SIP

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
OSI модел
7. Приложен слой
NNTP • SIP • SSI • DNS • FTP • Gopher • HTTP • NFS • NTP • SMPP • SMTP • DHCP • SNMP • SSH • Telnet • Netconf • други...
6. Представителен слой
MIME • XDR • TLS • SSL
5. Сесиен слой
Named Pipes • NetBIOS • SAP • L2TP • PPTP
4. Транспортен слой
TCP • UDP • SCTP • DCCP • SPX
3. Мрежов слой
IP (IPv4, IPv6) • ICMP • IPsec • IGMP • IPX  • AppleTalk  • OSPF • RIP • BGP • IGRP • EIGRP
2. Канален слой
ATM • SDLC • HDLC • ARP • CSLIP • SLIP • PLIP • IEEE 802.3 • Frame Relay • ITU-T G.hn DLL • PPP • X.25 • Суич
1. Физически слой
EIA/TIA-232 • EIA/TIA-449 • ITU-T V-Series • I.430 • I.431 • POTS • PDH • SONET/SDH • PON • OTN • DSL • IEEE 802.3 • IEEE 802.11 • IEEE 802.15 • IEEE 802.16 • IEEE 1394 • ITU-T G.hn PHY • USB • Bluetooth • Хъб

SIP (на английски: Session Initiation Protocol - Протокол за иницииране на сесия) е протокол за сигнализация (Signaling Protocol), който се използва предимно за контрол и управление на разговори в реално време в IP мрежи, като например IP базирана телефония и незабавни съобщения. SIP, подобно на HTTP, е протокол от типа клиент-сървър. Според слоевете на модела OSI SIP се определя като принадлежащ към приложния слой (7). Стандартът обяснява как да се използва SIP по TCP, UDP и TLS (UDP се използва най-често). Порт 5060 е определен за SIP от IANA.

SIP клиентите използват TCP или UDP обикновено на порт номер 5060 за свързване със SIP сървъри и други точки на свързване използващи този протокол. Протоколът може да бъде използван от всякакъв вид приложения, нуждаещи се от създаване и поддържане на сесия.

Предимства на протокола[редактиране | edit source]

Устройството на формата на хедъра, както и комуникацията между клиента и сървъра са базирани на добре установени Интернет стандарти като HTTP и SMTP. Това устройство или дизайн гарантира, че всяка заявка на протокола ще бъде последвана от предефиниран набор от SIP отговори. Този модулен строеж позволява добавянето на нови операции, чрез просто добавяне на нови заявки или методи (англ. requests или SIP methods) със съответните им отговори. Тъй като протоколът е изграден от прости текстови масиви, парсирането (разчитането) им и отделянето на различните команди е сравнително лесно.

Стандартизация[редактиране | edit source]

SIP е стандардизиран чрез следните RFC документи:

Виж също[редактиране | edit source]

Външи препратки[редактиране | edit source]