Осцилоскоп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Осцилоскоп

Осцилоскопът представлява инструмент за наблюдение изменението на електрическото напрежение във времето, а също и за измерване стойностите на това напрежение.

Осцилоскопът е най-разпространения уред за наблюдаване формата и измерване някои параметри на периодични трептения или непериодични електрически трептения. По своя принцип на работа той може да бъде оприличен на подобрена електронно-лъчева тръба (CRT). Посредством входен атенюатор, блок за синхронизация, хоризонтален и вертикален усилвател и генератор на линейно изменящо се напрежение, осцилоскопът изобразява горепосочените видове сигнали и дава възможност за промяна на даденото изображение в съответните пропорции на измервания сигнал.

Според своите функции осцилоскопите се делят на еднолъчеви, двулъчеви, двуканални еднолъчеви и двубазови двулъчеви.

Основни параметри

-Диапазон на изменение на константата Cy, V/div - обикновено от 5 mV/дел до 10 V/дел.

-Диапазон на изменение на константата Cx, s/div - обикновено от 0.01 μs/дел до 50 ms/дел.

-Честотна лента Δf, MHz - определя се основно от горната гранична честота на амплитудно-честотната характеристика на усилвателите. Тя е различна за двата канала и за Y канала обикновено е около 10 MHz.

-Входно съпротивление на Y канал - в граници 0.5 до 2 MΩ.

-Входен капацитет на канал Y - зависи от съединителния кабел и е около 100 pF, а с подходящ накрайник може да се намали до 10 pF.

-Максималното допустимо напрежение на вход Y е от 30 V до 300 V.

Вижте също[редактиране | edit source]