STS-44

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 п  б  р STS-44
Емблема
Sts-44-patch.png
Данни за кораба
Име на кораба "Атлантис"
Полет на совалка № 44
Полет на "Атлантис" № 10
Стартова площадка КЦ Кенеди, стартова площадка 39A
Старт 24 ноември 1991 23:44:00 UTC
Кацане 1 декември 1991 22:34:12 UTC
Място на кацане База на ВВС "Едуардс", писта 5
Продължителност на полета 6 денонощия 22 часа 50 минути 44 секунди
Брой обиколки 110
Изминато разстояние 4 651 112 км
Височина на орбитата 365 км
Апогей 371 км
Перигей 363 км
Наклон на орбитата 28,5°
Период 91,9 мин
Маса При старта: 117 766 кг;
при кацането: 87 919 кг
полезен товар: 20 240 кг
NSSDC ID 1991-080A
NORAD ID 21795
Данни за екипажа
Членове на екипажа 6
Снимка на екипажа
от ляво на дясно: Хенрикс, Вос, Грегори, Хенън, Мъсгрейв, Рънко

от ляво на дясно: Хенрикс, Вос, Грегори, Хенън, Мъсгрейв, Рънко

Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-48 Sts-48-patch.png STS-42 Sts-42-patch.png

STS-44 e четиридесет и четвъртата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и десети полет на совалката Атлантис. Това е полет в интерес на Министерството на отбраната на САЩ.

Екипаж[редактиране | edit source]

Пост Астронавт
Командир Фредерик Грегори
трети космически полет
Пилот Терънс Хенрикс
първи космически полет
Специалист на мисията 1 Стори Мъсгрейв
четвърти космически полет
Специалист на мисията 2 Марио Рънко
първи космически полет
Специалист на мисията 3
Джеймс Вос
първи космически полет
Специалист по полезния товар
Томас Хенън
първи космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът[редактиране | edit source]

Извеждането на спътника DSP в космоса

След няколко отлагания по технически причини, совалката успешно стартира на 24 ноември 1991 г. в 06:44:00 ч. EST.

Мисията е по поръчка на Министерството на отбраната на САЩ. Полезният товар е некласифициран и представлява спътник DSP-16, оборудван с ускорител (двигател). Това е спътник от системата за ранно предупреждение и е изведен на първия ден от полета. С помощта на двигателя си спътника заема разчетната си геостационарна орбита.

По време на полета се извършват още няколко експеримента. Сред тях са Interim Operational Contamination Monitor (IOCM), Terra Scout,

  • военен в космоса (Military Man in Space (M88-1)), проведен от военния Тоамс Хенън;
  • тестове на оптичната система Air Force Maui Optical System (AMOS);
  • изследване на ефекта от космическата радиация Cosmic Radiation Effects and Activation Monitor (CREAM);
  • други физически, физиологични и медицински експерименти;
  • изследвана е и системата за удължаване на полета на совалките ( Extended Duration Orbiter). Последната би позволила мисиите да бъдат удължавани до 15-16 денонощия.

Кацането е планирано първоначално за 4 декември в Космическия център "Кенеди" (Kennedy Space Center). Поради технически проблем планираната 10-дневна мисия е съкратена с 4 денонощия и е насочена за приземяване в базата на ВВС "Едуардс".

Параметри на мисията[редактиране | edit source]

  • Маса:
    • При старта: 117 766 кг
    • При кацането: 87 919 кг
    • Полезен товар: 20 240 кг
  • Перигей: 363 км
  • Апогей: 371 км
  • Инклинация: 28,5°
  • Орбитален период: 91.9 мин

Външни връзки[редактиране | edit source]