Staphylococcus aureus

	Staphylococcus aureus
	Класификация
царство:	Bacillati
тип:	Bacillota
клас:	Бацили (Bacilli)
разред:	Caryophanales
семейство:	Стафилококови (Staphylococcaceae)
род:	Стафилококи (Staphylococcus)
вид:	S. aureus
	Научно наименование
	Staphylococcus aureus Rosenbach, 1884
	Staphylococcus aureus в Общомедия
	[ редактиране ]

Стафилококус ауреус (Staphylococcus aureus) е грам-положителна сферична бактерия, която често се намира в дихателните пътища на човека и по кожата му. Обикновено не причинява проблеми.

Произход на името[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието Staphylococcus aureus описва формата σταφυλή staphylé от гр. ‚грозд‘ и κόκκος kókkos ‚зърно‘, ‚грудка‘, и цвета: от лат. aureus ‚златен‘, тъй като повечето колонии имат оранжево-златист цвят.

Патогенеза[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено се намира в подмишницата, слабините или в носа, а също и в мръсните участъци. Повече инфекции се появяват след директен физически контакт на стафилококите с нарушение на тъканта (рана или прорез). Податливостта към инфекции зависи от различни фактори, като имунната система и цялостното здравно състояние^[1].

S. aureus в организма се разпространяват по лимфен път^[2].

При инфекция с този микроорганизъм той образува токсини: хемолизини, левкоцидин, ексфолиатин, ентеротоксин и синдром на токсичен шок – токсин 1^[2].

Последствията от инфекция със стафилококус ауреус, могат да бъдат^[3]:

инфекции на рани
остеомиелит
инфекция на съдови протези
отравяне на кръвта (сепсис)
на белите дробове (пневмония)

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено са лесни за лекуване^[1].

Резистентни на метицилин (methicillin resistant Staphylococcus aureus – MRSA) инфекциии, за разлика от обикновените Staphylococcus aureus инфекции, не могат да се лекуват с обикновени антибиотици, които включват метицилин. Така лечението често е по-дълго, по-скъпо и по-сложно и с често подновяване на инфекцията^[1].

За лечението на заболяванията причинени от S. aureus се използват антибиотици от групата на бета-лактамите, също така макролиди, тетрациклини, аминогликозиди^[2].