SIM карта

от Уикипедия, свободната енциклопедия

SIM карта (на кирилица СИМ карта, от английски: Subscriber Identity Module} е чип карта, която се поставя в мобилен телефон и служи за идентификация на потребителя в GSM или UMTS мобилна мрежа. Картата съдържа малък процесор и памет. Първите СИМ карти са във формат 85,6 mm × 54 mm (големината на стандартна фонокарта), с разработването на по-малки мобилни телефони се въвежда по малкият формат 25 mm × 15 mm, картите продължават да се доставят в по-големия формат, като по-малкият може да бъде отчупен от картата носител.

[редактиране] Техника

Картите имат 8 контакта.

Vcc - захранване	GND - маса
Reset - рестарт на процесора	Vpp - програмиране
CLK - такт	I/O - вход/изход
незает	незает

През Vcc и GND СИМ картата се захранва с ток. Ако картата спре да отговаря на операционната система на мобилния телефон може да бъде стартирана повторно през контакта Reset. Информация, която трайно се записва на картата се програмира през контакта Vpp. През CLK се пренася такта на синхронизиране, който се използва на I/O контакта.

Напрежението за захранване на картите във стария голям формат е 5 волта . Днес за захранване на малкоформатните карти се използват 3 волта , а по-късно предимно 1,8 волта . 1,8-волт-СИМ понясят и по-високи напрежения.

[редактиране] Схема

I/O се грижи за заявките към картата, тя е връзката между процесора и мобилния телефон. Процесорът отговаря най-вече за организиране на паметта, но може да изпълнява и малки програми (SIM-Toolkit). Паметта се състои от ROM, RAM и EEPROM. В ROM-а се намира операционната система на картата. Там се пазят и специфични данни на телекомуникацционата компания като стартови логота и др. RAM-а е динамичен и съхранява актуална информация. В EEPROM-а е записана информацията за потребителя като телефонен номер и др.

[редактиране] Живот

СИМ картите нямат неограничена трайност. С всяко писане и четене на данни картата се "изхабява". Повечето производители дават максимум 100000 идентификации в мрежата на картите си.