Need for Speed II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Need for Speed II
Информация
Производител EA Canada
Издател Electronic Arts
Издадена на 30 април 1997 (PC)
30 март 1997 (PS)
Жанр Автомобилни състезания
Режим на игра Сингъл плейър, Мултиплейър
Платформа PC, PS
Рейтинг ESRB: Е
Носител CD
Игрови контролер Клавиатура, Джойстик

Need for Speed II е втората игра от поредицата Need for Speed. Тя е разработена от EA Canada и издадена от Electronic Arts. Излиза на 30 март 1997 г. за Плейстейшън и 30 април 1997 г. за персонален компютър. За разлика от първата част The Need for Speed, в тази няма полицаи, а реалистичното поведение на автомобилите е отстъпило място на аркадния геймплей.

Геймплей[редактиране | edit source]

В играта има три различни вида състезания - единично състезание, турнир и нокаут състезание. В единичното състезание играчът може сам да определи с каква кола да се състезава противникът, докато при другите два вида играчът се състезава срещу всички други автомобили. В един турнир играчът се състезава на всички писти подред и печели точки в зависимост от класирането си, а след спечелването му се отключва бонус автомобил. Нокаут състезанията също се провеждат на всички писти, а най-бавният във всяко състезание отпада, докато на последното състезание не останат само двама. Спечелването на нокаут състезанията води до отключване на една бонус писта.

За първи път в поредицата играчът може да прави пормени по автомобила си - да сменя цвета, нивото на притискане отпред и отзад, разпределението на натиска на спирачките и разпределението на скоростите. За да бъдат характеристиките на автомобилите максимално реалистични, разработчиците на играта са работили в сътрудничество с производителите на автомобилите.

Освен сингъл плейър, играта може да се играе и в мултиплейърен режим - двама играчи на разделен екран или двама до осем през LAN, модем или серийна връзка. Има и два стила на игра - аркаден, който улеснява управлението на автомобила, и симулация, която е по-реална.

Подобно на първата част от поредицата, тук също има меню с детайлна информация за характеристиките и историята на автомобилите, техни снимки и видеа. Освен това има и 360-градусови панорамни снимки на интериора на автомобилите.

Посредством кодове могат да бъдат избрани и други режими на игра - например "психо режим", в който противниците преследват играча и се опитват да го изблъскат от пистата.

Need For Speed II в Logo Youtube.svg YouTube

Автомобили[редактиране | edit source]

За първи път в поредицата освен автомобили в серийно производство, има и прототипи. Това са Лотус Елис GT1, Италдизайн Кала, Форд GT90 и Форд Индиго, като последният е бонус автомобил и се отключва след спечелване на турнира. Автомобилите в Need for Speed II са:

Клас А
Клас В
Клас С

Последством въвеждането на кодове, играчът може да се състезава и с автомобилите, използвани като трафик в играта, например Ауди quattro, Ситроен 2CV, БМВ 530i, Тойота Ландкрузер, училищен автобус и др. Освен това може да се "карат" и части от инвентара на пистите - тиранозавър, дървен щанд и др.

Писти[редактиране | edit source]

Всичките писти в играта са затворени:

Саундтрак[редактиране | edit source]

Саундтракът на играта включва рок и техно парчета, композирани от Ром Ди Приско. Саундтракът е конципиран така, че на всяка писта съответстват по две изпълнения, включващи специфични инструменти и мотиви, свързани с локацията на пистата. От менюто играчът може да включи т.нар. "интерактивна музика" - тя реагира на специфични моменти от състезанието - катастрофа, бавно шофиране, заемане на първа позиция, преминаване през определени участъци от пистата.

Системни изисквания[редактиране | edit source]

Критика[редактиране | edit source]

Играта получава главно позитивни отзиви. Сред достойнствата ѝ се отбелязват "лесната инсталация, реалистичните звукове ефекти, интерфейсът и музиката"[1], както и "по-свежата графика, по-гладката анимация, по-богатите цветове и по-добрите детайли в сравнение с първата част от поредицата"[2] Като най-големи недостатъци се определят "по-малкия реализъм и по-лесния геймплей в сравнение с първата част"[3], "рязкото управление и слабата графика"[4], "сравнително непознатите автомобили"[5], "високите системни изисквания за игра с максимални настройки".[1][3]

GameRankings, сайт, който събира оценки за игри от онлайн и офлайн източници и ги осреднява, дава оценка 68,25%.[6] Британското списание Computer and Video Games поставя оценка 7,8/10[7], GameSpot - 7/10[5], IGN - 6/10[8]

Need for Speed II: Special Edition[редактиране | edit source]

По подобие на първата част, на Need for Speed II също излиза специално издание - на 6 ноември 1997 г. в САЩ и на 2 януари 1998 г. в Европа и Япония. Тя включва хардуерна графична акселерация 3dfx, една нова писта - Last Resort (същетаваща мотиви от Централна и Южна Америка, джунгли, пирамиди и вулкан), три нови автомобила - Италдизайн Наска С2 (клас В), Форд Мустанг и Ферари 355 F1 (клас С) и три нови бонус автомобила - Tombstone, Bomber BFS и FZR 2000.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Need for Speed 2 PC review
  2. The Need for Speed 2 by Electronic Arts. NFS 2 Download and Review
  3. а б The Evolution of Need for Speed
  4. Need For Speed 2
  5. а б Need for Speed II Review
  6. http://www.gamerankings.com/pc/198111-need-for-speed-ii/index.html
  7. PC Review: Need For Speed 2 Review
  8. Need For Speed 2 - PlayStation Review at IGN