Корела
| Корела | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
(Kerr, 1792) | ||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Корела в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Корелата (Nymphicus hollandicus), позната още като нимфа, е най-малкото какаду ендемично за Австралия. Ценени са като домашни любимци по цял свят и са сравнително лесни за развъждане. Втори са по популярност след вълнистите папагали.[2]
Корелата принадлежи към подсемейство Calyptorhynchinae (по-известно като тъмни какадута). Корелите в дивата природа се срещат във вътрешната част на Австралия.
Класификация[редактиране | редактиране на кода]
За пръв път е описан от шотландския натуралист Робърт Кер през 1792 г. като Psittacus hollandicus, Корелата по-късно е отделена в свой вид, Nymphicus, от Йохан Георг Ваглер през 1832 г. Името на вида идва от най-ранните групи европейци, които са видели този папагал в естественото му местообитание; те оприличили птицата на нимфа. (Nymphicus буквално означава „малка нимфа.“) А hollandicus е препратка към Нова Холандия – историческото име на Австралия.
Билогичната връзка дълго време е била тема за диспут; сега те са класифицирани в монотопно подсемейство Nymphicinae, но в миналото погрешно са класифициран сред Platycercinae, дългоопашати малки папагали. Сега този факт е доказан с молекулярен анализ. Митохондриална 12S Рибозомна РНК, данни от ДНК секвенция [3] го поставят сред посдсемейство Calyptorhynchinae (тъмни Какадута).
Днес корелите са класифицирани като член на Какаду, защото споделя всички характерни белези на какадутата. Това са изправеният гребен, жлъчен мехур, пух.
Изобразяване[редактиране | редактиране на кода]
Отличителен за корелата е гребенът. Той се изправя вертикално, когато птицата е уплашена или развълнувана, скосен, когато птицата си почива, и прилепнал за главата, когато е много ядосана. Гребенът се държи легнал, но се подава пасивно, когато флиртува или съблазнява. Корелите имат много дълги опашки, достигащи понякога половината дължина на тялото им, което е и голямата разлика между корелите и какадутата. С дължина от 30 до 33 cm корелите са най-малките какадута и единствените дългоопашати какадута. Какадутата достигат от 30 до 60 cm дължина.
„Дивият тип“ корела има основно сиво оперение с подчертани бели ивици по краищата на всяко крило. Лицето на мъжкия е жълто или бяло, докато лицето на женската е основно сиво или светло сиво, като и двата пола имат оранжеви кръгли точки около ушите. Това оранжево е по-силно при мъжките и заглушено при женските. По този начин е възможно визуалното определяне на пола.
Разпространение и хабитат[редактиране | редактиране на кода]
Корелите са нативни за Австралия, където се намират в условия на ариден или полупустинен климат, но винаги около вода. Номади са – местят се, където има вода и храна.[2] Срещат се по двойки и на малки ята.[2] Понякога хиляди кръжат около воден басейн. Според фермерите често унищожават реколтата. Те отсъстват от най-плодородните части на държавата, най-дълбоките Западноавстралийски пустини и Кейп Йорк. Те са единствените какадута, които се размножават в края на първата година.
Продължителност на живот[редактиране | редактиране на кода]
Средната продължителност на живота на корелите в дивата природа е 10 – 14 години, на тези в домашни условия е 14 – 24 години.Има доказателства за корели, живели 30 години, а най-възрастната корела, живяла някога, е била на 36 години. Храната и физическите упражнения са основният фактор за дълъг живот.
Като домашни любимци[редактиране | редактиране на кода]
Корелите обикновено са добри домашни любимци, но няма никаква гаранция, че всички ще бъдат такива. Както и при другите домашни любимци, основно значение за техния характер е важно как са отгледани и как се гледат. Някои са доста общителни и социализирани, а други са срамежливи и стоят в ъгъла на клетката. Ако редовно се занимавате с тях и сте търпеливи, вероятно скоро ще имате питомен домашен любимец.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Диви корели -
Корела с естествена окраска показва страх, като си изправя гребена. -
Млада корела мутация. -
Корела мутация – арлекин. -
3-седмично пиле албинос. -
Светещо оперение на корела под UV светлина. -
Корелите са социални птици -
Корела си подава главата, за да бъде галена. Разстоянието м/у пръчките на клетката не трябва да позволява това.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Nymphicus hollandicus (Kerr, 1792). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ а б в Factsheets:Cockatiel // Australian Museum. Посетен на 25 август 2009.
- ↑ Brown, D.M. & Toft, C.A. (1999): Molecular systematics and biogeography of the cockatoos (Psittaciformes: Cacatuidae). Auk 116(1): 141 – 157.