Vox populi vox Dei
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Vox pópuli vox Déi (на латински: "глас народен - глас божи") е известна латинска поговорка. Авторството на тази крилата фраза често невярно се приписва на английския историк от 12 век Уилям Малмсберийски.[1]
Пълният римски израз гласи
| „ | Vox unius, vox nullius, vox pópuli, vox Déi | “ |
, т.е. "гласът на едного е глас на никого, глас народен - глас божи".[2]
Друга общоизвестна употреба на този изречение се намира в посланието на известния учен от 8 век Алкуин към бъдещия император Карл Велики. Писмото датира от 798 г. и съдържа следния цитат на латински:
- Nec audiendi qui solent dicere, Vox populi, vox Dei, quum tumultuositas vulgi semper insaniae proxima sit.[3]
В превод би звучало като:
- И хората не трябва да се вслушват в тези, които казват, че гласът на народа е глас божи, тъй като необуздаността на тълпите винаги граничи с безумие. [4]
Източници [редактиране]
- ↑ http://www.sacklunch.net/Latin/V/voxpopulivoxDei.html
- ↑ Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание, стр. 283.
- ↑ The Concise Oxford Dictionary of Quotations, third edition, Oxford University Press, 1993.
- ↑ http://www.cs.man.ac.uk/~hulld/q2004-02-11.html
