Panzerkampfwagen III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Pz.Kpfw.III A
Тактико-технически данни
История на производство и служба
Опитен образец1936 г.
На въоръжение1937 – 1945
На въоръжение вГермания
Габаритни характеристики
Тегло15,4 t
Дължина5,69 m
Ширина2,81 m
Височина2,34 m
Основно въоръжение37 mm оръдие KwK 37 L/45
Допълнително въоръжение3 x 7,92 mm картечница MG 34
Технически данни
Силова установка6 цилиндров „Maybach“ HL 108TR
250 к.с. (184 kW)
Окачванелистови ресьори
Макс. скорост32 km/h (по шосе)
18 km/h (прес. терен)
Запас от ход165  km (по шосе)
Ширина на ров2,7 m
Вертикално препятствие0,6 m
Екипаж5 души
Pz.Kpfw.III A в Общомедия

Panzerkampfwagen III (съкр. Pz.Kpfw.III) е немски среден танк, използван в хода на Втората световна война. На базата на шасито на танка са създадени множество бойни и специални машини.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1934 г. Службата по въоръжение на сухопътните войски (Heereswaffenamt) обявява конкурс за проектирането на бойна машина за командирите на роти (Zugfuhrerwagen – ZW) с тегло 15 t, въоръжена с 37 mm оръдие. Участие в конкурса вземат четири компании – Friedrich Krupp АС, Rheinmetall-Borsig, MAN и Daimler-Benz.

До средата на 1936 г. компаниите са готови с прототипите си и през есента същата година започват изпитанията им на полигоните в Кумердорф и Улм. След края на изпитанията за победител е обявен прототипът на компанията Daimler-Benz, която получава поръчка да произведе първата, т.нар. „нулева серия“.

Производството на първите машини започва в началото на 1937 г. Произведени са общо 10 машини, като от тях само 8 са напълно завършени.

Новата машина получава армейското обозначение Panzerkampfwagen III, съкратено Pz.Kpfw.III. Съгласно Специалната номенклатура (нем.Kraftfahrzeuge Nummersystem der Wermacht) на Управлението по въоръжение машината получава обозначението SdKfz 141.

Техническо описание[редактиране | редактиране на кода]

Средният танк Pz.Kpfw.III има класическа за немското танкостроене компоновка – с предно разположена трансмисия. Корпусът е разделен на три отделения – за управление (трансмисионно), бойно и моторно.

Отделението за управление се намира в предната част на танка. В него са разположени приводите за управление, контролните прибори, главният фрикцион, скоростната кутия, планетарният механизъм, картечницата, радиостанцията, местата на механик-водача и стрелеца-радист.

Бойното отделение е разположено в средата на корпуса. В него са разположени местата на командира, мерача и пълнача, въоръжението, боекомплекта, приборите за наблюдение и прицелните прибори. В пода е монтиран карданният механизъм, закрит с кожух.

Моторното отделение се намира в задната част на корпуса. В него е монтиран двигателят, радиаторите на охладителната система, горивният и масленият резервоари.

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Корпусът на танка е изграден от заварени, закалени бронелистове, направени от хромирана стомана. По повърхността на бронелистовете е положена циментация. Отделните части на корпуса са съединени с болтове и ъглови крепители. На модификациите от Ausf.Е до Ausf.L от двете страни на корпуса, между втора и трета опорна ролка са монтирани евакуационни люкове.

В дъното са монтирани пет малки люка за ревизионни работи. В предната горна част на корпуса са монтирани наблюдателни прорези, прикрити с триплекс, а вляво – наблюдателният прибор на механик-водача KFF 1 (Ausf.А—D) или KFF 2 (Ausf.Е—N) и процеп за наблюдение с капак.

Над моторното отделение са монтирани два големи и два малки люка за достъп до различните агрегати на силовата установка.

Купола[редактиране | редактиране на кода]

Куполата е шестоъгълна, разположена симетрично спрямо оста на танка. Изпълнена е от заварени помежду си бронелистове. Оръдието, картечницата и телескопическият прицел са монтирани в специална маска в предната ѝ част. Вляво и дясно от маската има по един процеп за наблюдение с триплексово стъкло, които се прикриват с бронекапаци.

Механизмът за въртене на куполата е механичен, с двоен привод за управление – вляво с ръчка и вдясно с маховик от оръдието. Предвидена е ръчка за превключване оборотите на въртене – бавни и бързи.

