Летни олимпийски игри 1956

Летни олимпийски игри 1956
	Летни олимпийски игри 1956
Град домакин	Мелбърн, Австралия Стокхолм, Швеция
Участващи страни	67
Участващи спортисти	3184 (371 жени, 2813 мъже)
Състезания	145 в 17 спорта
Откриване	22 ноември 1956
Закриване	8 декември 1956
Открити от	Принц Филип и Густав VI Адолф
Клетва на спортистите	Джон Ланди и Хенри Сейнт Сир
Олимпийски огън от	Рон Кларк и Ханс Викне
Олимпийски стадион	Melbourne Cricket Ground
	Летни олимпийски игри 1956 в Общомедия

Шестнадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мелбърн, Австралия от 22 ноември до 8 декември 1956 г. Състезанията по конен спорт се провеждат в Стокхолм, Швеция поради наложената карантина в Австралия. Така това стават единствените олимпийски игри, провели се на 2 континента. Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са Мексико, Буенос Айрес, Монреал и още шест американски града.

В началото повечето членове на МОК не одобряват кандидатурата на Мелбърн поради географското положение на града. Игрите е трябвало да се проведат по време на австралийското лято, като в същото време в Европа и Северна Америка е зима. Опасенията на олимпийското движение са били, че атлетите от другите континенти трудно биха могли да се аклиматизират.

Появилите се финансови затруднения в Австралия принуждават президента на МОК да потърси заместващ град. Като такъв е определен Рим и до април 1955 все още не е сигурно дали ще има игри в Мелбърн. Въпреки че градът изостава със строежите, в началото на 1956 е установено, че Мелбърн е готов да приеме олимпиадата.

Поради суецката криза Египет, Ирак и Ливан отказват участие. По същото време Испания, Холандия и Швейцария обявяват, че няма да вземат участие поради намесата на СССР в унгарската революция. Две седмици преди откриването Китай също бойкотира игрите, тъй като на Тайван е позволено да участва като самостоятелна страна.

Важни моменти[редактиране | редактиране на кода]

Мелбърн печели домакинството само с 1 глас разлика от Буенос Айрес.

Австралия тотално доминира в плуването.

Полуфиналът на турнира по водна топка между Унгария и СССР става легендарен и се смята за най-прочутата среща в този спорт. Мачът става известен като „Мачът с кръв във водата“. Унгария побеждава с 4-0, а един от състезателите на Унгария е принуден да напусне басейна поради кръвта, която се стича от рана под лявото му око. По време на срещата той е ударен от противников играч.

Атлетите от Западна и Източна Германия участват в обединен отбор.

Американската атлетка Бети Кутберт печели прякора си – „златното момиче“, след като печели 3 златни медала.

Австралиецът Мъри Роуз печели 3 златни медала в плуването.

Съветският бегач Владимир Куц печели състезанията на 5000 и 10 000 метра гладко бягане.

Вдъхновени от писмото на австралийския тийнейджър Джон Уинг организаторите позволяват на спортистите от всички страни да се движат заедно по време на церемонията по закриването. Идеята е всички спортисти да бъдат едно цяло, като един отбор.

Унгарецът Ласло Пап печели втория си от общо три златни медала от турнира по бокс.

САЩ доминира в леката атлетика.

Игрите стават известни като „Приятелските игри“.

Най-успешният спортист става унгарската гимнастичка Агнес Келети, която печели 4 златни и 2 сребърни медала.

Актьорът и плувец Бъд Спенсър взима за втори път участие на олимпиада. По това време той все още не е известен.

За първи път СССР печели най-голям брой медали.

Медали[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Класиране по медали от Летните олимпийски игри 1956

Място	Държава	Злато	Сребро	Бронз	Общо
1	СССР	37	29	32	98
2	САЩ	32	25	1 7	74
3	Австралия	13	8	14	35
4	Унгария	9	10	7	26
5	Италия	8	8	9	25
6	Швеция	8	5	6	19
7	Германия	6	13	7	26
8	Великобритания	6	7	11	24
9	Румъния	5	3	3	13
10	Япония	4	10	5	19
19	България	1	3	1	5

Българско участие[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: България на летните олимпийски игри 1956

Борецът в свободната борба Никола Станчев става първият българин, който печели златен олимпийски медал.

Българите се окичват още и с три сребърни отличия – борците Юсеин Мехмедов, Димитър Добрев и Петко Сираков, и едно бронзово – олимпийският отбор на България по футбол.