STS-2

от Уикипедия, свободната енциклопедия
STS-2
Данни за кораба
Име на корабаКолумбия
Полет на совалка №2
Полет на „Колумбия“ №2
Стартова площадкаКЦ Кенеди, стартова площадка 39A
Старт12 ноември 1981 03:09:59 UTC
Кацане14 ноември 1981 21:23:11 UTC
Място на кацанеВоенновъздушна база Едуардс
Продължителност на полета2 дни 6 часа 13 минути 12 секунди
Брой обиколки37
Изминато разстояние1 729 654 км
Височина на орбитата291 км
Апогей231 км
Перигей222 км
Наклон на орбитата38,03°
Период89 мин
Масана старта: 104 647 кг
при приземяването: 92 650 кг
полезен товар: 8517 кг
NSSDC ID1981-111А
NORAD ID12953
Данни за екипажа
Членове на екипажа2
Снимка на екипажа

Джо Енгъл (вляво) и Ричард Трули
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-1 STS-3
STS-2 в Общомедия

STS-2 е втората космическа мисия на совалката Колумбия по програмата Спейс шатъл.

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Основен екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Пост Астронавт
Командир Джо Енгъл
един космически полет
Пилот Ричард Трули
един космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Дублиращ екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Това е екипажът на бъдещата мисия STS-4:

Пост Астронавт
Командир Томас Матингли
един космически полет
Пилот Хенри Хартсфийлд
  • Броят на полетите е преди тази мисия.

Полетът[редактиране | редактиране на кода]

Стартът на „Колумбия“ (мисия STS-2) от Космическия център „Кенеди“ в щата Флорида, нос Канаверал)

Совалката е изстреляна за втори път на 12 ноември в 10:10 EST около 7 месеца след първия старт. Мисията е планирана за 5-дневна, но след авария в горивните клетки е съкратена на двудневна. Първоначално старта е насрочен за 9 октомври, но заради технически проблеми е отложен за 4-ти, а по-късно – за 12-и.

Тази мисия е първата, при която се използва за втори път пилотиран космически кораб. Преди старта совалката прекарва 103 дни в хангар за подготовка на орбиталната степен (Orbiter Processing Facility). На борда на кораба като полезен товар се намирали инструментите за дистанционно сондиране DFI и OSTA-L, радиолокационната станция Shuttle Imaging Radar-A. С тяхна помощ е успешно осъществено сондиране на земните ресурси, качеството на околната среда, морски и метеорологични условия. Също така за първи път е проверена работата на канадския манипулатор „Канадарм“ в различни режими.

На 14 ноември Джо Енгъл осъществява първото и единствено в историята приземяване на космическата совалка на ръчен режим. Маневрата е опасна и планирана в случай на отказ на бордовата електроника. След като се уверява на практика, че такова приземяване е възможно, НАСА никога повече не поема риск с приземяване на кораб за многократно използване на ръчен режим. Това е и последния екипаж на американски космически кораб съставен от астронавти, които преди това не са летели в космоса.

Въпреки проблемите програмата е изпълнена на 90 % от планираното.

Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

  • Маса:
    • При излитане: 104 647 кг.
    • При кацане: 92 650 кг.
    • Маса на полезния товар: 8517 кг.
  • Перигей: 222 км.
  • Апогей: 231 км.
  • Инклинация: 38.0°
  • Орбитален период: 89.0 мин.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • По време на полета президентът на САЩ Роналд Рейгън посещава центъра за управление на полета. Посещението е планирано по време на първия полет на совалката, но е отменено заради атентата срещу него две седмици преди старта;
  • Само в мисиите STS-1 и STS-2 са използвани външни резервоари за совалките, боядисани в бяло;
  • Това е последната мисия на НАСА, която се състои от космически „новобранци“, т.е. никой от екипажа не е участвал дотогава в космически полет, а Джо Енгъл е последният от групата на „командирите-новобранци“. Това се е случвало в полетите от Програмата Мъркюри и полетите Джемини 4, 7, 8 и Скайлаб-4. За всички бъдещи полети е правило командирът да има поне една извършена мисия като астронавт.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]