В задната част на покрива на куполата е монтирана командирска куличка с люк. В зависимост от модификацията люковете на кулата и наблюдателните процепи са различен тип. В задната част на куполата са монтирани два люка за стрелба с личното оръжие.

Ходова част и окачване[редактиране | редактиране на кода]

Ходовата част на базовата машина Ausf.A се състои от пет сдвоени, гумирани опорни ролки с голям диаметър, две гумирани поддържащи ролки, водещо колело с предно разположение и направляващо колело. Окачването е индивидуално, пружинно. Веригата е с широчина 360 mm.

Ходовата част при модификациите Ausf.B-D се състои от осем сдвоени гумирани опорни ролки с малък диаметър, три гумирани поддържащи ролки, водещо колело с предно разположение и направляващо колело. Окачването на всяка тележка е индивидуално, на правоъгълни или елиптични листови ресьори. Веригата е с широчина 360 mm.

Ходовата част при модификациите Ausf.Е-G се състои от шест сдвоени гумирани опорни ролки с диаметър 520 mm, три гумирани поддържащи ролки с диаметър 310 mm, водещо колело с предно разположение и направляващо колело. Окачването е торсионно, като неподвижната част на торсиона е закрепена на специален палец и е снабден с направляващо устройство за разтоварване на страничните усилия. Първата и шестата опорни ролки са снабдени с телескопичен амортизатор.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от модификацията на танковете Pz.Kpfw.III са монтирани двигатели „Maybach“ HL 108TR, HL 120TR HL и 120TRM. Двигателите са 12-цилиндрови, V-образни, карбураторни, четиритактови. мощността на различните модели е HL 108TR – 250 к.с. (184 kW) при 3000 об/мин. и HL 120TR HL или 120TRM – 300 к.с. (220 kW) при 3000 об/мин. Диаметър на цилиндрите HL 108TR – 100 mm и HL 120TR HL или 120TRM – 165 mm., а обема – 10 838 cm³ и 11 867 cm³, съответно. Степен на сгъстяване – 6,5.

Горивната система при различните модификации се състои от 2 резервоара с обща вместимост 300 L (Ausf.A-D) или 1 резервоар с вместимост 320 L (Ausf.Е-N). Подаването на горивото е принудително, с помощта на две или три горивни помпи Solex ЕР100, диафрагмен тип. Карбураторите са два тип Solex 40 JFF II. За гориво се използва етилиран бензин с октаново число не по-ниско от 74. Разход на гориво 187 L на 100 km (при движение по шосе).

Охладителната система е водна с два водни радиатора и два вентилатора. Вместимост на охладителната система – 70 L.

Трансмисия[редактиране | редактиране на кода]

Трансмисията се състои от карданна предавка, главен фрикцион, скоростна кутия, възвратен механизъм и бордови предавки. При модификациите Ausf.A-С е монтиран многодисков главен фрикцион и скоростна кутия с 5 предавки, а при Ausf.D скоростната кутия е с 6 предавки. На останалите модификации са монтирани три вида трансмисия:

– главен фрикцион от сух тип с механическо управление, механически спирачки и скоростната кутия е с 6 предавки;

– главен фрикцион от сух тип с механическо управление, хидравлически спирачки и скоростната кутия е с 6 предавки;

— маслен многодисков главен фрикцион с пневмо-хидравлическо преселекторно управление, хидравлически спирачки и безвална скоростна кутия с 10 предавки.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Поради големия брой модификации танкът Pz.Kpfw.III има различно оръдейно въоръжение.

