STS-44
| STS-44 | |
 | |
| Данни за кораба | |
|---|---|
| Име на кораба | „Атлантис“ |
| Полет на совалка № | 44 |
| Полет на „Атлантис“ № | 10 |
| Стартова площадка | КЦ Кенеди, стартова площадка 39A |
| Старт | 24 ноември 1991 23:44:00 UTC |
| Кацане | 1 декември 1991 22:34:12 UTC |
| Място на кацане | База на ВВС „Едуардс“, писта 5 |
| Продължителност на полета | 6 денонощия 22 часа 50 минути 44 секунди |
| Брой обиколки | 110 |
| Изминато разстояние | 4 651 112 км |
| Височина на орбитата | 365 км |
| Апогей | 371 км |
| Перигей | 363 км |
| Наклон на орбитата | 28,5° |
| Период | 91,9 мин |
| Маса | При старта: 117 766 кг; при кацането: 87 919 кг полезен товар: 20 240 кг |
| NSSDC ID | 1991-080A |
| NORAD ID | 21795 |
| Данни за екипажа | |
| Членове на екипажа | 6 |
| Снимка на екипажа | |
 от ляво надясно: Хенрикс, Вос, Грегори, Хенън, Мъсгрейв, Рънко | |
| Свързани космически мисии | |
| Предишна | Следваща |
STS-48  |
STS-42  |
| STS-44 в Общомедия | |
STS-44 e четиридесет и четвъртата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и десети полет на совалката Атлантис. Това е полет в интерес на Министерството на отбраната на САЩ.
Екипаж[редактиране | редактиране на кода]
| Пост | Астронавт |
|---|---|
| Командир | Фредерик Грегори трети космически полет |
| Пилот | Терънс Хенрикс първи космически полет |
| Специалист на мисията 1 | Стори Мъсгрейв четвърти космически полет |
| Специалист на мисията 2 | Марио Рънко първи космически полет |
| Специалист на мисията 3 |
Джеймс Вос първи космически полет |
| Специалист по полезния товар |
Томас Хенън първи космически полет |
- Броят на полетите е преди и включително тази мисия.
Полетът[редактиране | редактиране на кода]
След няколко отлагания по технически причини, совалката успешно стартира на 24 ноември 1991 г. в 06:44:00 ч. EST.
Мисията е по поръчка на Министерството на отбраната на САЩ. Полезният товар е некласифициран и представлява спътник DSP-16, оборудван с ускорител (двигател). Това е спътник от системата за ранно предупреждение и е изведен на първия ден от полета. С помощта на двигателя си спътника заема разчетната си геостационарна орбита.
По време на полета се извършват още няколко експеримента. Сред тях са Interim Operational Contamination Monitor (IOCM), Terra Scout,
- военен в космоса (Military Man in Space (M88-1)), проведен от военния Тоамс Хенън;
- тестове на оптичната система Air Force Maui Optical System (AMOS);
- изследване на ефекта от космическата радиация Cosmic Radiation Effects and Activation Monitor (CREAM);
- други физически, физиологични и медицински експерименти;
- изследвана е и системата за удължаване на полета на совалките ( Extended Duration Orbiter). Последната би позволила мисиите да бъдат удължавани до 15-16 денонощия.
Кацането е планирано първоначално за 4 декември в Космическия център „Кенеди“ (Kennedy Space Center). Поради технически проблем планираната 10-дневна мисия е съкратена с 4 денонощия и е насочена за приземяване в базата на ВВС „Едуардс“.
Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]
- Маса:
- При старта: 117 766 кг
- При кацането: 87 919 кг
- Полезен товар: 20 240 кг
- Перигей: 363 км
- Апогей: 371 км
- Инклинация: 28,5°
- Орбитален период: 91.9 мин
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Хронология на мисията Архив на оригинала от 2010-05-27 в Wayback Machine. ((en))
- STS-44 Видеоакценти от мисията Архив на оригинала от 2013-10-16 в Wayback Machine. ((en))
| |||||||||
