Puer Aeternus
Puer Aeternus е латински израз за вечно момче използван в митологията, за да обозначи дете-бог, което е вечно младо; психологически се свързва с възрастен мъж, чийто емоционален живот си остава на младежко ниво, обикновено съчетан с прекалено голяма зависимост от майката. Puer-ът принципно води условен живот поради страх да бъде хванат в ситуация, от която може да не успее да избяга. Той желае независимост и свобода, дразни се от всички връзки и граници и приема всякакви ограничения за нетолерантни.[1]
Puer в аналитичната психология[редактиране | редактиране на кода]
Швейцарският психиатър Карл Густав Юнг е развил собствена школа, наречена аналитична психология, разграничавайки я от психоанализата на Зигмунд Фройд. В аналитичната психология (често наричана Юнгианска психология) puer aeternus е пример за това, което Юнг нарича архетип, един от „най-старите, структурни елементи на човешкото психе“.[2]
Сянката на puer е Senex (от латински за „стар човек“), асоцииран с бог Аполон – контролиран, отговорен, рационален, подреден. Обратно, сянката на senex е puer-ът, свързван с Дионис – необуздани инстинкти, безпорядък, интоксикация, капризи.[3]
Като всички архетипи puer е двуполюсен, притежаващ и „позитивни“ и „негативни“ страни. „Позитивната“ страна на puer-а се появява като Чувстващото дете, което символизира новостта, потенциала за растеж, надеждата за бъдещето. Също загатва за героя, в който последствие понякога се превръща (например Херакъл). „Негативната“ страна е мъжът дете, който отказва да порасне и да посрещне предизвикателствата на живота лице в лице: „През цялото време този тип човек се занимава с едно-друго, но без значение дали става дума за връзка с жена или за работа, това не е, което той в действителност желае и постоянно фантазира, че в някога в бъдеще ще му се случи истинското нещо... Това, от което този тип мъж се страхува през цялото време, е да не се окаже обвързан с каквото и да е.“[4]
- „Общите симптоми на психологията на puer са сънища за хвърляне в затвора и подобни образи: вериги, решетки, клетки, хващане в капан, робство. Самият живот... се преживява като затвор.“[5]
Когато субектът е жена, латинският термин е puella aeterna, изобразена като Персефона (на гръцки „девойка“).[6] Може също да се говори за puer анимус, когато се описва мъжката страна на женското психе или puella анима, когато се говори за вътрешния женски компонент на мъжа.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Hopcke, Robert H. A Guided Tour of the Collected Works of C.G. Jung. Shambhala, Boston, 1989. ISBN 0-87773-470-4
- Sharp, Daryl. Jung Lexicon: A Primer of Terms & Concepts. (pp 109 – 110). Inner City Books, Toronto, 1991. ISBN 0-919123-48-1
- von Franz, Marie-Louise. The Problem of the Puer Aeternus. 3rd Edition, Inner City Books, Toronto, 2000. ISBN 0-919123-88-0
- Yeoman, Ann. Now or Neveland: Peter Pan and the Myth of Eternal Youth (A Psychological Perspective on a Cultural Icon). Inner City Books, Toronto, 1998. ISBN 0-919123-83-X
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) What Is Peter Pan Syndrome by Evan Bailyn
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Puer Aeternus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
