Video CD
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Video CD, VCD или Видео компактдиск е стандартизиран цифров формат за съхранение на видео информация върху компактдиск. Видео компактдисковете могат да се възпроизвеждат с помощта на специализирани VCD плейъри, на всички съвременни DVD плейъри и на някои конзоли за видео игри.
Стандартът за VCD е създаден през 1993 г. от фирмите Сони, Филипс, Мацушита (Panasonic) и JVC[1]. Известен е с името White Book (бялата книга).
Съдържание |
Техническо описание [редактиране]
Видео [редактиране]
Аудио [редактиране]
- стерео (два канала), с честота 44.1 Khz
Общо погледнато, качеството на видеокомпактдиска е сравнимо с това на популярните доскоро видеокасети VHS[2] Предимството на VCD е в липсата на аналогов шум и това, че носителят не остарява и не губи качество след многократно възпроизвеждане.