  • Pz.Kpfw.III Ausf.А—G е монтирано 37 mm оръдие KwK L/45 на компанията Rheinmetall-Borsig с дължина на цевта 45 кал. (1717 mm) и тегло – 195 kg. Вертикалното прицелване е в рамките от -10° до +20°. Затворът е клиновиден, вертикален, полуавтоматичен, а спусъкът – електрически. Оръдието има скорострелност 15 – 18 изстр./мин. Боекомплект в зависимост от модификацията: 150 (Ausf.А), 121 (Ausf.В—D) или 131 снаряда (Ausf.Е—G). Боеприпаси:
    • бронебоен подкалибрен снаряд PzGr 40 с тегло 0,685 kg и начална скорост 745 m/s;
    • осколъчно-фугасен снаряд SprGr 18 с тегло 0,615 kg и начална скорост 725 m/s.
  • Pz.Kpfw.III Ausf.G-J е монтирано 50 mm оръдие KwK 38 L/42 на компанията Rheinmetall-Borsig с дължина на цевта 42 кал. (2100 mm) и тегло – 400 kg. Вертикалното прицелване е в рамките от -10° до +20°. Затворът е клиновиден, вертикален, полуавтоматичен (копирен тип), а спусъкът – електрически. Оръдието има скорострелност 15 изстр./мин. Боекомплект в зависимост от модификацията е 97 – 99 снаряда. Боеприпаси:
    • бронебоен снаряд PzGr 39 с тегло 2,06 kg и начална скорост 685 m/s;
    • бронебоен подкалибрен снаряд PzGr 40 с тегло 0,925 kg и начална скорост 1050 m/s;
    • осколъчно-фугасен снаряд SprGr 38 с тегло 1,823 kg и начална скорост 450 m/s.
  • Pz.Kpfw.III Ausf.J-М е монтирано 50 mm оръдие KwK 39 L/60 на компанията Rheinmetall-Borsig с дължина на цевта 60 кал. (3000 mm) и тегло – 435 kg. Вертикалното прицелване е в рамките от -10° до +20°. Затворът е клиновиден, вертикален, полуавтоматичен (копирен тип), а спусъкът – електрически. Оръдието има скорострелност 15 изстр./мин. Боекомплект в зависимост от модификацията е 84 – 92 снаряда. Боеприпаси:
    • бронебоен снаряд PzGr 39 с тегло 2,06 kg и начална скорост 835 m/s;
    • бронебоен подкалибрен снаряд PzGr 40 с тегло 0,925 kg и начална скорост 1190 m/s;
    • бронебоен подкалибрен снаряд PzGr 40/1 с тегло 1,07 kg и начална скорост 1130 m/s;
    • осколъчно-фугасен снаряд SprGr 38 с тегло 1,823 kg и начална скорост 550 m/s.
  • Pz.Kpfw.III Ausf.N е монтирано 75 mm оръдие KwK 37 на компанията Rheinmetall-Borsig с дължина на цевта 24 кал. (1765,3 mm) и тегло – 490 kg. Вертикалното прицелване е в рамките от -10° до +20°. Затворът е клиновиден, вертикален, полуавтоматичен (копирен тип), а спусъкът – електрически. Боекомплект в зависимост от модификацията е 56 – 62 снаряда. Боеприпаси:
    • бронебоен снаряд KgrRotPz с тегло 6,8 kg и начална скорост 385 m/s;
    • кумулативни снаряди Gr 38Н1/А и В с тегло 4,44 kg и начална скорост 450 m/s;
    • кумулативен снаряд Gr Gr 38Н1/С с тегло 4,8 kg и начална скорост 485 m/s;
    • осколъчно-фугасен снаряд SprGr 38 с тегло 5,73 kg и начална скорост 450 m/s.
    • димен снаряд NbGr с тегло 6,21 kg и начална скорост 455 m/s.

Противооткатната система на оръдието при всички модификации се състоят от хидравличен спирач на отката и хидропневматично накатно устройство. Разположена е от двете страни на оръдието – отдясно откатния спирач, а отляво – накатното устройство.

Прицелното оборудване на оръдието е различно в зависимост от модификацията: танковете въоръжени с 37 mm оръдие са снабдени с монокулярен телескопичен прицел TZF 5-а, танковете въоръжени с 50 mm оръдие KwK 38 – с TZF 5d, танковете въоръжени с 50 mm оръдие KwK 39 – с TZF 5е, а модификацията Ausf.N с TZF 5b. Всички прицели имат 2,4-кратно увеличение.

Допълнителното въоръжение в зависимост от модификацията на танка е различно:

  • Pz.Kpfw.III Ausf.А—G – 3 х 7,92 mm картечници MG 34 на компанията RheinmetaII-Borsig. Две са сдвоени с оръдието, а третата е монтирана в корпуса. Боекомплект – 4425 патрона.
  • Pz.Kpfw.III Ausf.G-N – 2 х 7,92 mm картечници MG 34 на компанията RheinmetaII-Borsig. Едната картечница е сдвоена с оръдието, а втората е монтирана в корпуса. Боекомплект – 2700 до 4950 патрона. На командирските танкове при модификациите Ausf.L—N е предвидена възможността за монтиране на зенитна картечница.

Прицелното оборудване на курсовата картечница при всички модификации е телескопичен прицел KZF 2 с 1,8-кратно увеличение.

Въоръжение на различните модификации Pz.Kpfw.III
Модификация Година на производство Тип на оръдието Шаси
Pz.Kpfw.III Ausf A (Sd.Kfz.141) 1937 г. 37 mm L/45 къса база
Pz.Kpfw.III Ausf B (Sd.Kfz.141) 1937 г. 37 mm L/45 къса база
Pz.Kpfw.III Ausf C (Sd.Kfz.141) 1937 – 1938 г. 37 mm L/45 къса база
Pz.Kpfw.III Ausf D (Sd.Kfz.141) 1938 г. 37 mm L/45 къса база
Pz.Kpfw.III Ausf E (Sd.Kfz.141) 1938 – 1939 г. 37 mm L/45 (ранен модел)
50 mm L/42 (късен модел)
къса база
Pz.Kpfw.III Ausf F (Sd.Kfz.141) 1939 – 1940 г. 37 mm L/45 (ранен модел)
50 mm L/42 (късен модел)
къса база
Pz.Kpfw.III Ausf G (Sd.Kfz.141) 1940 – 1941 г. 37 mm L/45 (ранен модел)
50 mm L/42 (късен модел)
къса база
Pz.Kpfw.III Ausf H (Sd.Kfz.141) 1940 – 1941 г. 50 mm L/42 (ранен модел)
50 mm L/60 (късен модел)
къса база
Pz.Kpfw.III Ausf J (Sd.Kfz.141)
Pz.Kpfw.III Ausf J (Sd.Kfz.141/1)
1941 – 1942 г. 50 mm L/42 (ранен модел)
50 mm L/60 (късен модел)
къса база
дълга база
Pz.Kpfw.III Ausf L (Sd.Kfz.141/1) 1942 г. 50 mm L/60 дълга база
Pz.Kpfw.III Ausf M (Sd.Kfz.141/1) 1942 – 1943 г. 50 mm L/60 дълга база
Pz.Kpfw.III Ausf N (Sd.Kfz.141/2) 1942 – 1943 г. 75 mm L/24 дълга база
Pz.Kpfw.III Ausf M (Sd.Kfz.141/3) 1943 г. 14 mm огнемет Flammenwerfer дълга база

Електрическа система[редактиране | редактиране на кода]

Електрическата система е изпълнена по еднопроводна схема с напрежение 12 V. Потребители: електростартер, система за запалване, куполен вентилатор (Ausf.G—N), контролни прибори, осветление на прицелите, прибори за звукова и светлинна сигнализация, външно и вътрешно осветление, спусък на оръдието.

Източници на захранване са два акумулатора Bosch с капацитет 105 Ah, генератор Bosch GQL/300 с мощност 300 W (Ausf.А-G), Bosch GTLN/700 с мощност 700 W (Ausf.Е—F) или Bosch GTLN 600 с мощност 600 W (Ausf.Н—N).

Средства за свръзка[редактиране | редактиране на кода]

Всички танкове Pz.Kpfw.III са снабдени с радиостанция FuG 5, която е разположена в отделението за управление, над скоростната кутия, вляво от мястото на стрелеца-радист. Далечина на свръзката: на телефония 6,4 km и на телеграфия 9,4 km.

Вътрешната връзка между членовете на екипажа се осъществява с помощта на танково разговорно устройство и светосигнален прибор.

Сравнителни данни[редактиране | редактиране на кода]

Тактико-технически характеристики на различните модификации Pz.Kpfw.III
Параметри/танк Ausf.A Ausf.B Ausf.C Ausf.D Ausf.E Ausf.F Ausf.G Ausf.H Ausf.J Ausf.J2 Ausf.L Ausf.M Ausf.N
Бойно тегло, т. 15,4 15,9 16 19,8 19,5 19,8 20,3 21,8 21,5 21,5 22,7 22,7 23
Екипаж 5 5 5 5 5 5 5 5 5 5 5 5 5
Габарити, mm
Дължина 5690 5670 5850 5920 5380 5380 5410 5410 5520 6280 6280 6410 5520
Широчина 2810 2810 2820 2820 2910 2910 2950 2950 2950 2950 2950 2950 2950
Височина 2340 2390 2420 2420 2440 2440 2440 2440 2500 2500 2500 2500 2500
Клиренс 380 375 375 375 385 385 385 385 385 385 385 385 385
Броня, mm
Челна 14,5 14,5 14,5 30* 30 30 30 60 50 50 70 70 70
Бордова 14,5 14,5 14,5 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30
Кърмова 14,5 14,5 14,5 21 21 21 30 30 50 50 50 50 50
Горна 10 10 10 17 17 17 17 17 17 17 18 18 18
Дъно 4 4 4 16 16 16 16 16 16 16 16 16 16
Челна на куполата 14,5 14,5 14,5 30 30 30 30 30 30 30 57 57 57
Борд на куполата 14,5 14,5 14,5 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30
Максимална скорост на движение, km/h
По шосе 32 35 35 35 40 40 40 40 40 40 40 40 40
На местността 18 18 18 18 18 18 18 18 18 18 18 18 18
Запас от ход, km
По шосе 165 165 165 165 165 165 165 155 155 155 155 155 155
На местността 95 95 95 95 95 95 95 85 85 85 85 85 85
Препятствия
По ъгъл, ° 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30
Ров, m 2,7 2,3 2,3 2,3 2 2 2 2 2 2 2 2 2
Стена, m 0,6 0,6 0,6 0,6 0,6 0,6 0,6 0,6 0,6 0,6 0,6 0,6 0,6
Брод, m 0,8 0,8 0,8 0,8 0,8 0,8 0,8 0,8 0,8 0,8 0,8 1,3 1,3

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Производство на различните модификации Pz.Kpfw.III в периода 19371943 г.
Модификация: Период: Брой:
Pz.Kpfw.III Ausf A 1937 г. 15
Pz.Kpfw.III Ausf B 1937 г. 15
Pz.Kpfw.III Ausf C 1937 – 1938 г. 15
Pz.Kpfw.III Ausf D 1938 г. 30
Pz.Kpfw.III Ausf E 1938 – 1939 г. 96
Pz.Kpfw.III Ausf F 1939 – 1940 г. 435
Pz.Kpfw.III Ausf G 1940 – 1941 г. 600
Pz.Kpfw.III Ausf H 1940 – 1941 г. 308
Pz.Kpfw.III Ausf J (ранен) 1941 – 1942 г. 1549
Pz.Kpfw.III Ausf J (късен модел) 1941 – 1942 г. 1067
Pz.Kpfw.III Ausf L 1942 г. 653
Pz.Kpfw.III Ausf M 1942 – 1943 г. 250
Pz.Kpfw.III Ausf N 1942 – 1943 г. 700

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

Първите произведени танкове Pz.Kpfw.III са приети на въоръжение през 1938 г., но не в бойните части, а в учебните центрове на немските бронетанкови войски. Всъщност през цялата 1938 г. са провеждани само войскови изпитания, в чийто ход става ясно, че ходовата част на машината е ненадеждна.

Не е потвърдено участието на Pz.Kpfw.III в аншлуса на Австрия (март) и окупацията на Судетска област през октомври 1938 г.

Със сигурност е установено, че първите 10 машини Pz.Kpfw.III са доставени във войските в началото на 1939 г. и са участвали в окупацията на Чехия и Моравия.

Предвидено е да бъдат произведени общо 2538 танка, от които 244 през 1939 г. Поради затруднения в производството към 1 септември 1939 г. на въоръжение във войските са приети 123 машини, от които 25 са командирски. От тях непосредствено участие в окупацията на Полша вземат 69 танка. Според немски източници в боевете са изгубени 40 машини, от които 26 безвъзвратно. Организационно след окупацията на Полша в немската армия са включени 10 танкови дивизии с по два танкови полка, с малки изключения. По щата всеки полк е въоръжен с 54 танка Pz.Kpfw.III и PzBfWg III. Ясно е, че щатно танковите дивизии не са бил попълнени с необходимото по щата въоръжение.

В навечерието на бойните действия на запад – 10 май 1940 г. – немската армия има на въоръжение 451 Pz.Kpfw.III, от които 70 командирски машини. В хода на бойните действия немците губят 135 танка Pz.Kpfw.III.

