Pterois
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Pterois | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Pterois antennata |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 PteroisLorenz Oken, 1817 |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Pterois са род отровни морски риби от семейство Морски скорпиони.[1] Видовете от този род са разпространени във водите около екватора.
Съдържание |
Разпространение [редактиране]
Обитават предимно зоните на кораловите рифове, където е по-сигурно за тях, защото се сливат с коралите по цвят.
Описание [редактиране]
Максималната им дължина достига до 30 cm, а теглото им е около 800 грама. Тялото им е странично сплескано със светли и тъмни ивици (като на зебра). Гръдните перки са силно развити, с ярка окраска и с криловидна форма.
Хранене [редактиране]
Хранят се с дънни безгръбначни животни и риба.
Още [редактиране]
Убожданията от твърдите им бодли, в които се намира и отровата, причняват трудно поносима болка. Като първо помощно средство за хора се препоръчва поглъщане на слаб разтвор от нишадър.
Видове [редактиране]
Род Pterois
- Pterois andover G. R. Allen & Erdmann, 2008
- Pterois antennata (Bloch, 1787)
- Pterois brevipectoralis (Mandritsa, 2002)
- Pterois lunulata C.J. Temminck & Schlegel, 1843
- Pterois miles (J.W. Bennett, 1828)
- Pterois mombasae (J.L.B. Smith, 1957)
- Pterois radiata G. Cuvier, 1829
- Pterois russelii E.T. Bennett, 1831
- Pterois sphex D.S. Jordan & Evermann, 1903
- Pterois volitans (Linnaeus, 1758)
.JPG){kind=spacer}
Източници [редактиране]
- ↑ Регламент №850/98 на съвета от 30 март 1998 г. относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми (pdf). // Eur-lex.europa.eu. с. 37. Посетен на 8 март 2013.
