Мишелов на Харис
| Мишелов на Харис | ||||||||||||||||||||||
_3_of_4_in_set.jpg) | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Ridgway, 1874 (Temminck, 1824) | ||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Мишелов на Харис в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Мишеловът на Харис (Parabuteo unicinctus) е средно голяма граблива птица, която естествено обитава югозападните САЩ на юг до Чили и централна Аржентина. Вид е популярен сред соколарите и за такива цели се развъжда изкуствено и в Европа.[2]
Мишеловът на Харис е единственият представител на рода Parabuteo. Името на вида unicinctus идва от гръцки (uni, един, и cinctus, препасан) и се отнася до бялата ивица на върха на опашката му.[3] Орнитологът Джон Джеймс Одъбон дава на този вид името „Мишелов на Харис“ в чест на своя приятел, меценат и също любител орнитолог Едуард Харис.[4] Видът е известен със склонността си да ловува в група, докато повечето грабливи птици ловуват самостоятелно.
Физическо описание[редактиране | редактиране на кода]
Екземплярите от вида достигат на дължина от 46 до 76 cm и обичайно имат размах на крилете около 110 cm.[5] При тях се наблюдава полов диморфизъм, изразяващ се в по-големия ръст на женските екземпляри с около 35% повече от мъжките. В САЩ регистрираноно средно тегло на мъжките е 710 g, а на женските — 1020 g.[6]
Имат тъмно кафяво оперение с кестенови на цвят рамена, краища на крилете и бедрата,[7] бяла ивица на опашката,[8] дълги жълти крака и жълта восковица.[9]
Оперението на младите мишелови на Харис е почти изцяло на бледобежови ивици, което ги прави да изглеждат много по-светли от възрастните. В полет вътрешната част на младите екземпляри са бледобежови с кафяви ивици. За идентификацията им помага оперението в кестеново кафяво, което е идентично и при младите, и при възрастните екземпляри.[9]
Подвидове[редактиране | редактиране на кода]
- P. u. harrisi
- P. u. superior
- P. u. unicinctus
Географско разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Мишеловът на Харис живее в рехави гористи местности и полупустини, както и на дървета покрай блата в някои части от местообитанието им в Южна Америка.[10] За вида не е характерна миграцията.[11]
Поведение[редактиране | редактиране на кода]
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Менюто на мишелова на Харис се състои от малки птици, гущери, бозайници, както и някои по-големи насекоми. Тъй като той често ловува в групи, може да хваща и по-голяма плячка като зайци.[12]
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Птиците от този вид гнездят на малки дървета, в храстова растителност или върху кактуси. Гнездата, основно строени от женските, често са компактни, направени от клечки, растителни корени и стебла, често очертани с листа, мъхове и кори на дървета. Едно люпило обичайно се състои от 2-4 бели до синкаво бели яйца, понякога напръскани със светло кафяви или сиви точки. Новоизлюпените пиленца са в светлобежово, но до 5-6 дни след излюпването си стават плътно кафяви.[13]
Много често при този вид гнездото се охранява от три птици: двама мъжки и една женска.[12] Дебатира се дали при вида се наблюдава полиандрия (многомъжие) или птиците така си оказват взаимопомощ.[14] С мътенето основно се занимава женската. След 31-36 дни яйцата се излюпват. Малките започват да излизат от гнездото около 38 дни по-късно, а на 45-50-ия ден са се оперили достатъчно, за да започнат да летят. Женската понякога снася 2-3 пъти годишно.[13] Понякога малките остават с родителите си в продължение на около 3 години, помагайки в отглеждането на следващите люпила.
Съвместно ловуване[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки че повечето грабливи птици са отшелници, които се събират по двойки само по време на размножителния период или миграцията, мишеловите на Харис ловуват съвместно в групи от по 2-6 индивида. Смята се, че това е техника за адаптация към пустинния климат, при който живеят.[15]
Дивата популация от мишелови на Харис намалява вследствие унищожаване от страна на човека на естествения му хабитат; известни са обаче и случаи, при които екземпляри са мигрирали към урбанизирани територии.[16]
Взаимоотношения с човека[редактиране | редактиране на кода]
От около 1980 година, мишеловът на Харис все по-често се използва в соколарството и днес са най-разпространеният вид за дресиране на Запад благодарение на възприемчивостта и социалния си характер.[17]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Parabuteo unicinctus (Temminck, 1824). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ BirdLife International. Parabuteo unicinctus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)
- ↑ Jobling, James A. A Dictionary of Scientific Bird Names. 1991. ISBN 0-19-854634-3.
- ↑ Audubon, архив на оригинала от 9 април 2008, https://web.archive.org/web/20080409153815/http://www.audubon.org/bird/boa/F2_G2a.html, посетен на 7 април 2013
- ↑ Udvardy, Miklos D. F. National Audubon Society Field Guide to North American Birds "Western Region". 2001. ISBN 0-679-42851-8.
- ↑ Dunning, John B. Jr. CRC Handboook of Avian Masses. 1993. ISBN 0-8493-4258-9.
- ↑ National Geographic Society. Birds of North America. 1983. ISBN 0-87044-472-7.
- ↑ Sibley, David Allen. National Audubon Society The Sibley Guide to Birds. 2000. ISBN 0-679-45122-6.
- ↑ а б Rappole, John H. Birds of the Southwest. 2000. ISBN 0-89096-958-2.
- ↑ ((es)) Olmos Fábio & Robson Silva e Silva (2003) Guará-Ambiente, Flora e Fauna dos Manguezais de Santos-Cubatão Empresa das Artes, ISBN 85-89138-06-2
- ↑ Bednarz, James C. Harris's Hawk (Parabuteo unicinctus) // 1995.
- ↑ а б Kaufmann, Kenn. Lives of North American Birds. 1996. ISBN 0-395-77017-3.
- ↑ а б Baicich, Paul J. and Harrison, Colin J. O. Nests, Eggs, and Nestlings of North American Birds. 1997. ISBN 0-691-12295-4.
- ↑ Ligon, J. David. The Evolution of Avian Breeding Systems. 1999. ISBN 019854913.
- ↑ Cook, William E. Avian Desert Predators. 1997. ISBN 3-540-59262-8.
- ↑ Discoll, James T. Harris's Hawk // Архивиран от оригинала на 2007-11-23. Посетен на 19 ноември 2007.
- ↑ Raptors page, архив на оригинала от 5 март 2013, https://web.archive.org/web/20130305133856/http://users.cybercity.dk/~ccc12787/raptors/parabuteo.html, посетен на 7 април 2013
| ||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Harris's Hawk в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |