Златиста булка
| Златиста булка | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Златиста булка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Златистата булка (златопер дъждосвирец, златист дъждосвирец) (Pluvialis apricaria) е водолюбива птица от семейство Дъждосвирцови. Това е средноголям дъждосвирец с овално тяло, къса глава и дълги крака. Прилича на сродната сребриста булка (Pluvialis squatarola), но е по-строен и обемист. [2]
Разделя се на два подвида - P. a. apricaria – Балтийска златиста булка и P. a. altifrons – Северна златиста булка. И двата подвида се срещат в България.[3]
Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]
- Дължина на тялото: 28 см[2]
- Размах на крилата: 71 см[4]
- Тегло: Мъжките достигат 140 – 283 г, женските – 157 – 294 г[3]
За оперението е характерен сезонен диморфизъм. Гърбът, крилата отгоре и тилът през всички сезони са на златистожълти и черни петна. През лятото коремът, гърдите, шията и бузите са черни, разделени от останалото оперение с бяла ивица, а през есенно-зимния период са бежово-бели. Извън размножителния период прилича на сребристата булка, като се отличава от нея по липсата на черно петно на подмичничните пера.[4]
Има черен, къс и дебел клюн. Краката са сиво-черни.
Младите приличат на възрастните в зимно оперение, но златистите петна са по-ярки, гърдите и корема са по-напетнени и краката им са тъмнокафяви.[3]
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Разпространена е по крайбрежията на Северно и Балтийско море, вкл. на Британските и Фарьорските острови (подвидът P. a. apricaria), Гренландия, Исландия, Скандинавския полуостров и Сибир (в зоната на тундрата) (подвидът P. a. altifrons). Зимува по морските крайбрежия на Пиренейския, Апенинския, Балканския полуостров, Мала Азия, Каспийско море, Югозападна Азия и Северна Африка и Северна Америка (популацията на Гренландия).[3]
В България се среща през есенно-зимния период по Черноморското крайбрежие и прилежащите влажни зони (Поморийско езеро, Атанасовско езеро и др.) и равнинните райони на Северна България.
Гнезди в тундрата, мочурливи открити ландшафти с нискостъблени растения, край влажни зони. През зимата обитава влажни ниви, ливади, обработваеми площи. Образува ята, често заедно с калугерици (Vanellus).[2]
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Прелетна птица. Пролетната миграция протича от края на февруари до средата на май, а есенната от септември до края на ноември.[3]
Храни се с насекоми и техните ларви, паяци, червеи, ракообразни и рядко с плодове и семена.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Образува постоянни двойки. Характерно е, че самеца изпълнява ритуален полет над гнездото. Женската снася 4 яйца в периода април – юни. Мътят и двамата родители около 27 – 28 дни. Малките стават самостоятелни след 26 – 30 дни.[5] Половата зрялост настъпва след 1 година.[3]
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]
- Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен вид (Least Concern LC)
Световната популация наброява 1 600 000 – 2 000 000 идивида.[6]
- Директива за птиците на ЕС – Приложение 1
- Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Pluvialis apricaria (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ а б в Стери, Пол, Д. Флег. Фотографски определител на птиците в Европа. Гея-Либрис. София, 1999, стр. 60 ISBN 954-9550-25-7
- ↑ а б в г д е Нанкинов, Димитър, С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. Фауна на България. т. 26. Aves. Част II. АИ Проф. Марин Дринов, Пенсофт. София, 1997, стр. 155 – 158 ISBN 954-430-051-1; ISBN 954-430-488-6; ISBN 954-642-021-2
- ↑ а б Птиците в България: Златиста булка
- ↑ Зауэр, Фридер. Птицы – обитатели лугов, полей и лесов. Астрель. Москва, 2002, стр. 82 ISBN 5-17-011409-5; ISBN 5-271-03191-8
- ↑ BirdLife International 2004. Pluvialis apricaria. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 3 юли 2008.