През пролетта на 1941 г. Pz.Kpfw.III участва в бойните действия на Балканите. Най-голямата битка, в която участват Pz.Kpfw.III, е пробивът на линията „Метакса“ в Гърция и боят между 9-а танкова дивизия и английския 3-ти кралски танков полк при гр. Птолемайс. Немците печелят в директния сблъсък с английските танкове.

В същото време Pz.Kpfw.III вземат участие и Африканската кампания, която започва на 11 март. На същата дата 5-а лека дивизия, имаща в състава си 80 танка Pz.Kpfw.III Ausf.G(trop). Малко по-късно в Африка е прехвърлена и 15-а танкова дивизия. Първият бой, в който участва Pz.Kpfw.III, е атаката при Тобрук, на 30 април 1941 г.

През май 1942 г. немските войски в Африка получават първите Pz.Kpfw.III Ausf.J c 50 mm оръдие L/60. В английските документи тези машини са обозначавани като Panzer III Special. В хода на битката при Газала немците имат на въоръжение общо от 332 танка, от които 223 – Pz.Kpfw.III от различни модификации. В хода на настъплението при Ел Аламейн Ервин Ромел разполага само със 74 Pz.Kpfw.III Ausf.J, а в края му, след като е понесъл огромни загуби, наличието на танкове е 81 боеспособни машини. След отстъплението от Ел Аламейн и загубата на Либия немците, след като получават попълнение, успяват да спрат английските войски през януари 1943 г. в Тунис. В края на Африканската кампания войските на Ромел имат на въоръжение неголям брой Pz.Kpfw.III Ausf.J, Ausf.L и Ausf.N. След капитулацията на Ромел всички немски танкове са пленени от съюзниците. В хода на Африканската кампания Pz.Kpfw.III като цяло не показва високи качества, а в края ѝ е равностоен на съюзническите машини.

Към 1 юни 1941 г. на въоръжение във Вермахта има 386 Pz.Kpfw.III с 37 mm оръдие, от които 81 в ремонт и 1090 Pz.Kpfw.III с 50 mm оръдие. В хода на месец юни се очаквало да постъпят още 133 новопроизведени машини. От тях за нахлуването в СССР са отделени 965 танка, разпределени почти равномерно в 16 от 19-те тд на Източния фронт – 6-а, 7-а и 8-а танкова дивизия са въоръжени с танкове чехословашко производство. Превъзходството по едни или други показатели на Pz.Kpfw.III спрямо съветските танкове е неголямо, а в някои случаи те дори отстъпват. Например немската машина превъзхожда съветските Т-26 по въоръжение, маневреност и бронева защита; БТ-7 по бронева защита, а Т-28 и КВ по маневреност. По тези три параметъра Pz.Kpfw.III отстъпва само на Т-34. По други показатели като количество и качество на приборите за наблюдение, качеството на прицелите, надеждност на двигателя, трансмисията и ходовата част и разделение на задълженията на екипажа Pz.Kpfw.III значително превъзхожда всички съветски машини, което при отсъствието на ярко изразено превъзходство, помагат на немската машина в повечето случаи да излезе победител в двубоите.

В хода на войната на Източния фронт немците губят безвъзвратно 660 танка Pz.Kpfw.III в периода юни-декември 1941 г. и още 338 в периода януари-февруари 1942 г. При съществуващите темпове на производство немската промишленост не е била в състояние да възстанови тези загуби. Поради тази причина Вермахтът е изпитвал хронически недостиг на средни танкове. Въпреки това Pz.Kpfw.III остава основен танк във войските. Най-големи загуби Вермахтът понася в Сталинградската битка и битката за Кавказ.

В средата на 1942 г. основната тежест за борба със съветските танкове вече пада върху A Pz.Kpfw.IV, въоръжен с дългоцевно 75 mm, а на Pz.Kpfw.III все по-често е възлагана спомагателна роля. Въпреки това те все още съставляват половината от танковия парк на Вермахта. През лятото на 1943 г. немските танкови дивизии имат танков полк със смесена двубатальонна структура. В първия батальон има една танкова рота, а във втория – две роти въоръжени с Pz.Kpfw.III. Като цяло в щата на дивизията влизат 66 линейни танка Pz.Kpfw.III.

