S70/2 , който е с максимална мощност от 627к.с. (468kW).

Карбоновите елементи и монокок на автомобила изискват много добра изолация на топлината от двигателя. Решението което Мъри измисля е златно фолио. Около 25 грама злато са използвани във всеки McLaren F1.

Отношението мощност/тегло при F1 е 550к.с./тон.Сравнен с преките му конкуренти е 434к.с./тон при Ferrari Enzo и 530.2к.с./тон, при Bugatti Veyron .

Средният разход на гориво е 16л./100км. , което е много добре за един спортен автомобил.

Шаси и тяло[редактиране | edit source]

McLaren F1 e първия автомобил в производство с шаси изработено от карбонов монокок.

Шофьорът стои отпред,точно в средата,точно пред двигателя и резервоара с гориво.Седалките на пътниците е зад шофьорската.

Вратите на автомобила се изместват нагоре и настрани при отваряне и са така наречените „пеперуди”.

Аеродинамика[редактиране | edit source]

Общият коефициент на челно съпротивление при McLaren F1 е 0.32,при конкурента му Bugatti Veyron то е 0.36 и 0.357 за SSC Ultimate Aero TT .Лицето на F1 е с площ 1.79 квадратни метра. Автомобилът разполага с няколко въздуховода , спойлера и вентилатора,които увеличават притескателната му сила към шосето и охлаждат различни системи.


Окачване[редактиране | edit source]

Било е решено окачването да бъде твърдо,но и с някакъв елемент на комфорт във всекидневното шофиране. Главният дизайнер на окачването Стийв Рандъл е центрирал масата на колата почти в средата. Разпределението на тежестта на автомобила е 42% в предната част и 58% в задната.


Спирачки[редактиране | edit source]

F1 е екипиран с вентилирани перфорирани спирачни дискове изработени от Brembo.

Спирачките при McLaren са изработени от едно цяло парче, а не от две половини, както е при повечето автомобили.

Интериор и оборудване[редактиране | edit source]

Всеки McLaren F1 е с климатик,което липсва при повечето спортни автомобили с цел намаляване на теглото.Предното стъкло,както и страничните са с подгряване,а страничните са и електрически.Автомобилът е с фарове за мъгла отпред и отзад,както и със няколко ниши за вещи.Специални куфари, които пасват в багажника на F1 идват заедно с колата, дори специален сак за голф.