Poena cullei

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Poena cullei (от латински "наказание в торбата") е квалифициран вид смъртно наказание, известен още на римското углавно право.

Poena cullei се е изпълнявало в Рим посредством зашиване на осъдения в кожена торба заедно с жива змия, маймуна, петел или куче, последвано от удавяне във водоем в торбата.

Налагано е като наказание за убийството на роднини от осъдения и преди всичко на баща му (parricidium). [1] Наказанието има сакрално-символичен характер, тъй като престъпникът подложен на poena cullei се оприличава на животните с които е поставен заедно в торбата.

Според свидетелствата на Цицерон, на същото наказание са били подлагани осъдените за светотатство в Древен Рим. [2] С налагането на християнството в Римската империя, това наказание не изчезва, а напротив - то е потвърдено от императорските конституции на Константин Велики, който даже разширява налагането на наказанието и за убийците на деца. [3]

Poena cullei е съхранено и във Византия, по-специално в свода на Corpus Iuris Civilis на Юстиниан Велики (Dig. 48.9.9;. Inst 4.18.6). [4]

Рецепцията на римското право през Средновековието, транслира наказанието в малко променена форма и в някои европейски страни. Така във френския свод на обичайното право «Livres de Jostice et de Plet» (1260), създаден въз основа Дигестите на Юстиниан, се казва, че "наказанието в торбата" се изпълнява с петел, куче и змия (маймуната не се споменава, очевидно от съображения за рядкост на това животно в средновековна Европа).

Малко по-късно, наказание въз основа на poena cullei се появява и в Германия (Свещената Римска империя), където се изпълнява като престъпника (крадеца или най-точно осъдения по користни подбуди) се провисва обесен с главата надолу (понякога виси на един крак) заедно (на една бесилка) с обесено куче (или две кучета, окачени отналяво и отдясно на смъртника). Това наказание се нарича "еврейско наказание", тъй като в течение на времето започва да се прилага изключително за престъпници-евреи (къмто християни си прилага изключително рядко и в особенни случаи през XVI-XVII век). Еврейското наказание се прилага в Германия до съвременно време. В същото време всеки евреин, осъден на този вид наказание, може да го избегне чрез приемане на християнството. В такъв случай, той или е помилван, или смъртното му наказание е било заменяно с обезглавяване - отсичане на главата му.

Средновековните гласатори коментирайки съответните разпоредби на римското право на poena cullei, тълкуват символиката му така:

  1. Кучето означава, че престъпника не се отнася с уважение към родителите си (защото кучето е сляпо през първите девет дни от живота си);
  2. Петелът означава само престъпление;
  3. Змията означава умъртвяване на родителите;
  4. Маймуната е символ на престъпника (прилича на човек, но няма право да се нарече човек заради чудовищността на престъплението).

Кучето има допълнително символично значение само в контекста на "еврейското наказание", защото и еврейската и християнската традиция гледа на кучето като на нечисто животно олицетворяващо греха на завистта. [5] В допълнение към това разбиране на символиката, кучето (заедно с магаре, котка, прасе, а и с някои други животни) е включвано в средновековните теолози в т.нар. "Дяволски бестиарий", т.е. към съществата които са дяволски помощници на този свят.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Цицерон. Речь в защиту Секста Росция из Америи. (XXV)
  2. Цицерон. Диалоги: О законах. Книга 2. (22)
  3. Рудоквас А. Д. Очерки религиозной политики Римской империи времени императора Константина Великого — Публикации Центра антиковедения СПбГУ
  4. Сб. История Византии. Т. 1. Отв. ред. С. Д. Сказкин — Гл. 11 — Законодательные реформы Юстиниана
  5. См.: Тогоева О. И. «Истинная правда». Языки средневекового правосудия. М., 2006. С. 240.

Вижте също[редактиране | edit source]