Последната голяма битка, в която участва средният танк Pz.Kpfw.III, е операция „Цитадела“. В операцията участват 961 танка Pz.Kpfw.III от различни модификации.

В края на 1943 г. производството на Pz.Kpfw.III е прекратено и това води до рязкото намаляване на количеството им във фронтовите части и съединения. Голям част от танковете са предадени на различни учебни и резервни части или са предислоцирани на Балканите или Италия. Към ноември 1944 г. във фронтовите части има на въоръжение около 212 Pz.Kpfw.III, от които на Източния фронт – 133, на Запад – 35 и в Италия 49.

През март 1945 г. във Вермахта има на въоръжение следният брой танкове Pz.Kpfw.III L/42 – 216; Pz.Kpfw.III L/60 – 113; Pz.Kpfw.III L/24 – 205; Pz.BeobWg.III – 70; Pz.BfWg.III – 4; Berge-Pz.Kpfw.III – 30.

Съгласно немските данни в периода 1 септември 1939 – 10 април 1945 г. безвъзвратните загуби на танкове Pz.Kpfw.III 4706 машини.

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

  • Pz.Kpfw.III Ausf.A – базова машина с тегло 15,5 t. Монтиран е двигател „Maybach“ HL 108TR с мощност 250 к.с. (184 kW). Развива скорост 32 km/h. Екипаж 5 чел. Габарити: 5,69х2,81х2,33 m. Въоръжение: 37 mm оръдие KwK L/46,5 и 3 7,92 mm картечници MG 34. През 1937 г. са произведени 15 машини.
  • Pz.Kpfw.III Ausf.B – модификация с нова ходова част. Монтирани са осем опорни ролки с малък диаметър, окачени на листови ресьори. Командирската куличка е унифицирана с тази на Pz.Kpfw.IV Ausf.A. През 1937 г. са произведени 15 машини.
  • Pz.Kpfw.III Ausf.C – модификация на Pz.Kpfw.IV Ausf.В с незначителни промени в ходовата част. В периода 1937 – 1938 г. са произведени 15 машини.
  • Pz.Kpfw.III Ausf.D – модификация с увеличена бронева защита и увеличено до 19,8 t тегло. Бордовата и страничната броня е увеличена до 30 mm. Монтирана е нова командирска куличка. Направени са незначителни изменения в окачването. През 1938 г. са произведени 30 машини.
  • Pz.Kpfw.III Ausf.E – модификация с изцяло подновена ходова част и тегло 19,5 t. Скорост – 40 km/h. Монтирани са шест опорни ролки, а окачването е торсионно. Двигателят е Maybach HL120TR с мощност 300 к.с. (220 kW). Променени са куполните люкове и кърмовата част на корпуса. В периода 1938 – 1939 г. са произведени 96 машини. Впоследствие всички танкове са превъоръжени с 50 mm оръдие KwK 38, а картечниците са намалени до две.
  • Pz.Kpfw.III Ausf.F – модификация на Pz.Kpfw.III Ausf.E. Направени са само незначителни изменения в оборудването на бойното отделение. В периода 1939 – 1940 г. са произведени 435 машини. Впоследствие всички танкове са превъоръжени с 50 mm оръдие KwK 38, а картечниците са намалени до две.
  • Pz.Kpfw.III Ausf.G – модификация на Pz.Kpfw.III Ausf.F с тегло 20,3 т. Направени са незначителни промени в корпуса. Монтирана е нова командирска кула с 5 наблюдателни прибора. Въоръжението се състои от 50 mm оръдие KwK 38 и 7,92 mm картечници MG 34. Двигателят е Maybach HL120TR с мощност 300 к.с. (220 kW). В периода 1940 – 1941 г. са произведени 600 машини, от които 45 са за нуждите на Африканския корпус и носят обозначението Pz.Kpfw.III Ausf.G(trop).
  • Pz.Kpfw.III Ausf.H – модификация с променена ходова част и тегло 21,6 t. Монтирани са водещо и направляващо колело с нова конструкция, веригите са с увеличена до 400 mm широчина. В челната част на корпуса е монтирана допълнителна бронирана плоча. Кърмовият сектор на куполата е с изцяло нов дизайн. В периода 1940 – 1941 г. са произведени 308 машини.
