SGML
от Уикипедия, свободната енциклопедия
SGML (от английски Standard Generalized Markup Language, произнася се [ес джи ем ел], стандартен обобщен маркиращ език) е текстово базиран метаезик, който се използва за дефиниране на маркиращи езици за документи. SGML е наследник на GML(Generalized Markup Language) на IBM, разработен през 1969 г. от Чарлз Голдфарб (Charles Goldfarb), Едуард Мошър (Edward Mosher) и Реймънд Лори (Raymond Lorie).
SGML осигурява разнородни маркиращи синтаксиси, които могат да се използват за много приложения.
Съдържание |
[редактиране] Първоначална употреба
Първоначално SGML е създаден, за да осигури споделянето на машинно-четими документи в големи проекти на правителството, правото и космическата индустрия, които трябвало да останат четими за няколко десетилетия - твърде дълъг период в информационните технологии. Използван e обширно и в печатната и издателската индустрия, но поради сложността си не става широко-разпространено приложение.
[редактиране] Синтаксис
[редактиране] Производни
[редактиране] HTML
[редактиране] XML
XML е съкратена версия на SGML. XML е по-прост и затова има голямо приложение сред компютрите. За повече информация влезте тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/XML
