Панцерверфер
| Панцерверфер | |
 Panzerwerfer базиран на Maultier | |
| Тактико-технически данни | |
|---|---|
| Националност | .svg){kind=small} Германия |
| Тип | самоходна пускова установка за залпов огън |
| История на производство и служба | |
| Производител | Опел |
| Произвеждан | април 1943 г. - март 1945 г. |
| На въоръжение | 1943 - 1945 |
| На въоръжение при | Вермахт |
| Конфликти | Втора световна война |
| Габаритни характеристики | |
| Тегло | 7,1 t |
| Дължина | 6 m |
| Ширина | 2,5 m |
| Височина | 2,2 m |
| Броня и въоръжение | |
| Броня (челна) | 8 мм |
| Броня (странична) | 8 мм |
| Броня (задна) | 8 мм |
| Основно въоръжение | 10×150 мм Nebelwerfer 42 20 ракети |
| Допълнително въоръжение | 7.92 мм картечница MG34 или MG42 2000 патрона |
| Технически данни | |
| Силова установка | Опел 3,6 литра 6-цилиндров 68 к.с. при 3000 об/мин. |
| Макс. скорост | 40 km/h (по шосе) |
| Запас от ход | 130 km (по шосе) |
| Екипаж | 3 |
| Панцерверфер в Общомедия | |
Панцерверфер (на немски: Panzerwerfer) е името на две различни полуверижни установки за залпов огън използвани от Германия по време на Втората световна война. Двете машини са 150 мм Panzerwerfer 42 auf Selbstfahrlafette Sd.Kfz.4/1 (базирана на полуверижния Опел Maultier (от немски: муле)) и 150 мм Panzerwerfer 42 auf Schwerer Wehrmachtsschlepper. Някои модели имат монтирана картечница над мястото на шофьора.
Разработка и производство[редактиране | редактиране на кода]
През януари 1942 г. Адолф Хитлер издава заповед за изработване на нова машина. Производството на Панцерверфер 42 модел Maultier (Sd.Kfz. 4/1) започва през април 1943 г. и е произвеждан до март 1945 г. Първите бойни тестове са проведени есента на 1943 г. Опел е основният производител на повечето компоненти, включително 3.6 литровия, 6-цилиндров двигател на Адам Опел. През годините на производство са произведени 300 Панцерверфер и 289 машини за пренасяне на муниции (на немски: Munitionkraftswagen) (Sd.Kfz. 4). Вторият вариант е същата машина, но без ракетната пускова установка. Панцерверфер разполага със 150 мм, 10 цевна пускова установка, която е способна да се върти на 270 градуса, позволява вертикално движение до 80 градуса и има монтиран оптичен мерник RA35. Екипажът е трима души – командир, който е също водач, радиооператор и стрелец.
Втората разновидност е базирана на Schwerer Wehrmachtsschlepper. На няколко машини са монтирани 150 мм пускови установки Nebelwerfer, но точният брой е неизвестен.
Ефективният обхван на ракетите на Панцерверфер е около 4000 – 6500 метра, максималния е по-малко от 7000 метра.
Бойна служба[редактиране | редактиране на кода]
Панцерверфер участва в бойни действия на двата фронта, но за първи път е използван в Съветския съюз в края на 1943 г. Според някои източници няколко протитипа са тествани по време на боевете край Курск. Използван е за бомбардировка на големи райони, като към унищожителната мощ на ракетите се добавят психологични елементи – силен звук, пушек, шрапнели. След широкото използване на Източния фронт на 14 май 1944 г. оръжието е представено и на Западния фронт, във Франция.
Оцелели[редактиране | редактиране на кода]
До днес са оцелели малък брой Панцерверфер 42. Най-добре запазеният е в танков музей в Сомюр, Франция. Възстановен е до работно състояние, като са използвани голям брой оригинални части, включително 150 мм пускова установка Nebelwerfer 41. Още една такава установка се намира в Кобленц, Германия.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