  • Pz.Kpfw.III Ausf.J – модификация с увеличена до 50 mm бронезащита на челната част на корпуса. Курсовата картечница е монтирана по нов начин към корпуса. До декември 1941 г. е монтирано стандартно 50 mm оръдие KwK 39, след това 50-mm оръдие KwK 39 с дължина на цевта 60 калибър. Общо са произведени 2616 машини.
  • Pz.Kpfw.III Ausf.L (Sd.Kfz.141/1) – модификация с увеличена бронезащита и тегло 22,7 t. В челната част е прибавена 20 mm броня. Габарити: 6,41х2,92х2,51 m. Въоръжението е като на късния модел Pz.Kpfw.III Ausf.J. През 1942 г. са произведени 653 машини.
  • Pz.Kpfw.III Ausf.M – последна модификация на машината, в качеството ѝ на линеен танк. Направени са незначителни промени в сравнение с Pz.Kpfw.III Ausf.L – премахнати са бордовите люкове, монтирана е система за преодолявана на водно препятствие с дълбочина до 1,3 m без предварителна подготовка. Монтирани са димови гранатомети. В периода 1942 – 1943 г. са произведени 250 машини.
  • Pz.Kpfw.III Ausf.N (Sd.Kfz.141/2) – щурмови танк, въоръжен със 75 mm оръдие KwK 37 с дължина на цевта 24 калибър. Корпусът и куполата са от Pz.Kpfw.III Ausf.L или Pz.Kpfw.III Ausf.L. В периода 1942 – 1943 г. са произведени 700 машини.
  • Artillerie Schlepper – артилерийски влекач.
  • Befehlswagen III Ausf.D1 (Sd.Kfz 267 – 268) – командирски танк.
  • Befehlswagen III Ausf.E (Sd. Kfz. 266 – 268) – командирски танк.
  • Befehlswagen III Ausf.H (Sd. Kfz. 266 – 268) – командирски танк.
  • Befehlswagen III Ausf.K – командирски танк.
  • Beobachtungswagen III (Sd.Kfz.143) – наблюдателна машина.
  • Bergepanzer III (Sd. Kfz. 143) – ремонтно-евакуационна машина.
  • Flakpanzer III – самоходна зенитна установка. Не е произвеждана.
  • Minenraumpanzer III – машина за разминиране. Произведен е един прототип.
  • Munitionspanzerwagen III Ausf.E/F/G – бронирана машина за превоз на боеприпаси.
  • Munition Schlepper – брониран влекач за превоз на боеприпаси.
  • Munitionpanzer Sturmgeschütz III Ausf.G – брониран влекач за превоз на боеприпаси.
  • Pz.Kpfw.III Ausf.M (Sd. Kfz. 141/3) – огнеметен танк. През периода 1942 – 1943 г. са произведени 250 машини.
  • Pionierpanzerwagen III – инженерен танк.
  • Panzer III Ausf.N Schienen-Kettenfahrzeug – железопътен танк.
  • PzKpfw III Ausf.G/H mit Schachtellaufwerk – инженерен танк-булдозер. Произведен е 1 прототип.
  • Panzer III Ausf.E(U) – танк, съоръжен за преминаване на водни прегради. Въоръжен с 37 mm оръдие.
  • Panzer III Ausf.F(U) – танк, съоръжен за преминаване на водни прегради. Въоръжен с 50 mm оръдие L/42.
  • Panzer III Ausf.D1(U) – командирски танк, съоръжен за преминаване на водни прегради.
  • Panzer III Ausf.H(U) – командирски танк, съоръжен за преминаване на водни прегради.
  • Stug 33 – 150 mm гаубица.
  • Sturmgeschütz III Ausf.A/E (Sd.Kfz.141) – щурмова САУ, въоръжена със 75 mm оръдие 37 L/24 (44 сн.). Екипаж – 4 души.
  • Sturmgeschütz III Ausf.F/G (Sd.Kfz.141/2) – щурмова САУ, въоръжена със 75 mm оръдие 40 L/48 (54 сн.) и 2 х 7,92 mm картечници MG 34 или MG 42 (600 пат.). Екипаж – 4 души.
  • Sturmgeschütz IV (Sd. Kfz. 167) -
  • Sturmhaubitze 42 (Sd.Kfz. 142/2) 105 mm L/28 (L/30) – 105 mm щурмово оръдие. Монтирано е оръдие L/28 или L/30.
  • Sturmgeschütz III Flammpanzer -

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]