Secessio plebis

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Secession plebis на Mons Sacer, от B. Barloccini, 1849.

Secessio plebis (лат.: излизане на обикновения народ) е протест, начин на борба на плебеите в римските съсловни борби против патрициите.

Плебеите трябва да напуснат града, за да спре икономическият живот в Рим. По този начин те протестират за своите политически и икономически изисквания. Първият secessio plebis се състои през 494 пр.н.е. Плебеите тогава напускат Рим и се настаняват на свещенната планина Mons Sacer. В Рим настъпва глад. Плебеите успяват чрез протестта си да въведат службата народен трибун. Според Тит Ливий (a.u.c., II, Kap. 32-33) Сенатът изпраща консулът Агрипа Менений Ланат да накара плебеите да се върнат отново в града. Той има успех и голяма част от исканията им се изпълняват чрез закона Lex Sacrata.

Вторият secessio plebis, този път на Авентин, се провежда през 450 или 449 пр.н.е. и има за успех приемането на Законите на дванадесетте таблици.

С третия secessio plebis на Яникулум 287 пр.н.е. диктаторът Квинт Хортензий успява чрез закона Lex Hortensia да постигне признаването на решенията (plebis scitum) на Народното събрание на плебеите като закони и пълното равноправие на плебеите.

По време на грабежите на Рим от галите с Брен през 387 пр.н.е. изчезват всички записки. Изследователите наричат тези протести генерална стачка на долните съсловия.

Източници[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Géza Alföldy: Römische Sozialgeschichte. Franz Steiner Verlag, Wiesbaden 1975, ISBN 3-515-02045-4
  • Dietmar Kienast: Die politische Emanzipation der Plebs und die Entwicklung des Heerwesens im frühen Rom. In: Bonner Jahrbücher. 175, 1975, ISSN 0068-0060, S. 83–112.
  • M. Cary, H.H. Scullard (1980). A History of Rome. ISBN 0333278305.

Външни препратки[редактиране | edit source]