Шипобедрена костенурка

	Шипобедрена костенурка
	Природозащитен статут
	; Уязвим
	Червена книга на България
	; Застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
разред:	Костенурки (Testudines)
семейство:	Сухоземни костенурки (Testudinidae)
род:	Обикновени костенурки (Testudo)
вид:	Шипобедрена костенурка (T. graeca)
	Научно наименование
	Testudo graeca Linnaeus, 1758
	Разпространение
	Шипобедрена костенурка в Общомедия
	[ редактиране ]

Шипобедрената костенурка^[3] (Testudo graeca), наричана още неправилно „гръцка костенурка“ (съгласно латинското видово име), е един от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки (Testudinidae).

Шипобедрената костенурка достига до 7 kg тегло (най-голямата регистрирана шипобедрена костенурка е уловена в България). Много подобна на сродната ѝ шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), която също се среща на територията на България.

Синоними[редактиране | редактиране на кода]

От оригиналното описание на вида, до съвременния му статус съществуват множество синоними на научното име, продукт на недостатъчно ефективна комуникация както и на типографски грешки:^[4]

Testudo graeca LINNAEUS 1758: 198
Testudo pusilla LINNAEUS 1758: 198
Testudo ibera PALLAS 1814 (алтернативно KHALIKOV)
Testudo mauritanica DUMêRIL & BIBRON 1835: 45
Testudo graeca – DUMêRIL & BIBRON 1835: 49
Testudo mauritanica – DUMêRIL & BIBRON 1854: 219
Testudo graeca – DUMêRIL & BIBRON 1854: 219
Testudo ibera – BOULENGER 1836
Testudo ibera – WERNER 1899: 376
Testudo graeca – ENGELMANN et al. 1993
Testudo graeca – SCHLEICH, KéSTLE & KABISCH 1996: 148
Testudo perses PERéLé 2001
Testudo perses – TöRKOZAN et al. 2004
Testudo graeca graeca
Testudo pusilla LINNAEUS 1758
Testudo mauritanica DUMêRIL & BIBRON 1835: 45
Tistudo mauritonica – KERCADO 1835 (типографска грешка)
Testudo graeca graeca – MERTENS 1946
Testudo graeca ibera PALLAS 1814
Testudo ibera PALLAS 1814
Testudo georgicana GöLDENSTEDT 1814 (невалиден вид)
Testudo ecaudata PALLAS 1814 (дублира PIEH et al. 2002)
Testudo ibera var. bicaudalis VENZMER 1918
Testudo buxtoni BOULENGER 1921 (алтернативно PIEH et al. 2002)
Testudo ibera racovitzai CALINESCU 1931
Testudo graeca ibera – MERTENS 1946
Testudo terrestris ibera – DAVID 1994
Testudo buxtoni – PERéLé 2001
Testudo graeca ibera – BISCHOFF 2002
Testudo graeca terrestris FORSKèL 1775
Testudo terrestris FORSKèL 1775 (не е аналогично на T. t. FERMIN 1765)
Testudo zolkafa FORSKèL 1831 (невалиден вид)
Testudo zohalfa FORSKèL 1835 (невалиден вид)
Testudo floweri BODENHEIMER 1935
Testudo graeca floweri – MERTENS 1946
Testudo graeca terrestris – WERMUTH 1958
Testudo graeca terrestris – ESTERBAUER 1985
Testudo terrestris terrestris – DAVID 1994
Testudo floweri – PERéLé 2001
Testudo terrestris – PERéLé 2001
Testudo floweri – LAHONY et al. 2002
Testudo terrestris – PERéLé & BOUR 2004
Testudo floweri – PERéLé 2001
Testudo graeca zarudnyi NIKOLSKY 1896
Testudo zarudnyi NIKOLSKY 1896
Testudo graeca zarudnyi – MERTENS 1946
Testudo terrestris zarudnyi – DAVID 1994
Testudo zarudnyi – PERéLé 2001

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

Шипобедренатата костенурка се среща в Южна Европа – Пиренейския, Апенинския, югоизточната част на Балканския полуостров, островите Корсика, Сицилия, Сардиния, Малта и Балеарските острови, Мала Азия, района на Кавказ, Западен Иран, Северен Ирак, Сирия, Северозападна Афика^[5].

В България се среща подвидът T. g. ibera. Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1300 m, с изключение на Северозападна България.^[5]

Шипобедрената костенурка предпочита тревисти терени, за разлика от шипоопашатата костенурка, която е типична за редките гори.^[5]

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

T. graeca graeca -- северна Африка, южна Испания, Сардиния, Балеарски острови
T. graeca ibera (според част от литературата отделен вид: T. ibera) -- Турция, Гърция, Северна Македония, България, Румъния
T. graeca anamurensis -- Турция
T. graeca terrestris -- южен Израел
T. graeca armenica -- Армения
T. graeca nikolskii -- Кавказ
T. graeca buxtoni -- района на Каспийско море
T. graeca pallasi -- Дагестан
T. graeca marokkensis -- Мароко
T. graeca lamberti -- Мароко
T. graeca soussensis -- Мароко
T. graeca nabeulensis -- Тунис
T. graeca floweri
T. graeca antakyensis
T. graeca flavominimaralis -- Либия

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Шипобедрената костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Шипобедрената костенурка снася на 2 – 3 пъти по 2 – 8 бели почти сферични яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 70 – 100 дни. Продължителността на живота достига 110 – 120 години, макар това да е рядкост.^[5]

Застрашеност[редактиране | редактиране на кода]

Шипобедрената костенурка е защитен вид от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.

Основните причини за застрашеността на шипобедрената костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания, които се пренасят от кърлежи (напр. хеморалгична треска).